Ще избере ли Австрия десен или „зелен“ президент?

Австрия навлиза в непозната политическа територия

Александър ван дер Белен и Норберт Хофер. Снимка: от тв екрана

Ще избере ли Австрия десен президент? Без значение от изхода на днешния балотаж управляващите центристки партии са изправени пред още по-голяма загуба на политически позиции.

Утре за първи път австрийците ще отидат до урните, за да изберат президент или от крайната десница, или от Зелените, вместо центристки лидер.

Зеленият кандидат Александър ван дер Белен предупреди, че победа на балотажа на претендента от Австрийската партия на свободата Норберт Хофер ще проправи пътя и за крайнодясно правителство.

72-годишният икономист Ван дер Белен има подкрепата на австрийските артисти и интелектуалци, както и на новия канцлер социалдемократ Кристиан Керн. Не е ясно обаче дали левият либерал Ван дер Белен ще успее да настигне 45-годишния Хофер, който спечели 35 процента от гласовете на първия тур през април – почти 14 процентни пункта повече от него.

Кандидатите и на социалдемократите, и на десноцентристите от
Народната партия понесоха загуба и не стигнаха до финалния
рунд, макар че и двете партии са оглавявали правителства и са
излъчвали президенти от десетилетия.

За разлика от популизма на Хофер, Ван дер Белен се опитва да
се хареса на избирателите с чувство за скромност, която
понякога се възприема като липса на самоувереност.

„Моля всички, които не могат да ме понасят, но още повече не
понасят Хофер: Гласувайте на 22 май и си затворете очите“ (за
чувствата си към мен), каза Ван дер Белен.

„Той има подкрепата на елита, аз имам народа“, похвали се
Хофер по време на телевизионен диспут този месец.
Една от главните му цели е да засили ролята на президента и
да представлява интересите на гражданите, като държи под око
центристкото правителство.

Въпреки че австрийската конституция дава на държавния глава
само ограничени правомощия, тя все пак му позволява да уволнява
правителства.

Хофер предупреди, че ако бъде избран, може да стане първият
президент, който ще използва това право, ако правителството
„причинява тежки вреди“ и ако консултациите между него и
кабинета завършат без резултат.

„Това е политическа бомба със закъснител и именно за това
той бе издигнат за кандидат „от Партията на свободата, смята
австрийският юрист експерт Алфред Нол.

Уволняване на кабинета вероятно ще доведе до нови
парламентарни избори. Според текущите социологически проучвания
евроскептичната Партия на свободата може да спечели една трета
от гласовете. Когато тя стана младши коалиционен партньор в
регионално правителство на консервативната Народна партия през
2000 г., останалите страни от ЕС понижиха равнището на
отношенията си с Виена.

Ван дер Белен се постара да извлече полза от възможните
дипломатически последици в случай че Хофер победи.
„По мое мнение централният въпрос на президентските избори е
кой може най-добре да представлява Австрия пред света и кой
може най-добре да обедини страната“, заяви той.

Хофер обаче смекчи реториката си с наближаването на
балотажа, като поясни, че не вярва да се стигне до момент,
когато би му се наложило да отстранява правителството.
Социолозите не бяха успели да предвидят победата му на
първия тур, защото избирателите на Партията на свободата често
не декларират намеренията си при анкетите, а в през месеца преди
финалния вот медиите не публикуват нови прогнози.

Да се правят каквито и да било прогнози за втория тур е
трудно и защото още не е известен ефектът от новия канцлер,
който пое поста само преди седмица.

Предшественикът му Вернер Файман подаде оставка в началото
на май в обстановка на растяща безработица, бавен икономически
растеж и постоянни кавги между партиите в управляващата
коалиция, блокиращи реформите в икономиката и образованието.

Керн, бивш бизнес мениджър, обеща да предложи нова визия за
Австрия като икономически хъб. Новият канцлер може да накара
недоволните избиратели, които през април гласуваха за Хофер, да
променят решението си, смята социологът Волфганг Бахмайер.
„Делът на протестния вот беше необичайно висок на първия
тур“, обясни той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.