Живков ги пускаше, Борисов ги спира (бежанците)

Иво Инджев

На 29 май 1989 година Тодор Живков призова Турция да отвори границата си за желаещите да емигрират български турци. За броени седмици България загуби 360 хиляди свои граждани, а Турция се принуди да затвори границите си три месеца по-късно.

Този урок трябва да се припомни на всички, които винят демокрацията за „прогонването” на близо 2 милиона българи на Запад, където очевидно те се чувстват по-добре след десетилетия на живот в затворената, съветизираната, колонизираната от СССР България.

Какво ли щеше да стане, ако по времето на комунизма поданиците на цар Живков от Правец- където днес по наследство се разпорежда мил(ц)ионерския червен клан на Златеви – можеха свободно да избират къде да учат, работят и живеят, след като само за три месеца такава огромна маса хора напуснаха страната? При това стотиците хиляди български граждани хукнаха към една Турция, която по онова време беше в окаяно икономическо състояние след военни преврати и икономическа криза с елементи на дефицит на стоки от първа необходимост (макар и не толкова остър, колкото в социалистическия ни „рай”).

Ами ако границата беше отворена за всички другари и другарки- дали щяха да изберат страната на победилия социализъм СССР или щяха да се юрнат към гнилия капитализъм, както стана малко по-късно? Колцина щяха да останат да маршируват тук в годините, когато и тоалетна хартия нямаше, а според вицовете нямаше и нужда от нея поради принудителната диета на народа?

По ирония на съдбата тъкмо днес, точно 27 години след призива на Живков към южните ни съседи да отворят границата, следовникът му Бойко Борисов ликува по повод голямото си постижение да затвори лично южната ни границата, през която проникнали цели 60 бежанци, предизвиквайки мобилизация на държавата и нейната пропагандна машина сякаш наистина пълчища завоеватели са ни нападнали. Вместо с рутинни действия по охрана на границата, осъмнахме с шумна медийна реклама на извънредния щаб за съпротива срещу 60-те бежанци, свикан и командван близо до мястото на „бойните действия” от премиера. След което той рапортува, че нямало друга държава в света, която така бързо да е победила чрез подобна операция (60 бежанци).

Щеше да е смешно това наполеоновско напъване на нашия генерал от запаса, ако не беше тъжна аналогията с т.н. Голяма екскурзия (в чието логистично подсигуряване младият каратист от МВР Бойко Борисов лично е участвал) и нейната годишнина с днешна дата. Защото явно се въртим в кръг(ова отбрана) – ту ни пречат „излишните” български граждани заради упоритото им нежелание да се преродят с нови имена, тук пък се браним от бутафорна заплаха на чуждо пришествие.

Начело на борбата с тези вятърни мелници си имаме Дон Кикот, чиято цел е да демонстрира своята храброст, за да го заобичаме електорално като наш закрилник от чуждата напаст. Той се сражава с прогонените и бягащите към\през България по същия „героичен” начин, както неговият прототип Живков воюваше за прогонването на бягащите от режима му български граждани.

Живков ги пускаше (бежанците), Борисов ги спира!

Живков, който се хвалеше, че за 45 години ни бил построил цели две Българии, беше прогонен в крайна сметка (по заповед от Москва), когато стана ясно, че малко е „попрекалил”. Остава да видим колко още ще го търпят Борисов онези, чиито парични потоци го държат на власт, за да се хвали, че ни строи магистрали, очаквайки за благодарност да го обичаме и слушаме.

Гледаме го, какво да се прави (нали за това мобилизират телевизиите в антуража му), но чак пък да го слушаме…

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.