Брекзит: Финансовият център в Лондон се подготвя за най-лошото

Кралица Елизабет Втора посещава хранилище за злато в Лондон. Снимка: официален сайт

Лондонското Сити може да загуби десетки хиляди работни места в сектора на финансовите услуги, ако Великобритания напусне Европейския съюз. Това кара някои банки и компании да започнат да планират как ще действат след Брекзит.

Най-високопоставените изпълнителни директори в лондонското Сити изглежда подкрепят лагера на привържениците на еврочленството в референдума, който ще се проведе на 23 юни. Изходът от вота обаче далеч не е сигурен и множество финансови институции проучват усложненията, които могат да настъпят, ако спечели евроскептичният лагер, макар повечето
социологически проучвания да дават слаба преднина на проевропейските настроения.

Предвид твърденията на анализатори, че Брекзитът може да
струва на страната около 100 000 работни места в сектора на
финансовите услуги на фона на забавения икономически растеж и
поевтиняващата британска лира, някои компании започнаха да
разработват планове за действие в случай на излизане на
Великобритания от ЕС.

Deutsche Bank създаде група, която да проучи въпроса дали
банката трябва да премести част от лондонския си бизнес и някои
от 9000-те си служители на британска територия в случай на
Брекзит.

Джейми Даймън, главният изпълнителен директор на JP Morgan,
посочи пред вестник „Файненшъл таймс“, че след евентуален
Брекзит банката ще свие дейностите си в Лондон.

При допитване сред 101 старши изпълнителни директори,
проведено миналата година от организацията TheCityUK, която
представлява финансовите компании в Лондон, 7 % са отговорили,
че има „голяма вероятност“ компаниите им да прехвърлят персонал
от Великобритания към други части на Европа след Брекзит.

Проучване от миналата година на EY пък установи, че 31 % от
инвеститорите планират да замразят или да намалят инвестициите
си Лондон, докато мине вотът.

„Получавам обаждания от множество банки, които са
разтревожени“, казва Саймън Хикс, политолог от Лондонката школа
по икономика.

По думите му банките се опасяват най-вече от два проблема:
дали след Брекзита Великобритания ще може да запази достъпа си
до „паспорта“ за финансови услуги в ЕС и дали градът ще може да
продължи да обслужва финансови продукти, номинирани в евро.

„Паспортът“ позволява на компании, регистрирани в страни от
Европейското икономическо пространство (ЕИП) да пласират
услугите си във всяка друга държава от ЕИП чрез местни клонове
или трансгранични компании като част от единния пазар,
Хикс посочва, че Великобритания би могла да запази паспорта,
ако остане в ЕИП, но вероятно не и ако напусне единния пазар и
се наложи да преговаря за споразумение за свободна търговия с
ЕС.

„Според мен никое споразумение за свободна търговия,
подписано досега с ЕС, не обхваща много финансовите услуги и не
мисля, че Франкфурт или Париж имат голямо желание да предоставят
на лондонското Сити достъп до единния пазар, ако Великобритания
напусне ЕС“, казва той той.

Хикс също така е убеден, че не е много вероятно след
излизане от ЕС на лондонското Сити да бъде позволено да търгува
с номинирани в евро финансови продукти. Това означава, че този
бизнес ще се премести в други държави от ЕС.

Крис Мартин, икономист от университета в Бат, посочва, че
паспортът за финансовия сектор е „важна причина, поради която
множество чуждестранни банки, особено американски и швейцарски,
имат големи подразделения във Великобритания“.

Инвестиционните банки Goldman Sachs и JP Morgan посочиха
пред парламентарна комисия, че „паспортната система“ има ключово
значение за решението им да изберат Лондон за център на
европейския си бизнес.

„Присъствието на тези големи банки след това окуражи банки с
централи в еврозоната като BNP-Paribas и Deutsche Bank също да
разположат голяма част от дейността си във Великобритания“,
писа Мартин в анализ, публикуван неотдавна.

Мартин предупреждава, че доминиращата позиция на Лондон в
банковите услуги за големи корпоративни клиенти и
институционални инвеститори вече е „поставена под заплаха“,
докато Великобритания се бори да защити статута си на голям
пазар на активи, номинирани в евро, оставайки извън еврозоната.
Евентуален Брекзит силно ще помрачи перспективите за
бизнеса на Сити с номинирани в евро активи.

Брекзит може и да навреди на британските регионални
центрове за финансови услуги, но най-тежко ще бъде засегнат
Лондон и най-вече банковият му сектор, се посочва в
правителствен доклад, получил подкрепа от премиера Дейвид
Камерън и финансовия министър Джордж Озбърн тази седмица.
Авторите на анализа на финансовото министерство твърдят, че
над 5000 британски компании, работещи в секторите на
банкирането, инвестициите и застраховането имат „паспорт“ за
финансови услуги.

Доклад, изготвен миналия месец от консултантската компания
PwC за TheCityUK, оценява, че при Брекзит Великобритания може да
загуби до 100 000 работни места във финансовите услуги и до 12
милиарда британски лири годишни приходи до 2020 година, макар да
се очаква секторът частично да се възстанови до 2030 година.
Близо 60 % от десетки банкери, анкетирани от Асоциацията на
британските банкери (BBA) през март, посочват, че евентуален
Брекзит ще има отрицателно влияние върху бизнеса им, като според
26 % влиянието ще бъде „значително“.

„Единният пазар има решаващо значение за британския банков
сектор, който дава работа на над половин милион души, носи около
31 милиарда британския лири данъци годишно и е най-големият
сектор в износа на страната“, посочва Антъни Браун,
ръководителят на банковата асоциация.

Дебатът в Лондон обаче не е еднопосочен.
Групата „Бизнес за Великобритания“, която подкрепя
напускането на ЕС, мобилизира над 100 високопоставени
изпълнителни директори (мнозина от тях от хедж фондове и малки
банки), които в писмо до лондонския вестник „Ивнинг стандард“
заявиха, че британският сектор на финансовите услуги ще процъфти
в по-слабо регулираната среда извън ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.