Бежанци сервират гулаш за едно евро на час в Германия

Франс прес

Бежанци в Германия. Снимка: от тв екрана

Хиляди бежанци в Германия биват наети на нискоквалифицирана почасова работа, като сервират храна, поправят легла или поливат лехи за по едно евро на час, но ефикасността на тази мярка за успешно интегриране на трудовия пазар е спорна.

С черпак и шпатула в ръце 23-годишният иракчанин Заид отхлупва бака от неръждаема стомана, пълна с гулаш и картофени кнедли. Той се опитва да обясни на събралите се пред казана му хора с озадачено изражение какви са съставките на този „типично германски“ буламач, плуващ в мазнина и говежди бульон.

От 18,30 до 20 часа Заид е нает от берлинските власти да раздава вечеря на 152-ма други сирийски, иракски, афганистански и молдовски бежанци в берлинска гимназия, превърната в център за спешно настаняване на мигранти.

За да пълни баките, да реже хляб, да разлива храна по
чиниите и после да измие всичко, той получава по 1,05 евро на
час и няма право да работи повече от 20 часа седмично. При това
положение в най-добрия случай младият мъж получава 84 евро на
месец, които се добавят към 143-те евро „джобни пари“, на които
има право, докато се проучва молбата му за убежище.

Въпреки това лицето му грейва в широка усмивка под
рапърската шапка. „Това ми дава възможност да контактувам с
германците, които идват тук да раздават храна като доброволци
заедно с мен и да говоря езика“, обяснява Заид, избягал преди
шест месеца от град Хила заедно с баща си и сестра си. „Освен
това вече не се мотая из центъра, чудейки се какво да правя“,
допълва той.

Защото в този подслон за бежанци, както и в другите, цари
отегчение, което гложди умовете, предизвиква протести по
най-дребен повод, а понякога води дори до раздаване на юмруци.
Сега от берлинската градска управа са наети 3925 бежанци,
разпределени в 75 центъра за настаняване. Градските власти,
критикувани за катастрофалното справяне с приема на мигранти,
сега иска да разшири предлагането на „работа за едно евро“,
обхващайки и организации с призната обществена полза.

В Бавария – една от провинциите, приемащи най-много
кандидати за убежище на подобна работа, са наети над 9000
бежанци. Град Хановeр предлага на бежанци да поправят
велосипеди, да сортират дрехи или да водят деца на ясла в замяна
на курсове по немски език.

Трамплин или изолация?

Министърът на труда Андреа Налес обеща нови 100 000 работни
места от този тип за бежанците, в което тя вижда „трамплин“ за
включването им по-късно в пазара на труда. Нискоквалифицираните
временни работни места започнаха да се предлагат преди десетина
години при значителна реформа на трудовия пазар.

„В краткосрочен план това е правилна мярка, тъй като иначе
бежанците нямат никаква възможност да работят“, обяснява за АФП
Роналд Бахман, икономист от престижния институт Ер Ве И (RWI) в
Есен. Тъй като случаят им не е решен, кандидатите за убежище на
практика нямат право да работят.

„Фактът, че бежанци работят, е и съвсем не лош политически
сигнал“, казва експертът, докато изразители на популистки
виждания често размахват плашилото с мигрантите, живеещи на
гърба на щедрата германска провинция.

Първоначално предназначени за хора, които дълго време са без
работа, тези работни места малко по-малко бяха изоставени, тъй
като „те много, много рядко дават възможност за връщане на
пазара на труда, предвид това, че на тях не можеш да научиш кой
знае какво“, смята Бахман.

Ръководителят на Германската федерация на синдикатите (DGB)
Райнер Хофман се изказа против тези работни места за мигрантите,
тъй като според него Германия се нуждае от много по-амбициозна
програма, за да интегрира бежанците в германската икономика.
Според Холгер Шефер, специалист по пазара на труда към
института И Ве (IW), „по този начин се финансира изключването на
бежанците от трудовия пазар“.

Колкото до Заид, той не възнамерява да продължи прохождаща
си „кариера“ в ресторантьорството. Той се е записал на курс по
езиково обучение към берлинска гимназия, което ще му даде
възможност впоследствие да продължи прекъснатото си в Ирак
следване по информатика.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.