СофияПловдивВарнаБургасРусе

Москва, Рияд и „мъртвата“ ОПЕК

Само броени седмици преди срещата на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), насрочена за 2 юни, човекът номер едно в петролна промишленост на Русия, направи изявление, което може да бъде възприето като своеобразно надгробно слово за ОПЕК.

В интервю за агенция Ройтерс, което бе публикувано на 10 май, председателят на съвета на директорите на Роснефт Игор Сечин заяви, че ОПЕК „на практика е преставала да съществува като единна организация“. Още по-песимистично мнение, ако не и фаталистично, бе изказването, прозвучало на срещата на ОПЕК на 5 май, което гласеше, че „ОПЕК е мъртва“.

Според Сечин световният петролен пазар в момента се управлява от няколко фактора като финансите, технологиите, държавното регулиране и шистовия добив в САЩ, и това „изключва
възможността за който и да е картел да диктува волята си на пазара“. Тези думи на Сечин са като ехо на изявлението му, направено през октомври миналата година, че САЩ имат възможност „да влияят на развитието на конкурентен петрол пазар“ и че „средносрочните перспективи на световния петролен пазар ще се определят от пазара в САЩ“. Сечин напомни на събеседника си, че той (и Роснефт) от самото начало са се отнасяли скептично към „замразяването на добива“ и засега не се очертава възможност ОПЕК да действа колективно.

Към такава гледна точка се придържа представителят на
Саудитска Арабия в ОПЕК Мохамед ал Мади, който заявява, че
страните от ОПЕК и страните извън тази организация трябва „да се
отнесат сериозно към настъпилите неотдавна промени на пазара“ и
да признаят, че сега той преживява структурни промени, ставайки
„по-конкурентен, а не толкова монополистичен“. Коментарите на
представителя на Саудитска Арабия сочат, че вероятността от
съгласувана намеса намалява с всеки изминал ден, особено като се
има предвид, че големите производители сега водят ожесточена
борба за дял от глобалния петролен пазар и че търсенето и
предлагането в една или друга степен ще се балансират към края
на 2016 година или през първата половина на 2017 година.

В едно можем да бъдем сигурни и това е, че сега съществува
твърде слаба вероятност да станем свидетели на противоречиви
сигнали от министъра на петрола на Саудитска Арабия и от втория
престолонаследник принц Мохамед ибн Салман, подобни на
изказванията, които обрекоха на провал преговорите в Доха през
април. На 7 май в Саудитска Арабия бяха направени сериозни
промени в правителството и министърът на петрола и минералните
ресурси Али ибн Ибрахим ал Нуейми бе отстранен на този пост,
който бе даден на Халид ал Фалих, ръководителя на саудитския
петролен гигант Aramco. Тази смяна на караула е част от
амбициозната програма за преструктуриране, известна като
„Саудитската визия 2030“, зад която стои принц Мохамед ибн
Салман. Именно неговата намеса доведе до провала на преговорите
в Доха: той постави ултиматум, заявявайки, че Саудитска Арабия
ще замрази равнището на добива, само ако Иран направи същото.

Саудитска Арабия съзнателно се опитваше да избута Русия на
втори план, за да й попречи в бъдеще да участва в процеса на
вземане на решения на ОПЕК. Руският министър на енергетиката
Александър Новак не получи писмена покана за юнската среща.
Новак възнамерява да поддържа контактите си с ОПЕК и Саудитска
Арабия, но засега не планира да се среща или разговаря с новия
саудитски министър на петрола. Според Новак не се предвиждат
по-нататъшни преговори по въпроса за замразяването на добива,
защото пазарът се е стабилизирал.

Разногласията, възникнали на преговорите в Доха между
Саудитска Арабия и Русия заради Иран, станаха сериозен проблем,
който дълго време ще оказва отрицателно влияние върху
сътрудничеството между тези страни в областта на енергетиката.

Въпреки твърденията на Рияд, че неговата политика в областта на
добива на петрол изцяло се определя от пазара, резултатите от
преговорите в Доха бяха последица от геополитически и
геоикономически съображения, свързани с Иран, а далеч не от
технократски разногласия за това как да се действа при новите
пазарни условия. Едва ли в близко бъдеще ще се възобновят
преговорите на министерско равнище между Москва и Рияд по
ситуацията на глобалния петролен пазар. Само че дори това да
стане, тези контакти едва ли ще имат същото равнище на
сътрудничество, което се наблюдаваше през периода на
„замразяването на добива“ през последните няколко месеца.

Междувременно Иран продължава да увеличава обема на добива и
износа си по-бързо, отколкото се очакваше, опитвайки се да си
върне изгубения пазарен дял. През април обемът на добив на
петрол в Иран достигна 3,56 милиона барела дневно, а обемът на
износа – 2 милиона барела дневно, което е най-високото равнище
от 2011 година. На 6 май Мохсен Камсари, директор по
международните въпроси на държавната компания National Iranian
Oil Company, заяви, чe обемът на добива на Иран е достигнал
равнище, което е достатъчно, за да може страната да се
присъедини към инициативата за замразяване на производството.
Само че на 9 май иранският министър на петрола Биджан Намдар
Зангане недвусмислено го поправи, открито заявявайки, че Иран не
е готов да замрази добива си, докато не достигне равнище на
производство от 4 милиона барела дневно.

БТА

*Джерeми Макси е старши енергиен съветник в компания Longview
Global Advisora

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.