Кой ще се качи на „паричния хеликоптер“?

През последните години централните банки на водещите развити икономики плават в непознати води. Макар използваните от тях нетрадиционни инструменти на паричната политика да донесоха ползи, те създадоха и значителна несигурност, без напълно да стабилизират световната икономика. Сега дойде време да се
върнат към по-познати територии в политиката си.

След финансовия срив през 2008 година Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ понижи водещите си лихви до равнище, близо до нулата, стремейки се към т. нар. количествено облекчаване (QE) и изкупувайки дългосрочни облигации от държавния и частния сектор. Централните банки на Европейския съюз, Япония и Великобритания малко след това също въведоха подобни нетрадиционни програми.

Резултатът бе голямо количество евтини ликвидни средства, които допринесоха за стабилизиране на финансовия сектор, за възстановяването на цените на акциите и недвижимите имоти и до засилване на вътрешното търсене. Всичко това помогна да бъдат ограничени страничните ефекти от финансовата криза, а световната икономика да бъде тласната към възстановяване.

Агресивният подход обаче си има граници. Всъщност, както
посочи гуверньорът на Резервната банка на Индия Рагурам Раджан,
след години на усилия ползите от нетрадиционната парична
политика отслабват, а разходите се увеличават.

Признавайки тази тенденция, УФР сложи край на
количественото облекчаване в края на миналата година и вдигна
водещата си лихва с 25 базисни пункта. Повишаването на лихвите
вероятно ще продължи тази година, макар да не е сигурно какви ще
бъдат скоростта и обхвата му.

Все пак Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan
решиха да запазят програмите си за количествено улеснение. Те
дори приеха политика на отрицателни лихви, което е равнозначно
на налагане на такса за банковите резерви, с цел да съживят
замрялото търсене. Не е изненадващо, че въздействията върху
инфлацията и реалният обем на производството бяха ограничени.

Паричната политика е ефективен начин за управление на
инфлацията и може да стимулира заетостта и обема на икономиката
при рецесия. Понижаването на лихвите под нулевото равнище обаче
засегна банковите баланси, намалявайки капацитета на банките да
отпускат кредити. В резултат то не успя да доведе до
увеличаване на корпоративните инвестиции. Дори ниски положителни
лихви, ако бъдат поддържани за продължителен период, могат да
окажат негативен ефект, подхранвайки балони на пазара на активи
и позволявайки дълговете на домакинствата и корпорациите да
нараснат до неустойчиви равнища.

Междувременно заради изкупуването на активи балансите на
големите централни банки се раздуха до безпрецедентни нива.
Методичното прочистване, което сега трябва да се направи, ще
бъде много трудно за управление.

Извън националната сфера нетрадиционната парична политика
имаше външни ефекти със сериозни последици. Тя например качи
нововъзникващите икономики на „капиталово влакче на ужасите“,
като се имат предвид финансовите им връзки с развитите страни.

Нововъзникващите икономики първо бяха залети с ликвидни
средства, прииждащи от развитите страни. Големите капиталови
притоци доведоха до прегряване и инфлация, раздуване на балони в
цените на активите и бързо обезценяване на валутите. След това
постепенното свиване на количественото улеснение от УФР причини
отдръпване на тези капитали, създавайки опасност от финансови
трусове и валутни кризи. Паричните власти на нововъзникващите
икономики се бореха да се справят с тези шокове, използвайки
инструментите, с които разполагаха, включително лихви, валутни
курсове, благоразумни регулации и капиталов контрол.

Това обаче не е всичко. Тъй като нетрадиционната парична
политика на развитите икономики обезцени и техните валути и
стимулира износа им, то рискът от конкурентно обезценяване на
валутите сега е обоснован. Ако, например японската централна
банка избере пряка намеса на валутния пазар, то ще увеличи и
вероятността централните банки на Китай и Южна Корея да наложат
по-нисък валутен курс. Всичко това ще има силно дестабилизиращо
въздействие, особено за нововъзникващи икономики като Бразилия,
които са изправени пред жестока комбинация от вътрешни и външни
предизвикателства.

Вместо да гледат на всичко това като мотив да се отдръпнат
от нетрадиционната парична политика обаче някои икономисти
препоръчват на ЕЦБ и японската централна банка да се насочат към
дори още по-извънредна политика – т. нар паричен хеликоптер.

Идеята, въведена от нобеловият лауреат за икономика Милтън
Фридман през 1969 година, предполага разпределение на
новоотпечатани пари директно в обществото при ангажимент на
централната банка никога да не ги изтегля. Бившият ръководител
на УФР Бен Бърнанке отбелязва, че този вид финансиране всъщност
се равнява на универсално данъчно облекчение, като централната
банка се ангажира да изкупува държавен дълг.

Сред влиятелните икономисти, застъпващи се за „паричен
хеликоптер“ в Европа и Япония са Бърнанке, Кемал Дервиш и Адаир
Търнър.

Те твърдят, че макар това да не е идеално решение, то все
пак може да излекува икономиките. За правителствата,
ограничавани от висок държавен дълг и дефицит, предложението със
сигурност е изкушаващо.

„Паричният хеликоптер“ обаче е много рискован. Както самият
Бърнанке предупреди, подобна политика може да подкопае
независимостта на централните банки в дългосрочен план.
Този инструмент може дори да не заработи, както е планирано,
като парите облагодетелстват само определени групи. Предвид
това колко трудно ще бъде възстановяването на загубения
суверенитет и доверие, централните банки трябва да запазят
„паричния хеликоптер“ като последно възможно решение.

Истината е, че този инструмент може да има сериозно
дългосрочно въздействие, особено ако бъде използван, за да се
отложат усилията за справяне с основни проблеми. Стратегията за
съживяване на икономиката на японския премиер Шиндзо Абе, т.
нар. абеномика, е пример за това. Предполагаше се стратегията да
използва комбинация от парични и фискални стимули, които да
подпомогнат извършването на структурни реформи. Реформите обаче
бяха отложени, а растежът на заетостта и обема на икономиката бе
ограничен.

Това, което централните банки на развитите страни трябва да
направят сега, е да въведат парично-политически мерки, които да
са насочени към възстановяване на доверието в тях, докато
правителствата се концентрират върху прилагането на ефективна
бюджетна политика и структурни реформи. Решаващо е развитите и
нововъзникващите икономики да координират политиката си, за да
засилят доверието и растежа. Това е единственият път за връщане
към устойчиво здраве на световната икономика.

Миналия месец финансовите министри и централните банкери на
Г-20 признаха ограниченията на паричните стимули и приеха
структурните реформи, инвеститциите в инфраструктура и
бюджетната политика като ключови за бъдещия растеж. Сега обаче
трябва да подкрепят думите си с решителни действия. С това е
свързано доверието в тях, да не говорим за съдбата на световната
икономика.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.