Озадачаващият твърдолинеен избор, който бе направен в Израел

Авигдор Либерман. Снимка: захав

Участията на Авигдор Либерман като министър на външните работи на Израел в кабинети на премиера Бенямин Нетаняху винаги са имали катастрофален ефект върху израелско-американските отношения. Ултранационалистическите позиции на Либерман за палестинците, строителството на еврейски селища и израелско-палестинския конфликт на практика го превърнаха в нежелана личност във Вашингтон и отровиха отношенията с палестинците.

Но за да укрепи коалицията си в израелския парламент, Нетаняху този път предложи на Либерман поста министър на отбраната – длъжност, за която мнозина смятат, че заемащият я на практика е вторият човек в израелското правителство след премиера и играе решаваща роля в отношенията със САЩ и палестинците.

Израелският министър-председател може би си мисли, че в името на политическите си задачи може да пожертва отношенията с отиващото си скоро правителство на Обама, които бяха силно обтегнати от ядреното споразумение с Иран. Но властта във Вашингтон поне си беше изградила работещи отношения с Моше Яалон, безкомпромисния, но прагматичен министър на отбраната, който подаде оставка веднага щом се разбра за отправеното към Либерман предложение той да заеме поста.

Моментът за тази смяна на караула е особено деликатен, защото точно сега са на финалната права преговорите за ново десетгодишно американско-израелско споразумение в сферата на отбраната, предвиждащо увеличаване на военната помощ за Израел.

Трудно е да си представим в обозримо бъдеще някакъв бърз
напредък в мирните преговори и причините за това са не една. Но
е напълно възможно да си представим как отношенията на Израел в
региона, а и извън него ще се влошат при наличието на министър
на отбраната, който освен всичко друго е заплашвал, че ще
завладее Газа или че ще бомбардира Асуанския язовир при война с
Египет. Отношенията на Либерман с израелската военна върхушка са
обтегнати, като най-пресният пример бе неговото изказване в
защита на израелски войник, който бе арестуван за това, че е
екзекутирал палестинец.

Назначението на Либерман ще превърне във фарс всякакви
бъдещи израелски инициативи по отношение на палестинците. Той се
оттегли от предишното правителство на Нетаняху заради това, че
премиерът не е унищожил Хамас, както и че не е построил повече
селища в Ерусалим и на Западния бряг, където Либерман живее. Той
призоваваше за премахване на официалния статут на арабския и
предложи въвеждане на смъртно наказание за лица, осъдени за
тероризъм.

Дори и Нетаняху не вярва, че Либерман е точният човек за
поста – или поне не е вярвал до съвсем неотдавна, когато обяви:
„Либерман ме мрази, той ме клевети, той е опасен човек, не се
спира пред нищо.“

Но израелският премиер явно си мисли, че стабилизирането на
крехката коалиция, която се крепи на мнозинство от едва един
глас в парламента, е по-важно, от риска да постави съперник
начело на възхваляваните израелски сили за сигурност и да
обтегне още повече отношенията с Вашингтон.

Нетаняху също така може да смята, че решаването на
израелско-палестинския конфликт чрез съвместното съществуване на
две държави, палестинска и израелска, за което се застъпва
Вашингтон, е вариант, който на практика към момента е мъртъв,
както и че може би ще получи по-добро споразумение за военната
помощ от следващия президент на САЩ.

Но това е рискован и циничен гамбит. Следващият президент на
САЩ е малко вероятно да отмени подкрепата за уреждане на
близкоизточния въпрос с две държави, а министър на отбраната,
който е в конфликт с израелската военна върхушка, надали ще бъде
в състояние да укрепи позициите на Израел във Вашингтон.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.