Телевизиите ще снимат там, само ако ги покани министърът. Или ако иде Бойко

Павел Койчев пред своите оригинали. Снимка: Иван Бакалов

За телевизиите политиците са манна небесна. Те ни облъчват с техните сладки приказки от сутрешните блокове до вечерните коментарни студии и новините. Към тях като гарнитура вървят разни Никлозети (по израза на Иван Ласкин), хазартни шоу предавания и т. н.
БНТ се опитва пък да прави някакви предавания, които частните телевизии не правят. Денят започвал с култура и мрън-мрън, скучно развиват вътрешната си скука.
Едва ли зрителят е доволен. Затова често се чува репликата: „Аз телевизия вече не гледам”.

В събота един скулптор, доста сериозно име в българското изобразително изкуство, откри необичайна изложба на открито, в необичаен парк. Парк-галерия в с. Осиковица, недалеч от София по магистрала „Хемус”, в който са разположени „Оригиналите” – над 50 модела, от които са отливани бронзовите скулптури на Павел Койчев. Някои от тях седят по паркове и площади от Благоевград до Брюксел. Други са останали само модел от гипс или друг материал, без да са отлети от бронз.

Пластика от изложбата „Явления и изкушения“, с които беше открита парк-галерията. Снимка: Иван Бакалов

За откриването Павел Койчев беше направил специална отделна изложба от пластики, закачени по дърветата в съседната малка горичка – стилизирани фигури на Ева с ябълката и Адам. Пластичен сюжет озаглавен „Явления и изкушения”.

На откриването не липсваха хора, не липсваха и известни имена от областта на изкуствата, художници, музиканти. Та дори и двама-трима известни от политиката.
Само телевизии липсваха, макар да са били поканени.

За телевизиите един Павел Койчев не е достатъчно известно име. В някои страни за такъв като него щеше да има постоянно репортажи, интервюта, покани в предавания. А у нас трябва да рисуваш с боички върху голо тяло, за да дойде да те снима телевизията. Или да си скулптор като Вежди Рашидов, да станеш министър и тогава ще тичат при всяка твоя покана.

Парк-галерия
Парк-галерия „Оригиналите“ на Павел Койчев, с. Осиковица. Снимка: Иван Бакалов
Парк-галерия Парк-галерия Павел Койчев. Снимка: Иван БакаловПарк-галерия Парк-галерия Павел Койчев пред своите оригинали. Снимка: Иван БакаловПарк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия Парк-галерия

Щом Павел Койчев не е достатъчно име, за да му обърнат внимание телевизиите, ще рече, че има разпад на ценности, липса на ориентир, стойност, по която да с измерва. Някои казват, че с политиката си да привличат млади хора телевизиите се напълниха с неосведомени, полуобразовани репортер(к)и и редактор(к)и, които не знаят елементарни неща и имена. Летоброенето започва и светът свършва с тяхната стена във Фейсбук.

Пластики от изложбата „Явления и изкушения“, с които беше открита парк-галерията. Снимка: Иван Бакалов

В телевизиите валят покани и звъни кой ли не за какво ли не, и тези медийни гурута със самочувствие на богопомазани избират. И подминават това или онова, защото по тяхната скала не е интересно, а другото, което са измислили, е много шик, с него ще ударят рейтинга да бият конкуренцията.
Не е тук мястото да се изрежда какви теми изпускат, какви заобикалят поради плоското си мислене, колко са им еднакви сюжетите в различните блокове, новини и предавания с измъчени водещи.

„Добре че е Фейсбук, да разберем какво се случва”, беше написал вчера някой като коментар към снимките с Павел Койчев. Имаше и невежи коментари, че скулптурите му били като на Хенри Мур, на някой кубист и прочее неграмотни разсъждения.

Къщата скулптура на Павел Койчев в същия парк-галерия. Снимка: Иван Бакалов

Ако човек разгледа въпросната галерия на открито, ще види там удивително модерни неща, правени още през 60-те години на миналия век. И останали така, само като модели, не стигнали до бронз.
Не е задължително поколението на 20 и 30-годишните сега да знае всичко това, да го харесва. Но липсата на по-задълбочено медийно внимание към едно или друго създава една повърхностна уикипедия култура. Вече второ поколение строи познанията си към света върху Уикипедия. А за по-възрастни поколения бързата справка там е достатъчна да доразвие изконния байганьовски манталитет „Тоя ли, бе? Знам го аз…”

В обществото трябва да има някакви вътрешни връзки, някакво взаимодействие между различните поколения, които се изграждат чрез медиите. Някакви стойности, някакво предаване на опит, на познания, стилове, традиции. В българското общество тези връзки са разпокъсани и някакви дилетантски масови медии объркано и хаотично показват на публиката едно или друго. Най-важното е политиката, властта. Ако Борисов отиде в тази галерия на открито, ще се изпопребият с камерите десет телевизии да я снимат.

А иначе има едни сладки сладки рубрики за култура… Чакат да умре някой, като Васил Пармаков, за да хленчат после. Ако човек си направи справка в нета, ще види, че Пармаков приживе нито е показван, нито е споменаван толкова по телевизиите, колкото в деня след смъртта си.

А то да е само до музика и изобразително изкуство. Некомпетентността бълбука от екрана всеки ден, зрителят вече е свикнал и се забавлява кой каква глупост изтърсил.

(Очаквай – Павел Койчев: „Винаги съм правил каквото си ща”)

Арт & ШоуБългария
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.