Една жена може да се окаже най-сериозната опозиция на Ердоган

Снимка: Юръп юнайтед

След седмици на несигурност и протакане Касационният съд взе тази седмица ключово решение, подготвящо сцената за възможно сътресение на турската политика, което може да застане на пътя на президента Реджеп Тайип Ердоган към президентска власт с изпълнителни функции. Съдът даде зелена светлина на Партията на националистическото действие (ПНД) да проведе конгрес, за който настояват дисиденти вътре в партията, желаещи да реформират
формацията, чието изхабяване през последните години пряко служи на Ердоган.

Водач на дисидентите е Мерал Акшенер, рядък пример за жена с такъв авторитет на турската политическа сцена, чийто успех сега може да промени не само курса на ПНД, но и на Турция.
ПНД, в момента най-малката партия в парламента, традиционно е влиятелна сила в турската политика, макар че никога не е прескачала 20 процента на избори, дори и в дните на нейния
емблематичен лидер Алпарслан Тюркеш, военен офицер и водеща фигура от преврата през 1960 г., управлявал партията до смъртта си през 1997 г.

Тюркеш беше наследен от Девлет Бахчели, лидер титуляр, обект на
нападките на метежниците в партията. След изборния му дебют
като партиен председател през 1999 г. Бахчели се присъедини към
трипартийна коалиция, водена от лявоцентристката Демократична
лява партия на тогавашния премиер Бюлент Еджевит. Това
необещаващо партньорство успя да прокара серия забележителни,
дори революционни инициативи за Турция, включително големи
конституционни промени. Още по-впечатляващото е, че ПНД
превъзмогна себе си и одобри премахването на смъртната присъда
на Абдуллах Йоджалан – лидера на Кюрдската работническа партия
(ПКК) – а така също и правосъдни реформи, които разхлабиха
ограниченията върху кюрдския език. Изправяйки се срещу
политическите рискове, Бахчели мотивира мерките с дългосрочни
интереси за държавата. Оценява се и приносът му за изтеглянето
на младите националисти от улиците след години на кървави
сблъсъци между леви и десни.

Наред с политическия си кураж обаче, Бахчели е вероятно
най-добре запомнен с това, че предизвика на два пъти предсрочни
избори, променили курса на Турция.

През 2002 г., когато Партията на справедливостта и развитието
(ПСР) все още възникваше, той призова за предсрочни избори,
твърдейки, че има планове за нова конституция без ПНД.
Изненадващият призив отбеляза края на коалиционното правителство
на Еджевит точно когато то започна да преодолява бурния период,
белязан от опустошително земетресение през 1999 г. в
промишленото сърце на Турция и от тежка икономическа криза.

Горчивите хапове, предписани от Кемал Дервиш, доведен от
Световната банка, за да спаси икономиката, намалиха наполовина
инфлацията от 70 на сто и стабилизираха банковия сектор.
Редовните избори трябваше да се произведат чак след година и
половина, а гласоподавателите все още предстоеше да усетят
положителния ефект от мерките за икономии. (Нещо важно, ПСР щеше
по-късно да заложи на програмата на Дервиш, за да намали
инфлацията до едноцифрени стойности и да насърчи икономическия
растеж.)

Турция отиде на избори през ноември 2002 г., на които и трите
коалиционни партньори не прескочиха 10-процентния изборен праг.
Новоизлюпената ПСР получи мнозинството, потегляйки на дълъг път
начело на властта.

След като ПНД се върна в парламента през 2007 г., Бахчели
продължи да прави стъпки, подпомагащи ПСР в моменти, когато е
била на важен кръстопът, включително при бурното избиране на
Абдуллах Гюл за президент. В резултат на това той се превърна в
човек, който утъпква пътя за ПСР – репутация, която подсили след
изборите на 7 юни 2015 г., на които ПСР загуби парламентарното
си мнозинство.

Събирайки заедно 60 процента от гласовете, трите опозиционни
партии най-накрая получиха възможност да сложат край на
13-годишното управление на ПСР. Но само часове след като
резултатите станаха известни, Бахчели попари надеждите на
зарадваните опозиционни избиратели, като направи втората си
голяма изборна услуга на ПСР. Затвори вратата пред възможна
коалиция и заяви, че е готов за нови избори, шокирайки цялата
страна, но преди всичко собствените си редици.

Неговото решение се вмества перфектно в стратегията на
Ердоган, който успя да наложи нови избори на 1 ноември. Партията
на справедливостта и развитието (ПСР) получи солидно мнозинство
в парламента, докато гневните избиратели наказаха Бахчели,
предоставяйки му само половината от 80-те места, които спечели
през юни.

Бахчели изолира Акшенер от парламента, държейки изгряващата
звезда от женски пол на Партията на националистическото действие
(ПНД) извън избирателните листи. Това само увеличи
популярността й и я насърчи да поведе вътрешнопартиен бунт.
Според проучване от април на социологическата агенция МетроПол,
само 16 процента от избирателите на ПНД подкрепят Бахчели,
докато 80 на сто искат промяна, в това число 68 процента, които
подкрепят Акшенер за свой нов лидер.

По този начин лагерът от дисиденти бе окуражен да продължи
напред, събирайки достатъчно подкрепа от партийни делегати за
свикване на извънреден конгрес за промени в партийния устав и
проправяне на пътя за избор на ново ръководство. Но Бахчели
блокира процедурата, като започна съдебна битка, а двете страни
чакаха окончателно съдебно решение, след като съдебни инстанции
издадоха противоречащи си постановления. Това задълбочи спора, а
първоначално обявената дата за конгреса – 15 май, отмина на
фона на нарастващо напрежение. Полицията обгради хотела, където
трябваше да се проведе мероприятието и не допусна вътре хиляди
партийни делегати.

Върховният касационен съд на Турция, където беше отнесен
спорът за свикване на конгрес, взе решението си в полза на
дисидентите цяла седмица след 15 май, което подхрани
подозренията, че му се оказва политически натиск.

Всичко това обаче само засили подкрепата за Акшенер и
дискредитира още повече Бахчели. Работейки в тандем с още трима
кандидати за лидерството на ПНД, Акшенер започна да се възприема
от гласоподавателите на опозицията като надежда, че ПСР има
алтернатива.

На фона на решението на Върховния касационен съд Бахчели
изведнъж промени позицията си и призова за конгрес, на който да
се избере лидер. Дисидентите обаче настояват, че конгресът
трябва да се занимае единствено с промяна на устава, което
съответства на първоначалните им искания и на съдебното решение,
а изборът да се остави за по-късно. Тяхната предпазливост
произтича от опасенията им, че всяко законово нарушение може да
попречи на усилията им, както и че Бахчели може да се възползва
от положението си, за да повлияе на резултата. Като условие да
приемат призива му, те предизвикаха Бахчели да се оттегли като
партиен лидер.

Макар напрежението да продължава, вътрешната опозиция има
сериозен шанс накрая да излезе победител. ПНД, водена от
Акшенер, се очаква да спечели нови гласоподаватели, търсещи
алтернатива на ПСР. Една нейна ПНД вероятно категорично ще се
обяви в подкрепа на демокрацията, политическата умереност,
членството в ЕС, отварянето към Запада и отстъпление от Близкия
изток, където Турция попадна в безизходица и едновременно с това
ще затвърди съпротивата срещу Ердоган и амбициите му за
президентство с изпълнителни правомощия.

С такава позиция тя вероятно ще спечели преди всичко
гласоподаватели, които споделят консервативната и
националистическа линия на ПСР, но не са доволни от курса на
управление, както и тези от лагера на социалдемократите с
националистически убеждения. Ако това се случи, то ще бъде
блокиран планът на Ердоган за президентство с изпълнителни
правомощия, защото ПСР няма да има възможност да получи
парламентарно мнозинство, което да гласува конституционните
поправки, които Ердоган желае.

За ПНД няма връщане назад. Дори и да трябват три конгреса,
за да се направи промяната, партията изглежда готова за
значително укрепване на политическото си влияние.
А това, което е по-забележимо, е, че жена е най-силната
надежда за опонентите на Ердоган, за да се промени съотношението
на силите и да се премахнат изгледите Турция да попадне под
авторитарен президентски режим. Ако тя успее, безспорно ще
промени историята и ще докаже, че нито правосъдието, нито
властта на управляващите може да спре лидера, чието време е
дошло.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.