Дали наистина е 12-годишно? Що е делукс бленд уиски

На бутилката уиски винаги има означение дали е блендед или малцово.

Възрастта на уискито е мистерия. На етикета е изписано 12-годишно, 15-годишно. На пръв поглед всичко е ясно и просто. Възрастта на уискито е времето, през което е отлежавало в бъчви. Щом се бутилира процесът на отлежаване спира и години повече не се броят. Но бутилка 12-годишно уиски отпреди 40 години струва по-скъпо, на аукциони на колекционери цената му е значително по-висока.
Наистина ли е така – бутилката със златиста течност е точно на толкова години, колкото пише на етикета? Уви, не е толкова просто.
Сложността идва при т. нар. блендед (Blended) уискита и при някои видове малцови. Както е ставало дума и друг път тук, малцовите уискита са направени изцяло от малцов дестилат, затова са и по-скъпи. При тях, особено single malt уискита, възрастта в общи линии отговаря на отлежаването. Но има и смесени малцове, има и едномалцови, които се правят от смесване на дестилати от различни години.
Много по-сложно е с т. нар. блендед уискита, които са най-масови. Те са съставени от смесване обикновено на 20-30 и повече вида

дестилати с различна възраст

Целта е да се получи комплексен и балансиран вкус, който да е постоянен във времето. Да не зависи от реколтата само на една година, само на една спиртоварна. Така се използват дестилати от различни спиртоварни. Дори в някоя година един дестилат да се различава малко от прадишната година, когато има смес от 30 съставки, това не се усеща толкова.
Все едно у нас някой да прави гроздова, в която са смесени бургаска, сунгурларска, преславска, сливенска и др.

12-годишно блендед уиски „Чивас Ригал“.

По шотландските регулации дестилатите трябва да са отлежали минимум 3 години, за да се нарекат шотландско уиски. Пак според тях, когато на етикета е изписано 12-годишно, най-младият дестилат, който участва в бленда, трябва да е 12-годишен.
Мнозина се съмняват, че това правило се спазва. Това не означава, че уискито е лошо, но…
Най-напред, масовите марки блендед уиски, познати на всеки, които у нас се продават навсякъде и по павилиони и мазета, са особена смес. В тях обикновено има 20-30 процента малцов дестилат, останалото е спирт (описван като зърнено уиски), на финала е оцветено с карамел, за стабилизиране на цвета. Както е ставало дума и друг път (виж тук), много малко са уискитата, които не са оцветени с карамел (Е-150). Могат да се познаят по необичайно бледия цвят.
По американските стандарти за блендед уиски изискването е в сместа минимум 20% да е чисто (straight) уиски – малцов или друг дестилат. По шотландските регулации няма изискване за минимум малцов дестилат. В тях се казва само, че

„блендед“ е смес

между един или повече малцови дестилати с един или повече зърнени. Основната част от съдържанието е зърнен спирт. При по-хубавите уискита може да бъде отлежал зърнен спирт, а при някои – чист спирт от различен произход, включително не от зърно (което е нарушение на изискването за уиски – то трябва да бъде само от зърно). Производителите предпочитат да казват, че в бленда се използва зърнено уиски, а не зърнен спирт.

Черният етикет на „Джони Уокър“, блендед уиски.

При съвременните технологии трудно може да се направи разлика между чист спирт от зърнен произход (96% алкохол) и високоалкохолен зърнен дестилат. По шотландските и ирландските регулации, за да се нарече едно уиски шотландско или ирландско, то трябва да бъде дестилирано от малц и зърно до 94,8% алкохол. Тоест, да не е съвсем чист спирт 96%. Колкото е по-нисък градусът, толкова повече ароматни и вкусови съставки от суровината влизат в дестилата. Например малцовите дестилати за малцово уиски се правят на около 65-70% алкохол и с този градус се слагат да отлежават. А зърнен дестилат с 94,8 градуса, както е изискването, си е почти чист спирт. (По американските закони например, изискването за дестилата е до 80% алкохол. Тоест, има повече ароматни и вкусови съставки).

В готово блендед уиски също така трудно може да се докаже дали в съдържането има чист спирт от зърнен или от друг произход. Изискванията за зърнено съдържание са в регулациите на съответните държави, но някои марки за експорт могат да се правят според изискванията на държавите в които се продават, а те не са уточнени както в страната производител.

И синият етикет на „Джони Уокър“, едно от най-скъпите уискита (около 100 евро бутилката), е от вида блендед, но делукс бленд.

Но сред т. нар. блендед уиски има една

категория Deluxe Blend

– Делукс бленд.
От този вид са най-популярните марки 12-годишни уискита. Този вид уиски, за разлика от обикновения бленд (наричан още Standart Blend), има по-високо съдържание на малц – около 60-70% и се прави от по-стари отлежали дестилати. Тези уискита са т. нар. Premium Whisky, по-скъпи, по-висок клас на пазара. На етикета не винаги е изписано изрично Deluxe Blended Whisky. Но ако на бутилката е означено 12 или 15 години Blended Whisky, става дума именно за Deluxe Blend. Известен делукс бленд е например “Джони Уокър” – черен етикет и син етикет (Johnie Walker Black Label, JW Blue Label), “Чивас Ригал” 12, 15, 18, 21 (Chivas Reagal) и др. Възрастта на питието не е точно 12 или 15 години, както е изписано на етикета, а изискването е най-младият дестилат, включен в бленда, да е с тази възраст. Но на практика бленд с 10-20 съставки трудно може да се доказва по възраст.

Такива подробности само могат да разстроят пияча. Най-добре да опитва и да си избере уискита, които му допадат и не го боли глава от тях. Въпреки високите оценки, които дават някои справочници (например на Джим Мъри) за някои видове масови блендед уискита, този вид са нисък клас, най-ниският клас на уискито. По-високият клас са именно т. нар. делукс бленд, 12-годишни, 15-годишни. Именно такива се подреждат в класациите на топ 10 или топ 20 блендед уискита. В подобни класации повечето са непознати у нас марки, сред които по-често се подреждат само „Джони Уокър” черен етикет и „Чивас Ригал” 15- или 21-годишен.

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.