Кремъл майстори троянски кон за Украйна

Необявената руско-украинска война, започнала преди повече от две години, продължава. Руската управляваща върхушка не се е примирила до ден-днешен с украинската независимост. Несполучил да превърне Украйна в свой васал по мирен път – чрез държания
под контрол Янукович, Кремъл се опита да постигне това със сила. И покрай другото си отхапа от съседа, изгубил сили в революцията, едно сладко парче – Крим.

Всички последвали събития сочат, че ликвидирането на единната независима украинска държава си остава същинската цел на путинската политика. Тази задача определя действията на руските власти и във военната конфронтация с Украйна, и в преговорите с Киев за мирно уреждане в Донбас.

Троянски кон вместо Нова Русия

Последните две години донесоха промяна в тактиката,
използвана по пътя към целта. Първоначално бе предприет опит да
се щурмува украинската държава – т. нар. проект „Нова Русия“.
Руските власти положиха усилия за разцепление на Украйна с оглед
в целия рускоезичен Югоизток да се формира проруска
квазидържава. Но в крайна сметка бяха заграбени само части от
Луганска и от Донецка област.

След провала на щурма Москва премина към обсада – по всички
правила на военното изкуство. Русия засилва военнополитическия
натиск върху западната си съседка и същевременно се опитва чрез
минския преговорен процес да вкара в Украйна троянски кон, сиреч
Донецката и Луганската народна република (ДНР и ЛНР). Точно
това всъщност имаше предвид прессекретарят на Путин Дмитрий
Песков с думите, че Москва подкрепя „връщането“ на Донбас.

Недомлъвките на официалните лица се доразвиват от доверените
им пропагандисти. Известният телевизионен водещ Владимир
Соловьов примерно не разбира „защо трябва да си приберем Луганск
и Донецк“ – нека си стоят като руски „антитела“ в Украйна, чрез
тях „ще я изчистят от фашистката сган“ и тогава „цяла Украйна
ще е наша“.

Руският замисъл, който лесно се чете на преговорите в Минск,
предвижда т. нар. ЛНР и ДНР да са изцяло под контрола на
Кремъл, но същевременно да се водят украинска територия, да се
издържат с украински пари и да имат прозрачна граница с Украйна,
оставайки източник на постоянна политическа нестабилност в
страната. Порошенко едва ли ще склони; не може обаче и да реши
проблема с военни средства. Затова безплодният преговорен процес
изглежда ще се проточи.

Путин тръгва към варианта обсада, като разчита в Украйна да
се появи нов вътрешен конфликт. Тогава Кремъл, подпомогнат от
своите анклави, ще положи старания да довърши губещата
популярност украинска власт, за да сложи на нейно място някой
Янукович 2.0.

Няма шанс за мир с Украйна, докато Путин е на власт

Германската канцлерка Ангела Меркел и президентът на Франция
Франсоа Оланд убеждават Русия да се изтегли от Донбас. Призив в
този дух фактически отправят в последната си декларация и
лидерите на „Голямата седморка“. В сегашната ситуация обаче няма
реална възможност за такъв обрат. Путин не само не иска, но и
не може да обърне хода на донбаската игра. Тогава би се наложило
да признае провала на авантюрата, наречена „Нова Русия“. Но
Путин не бива да търпи загуби. Това силно би увредило имиджа на
победител, върху който се крепи извънмерната му популярност.

При сериозни вътрешни проблеми завоевателите свалят
обсадата и поемат назад. Путин може да си тръгне от Украйна само
при рязко изостряне на икономическата криза, съответно и на
политическата ситуация в Русия. Днес Кремъл с всички сили
действа за отмяна на санкциите, но само за да пести ресурси, с
които да продължи великодържавния курс, станал вече на практика
официална стратегия на Русия. Минският преговорен процес му
служи за дипломатически параван, прикриващ обсадата около
украинската независимост.

Савченко и новата патриотична вълна в Украйна

Освободена от руския затвор, Надежда Савченко явно ще излезе
като нова знакова фигура на украинската политическа сцена.
Мнозина в родината й харесват нейния героично-патриотичен
романтизъм. Украинците никога няма да забравят заграбените
територии, нито жертвите от руската агресия. Савченко може да
оглави нова патриотична вълна в политиката – движение за връщане
на окупираните територии. Днес Украйна няма сили да отвоюва
заграбените земи, но без съмнение някой ден „ще си иска обратно
своето“.

Ситуацията „нито мир, нито активна война“ не може да
продължи до безкрай. Рано или късно все ще се люшне в една или
друга посока. Докато Путин и обкръжението му са на власт,
дълбинните причини за днешната руско-украинска конфронтация няма
как да бъдат преодолени: Русия де факто няма да се изтегли от
Донбас и дори няма да се опитва да се разбере с Украйна по
кримския проблем. Значи е твърде вероятно ситуацията рано или
късно да се люшне към нова ескалация на войната. Единствено
следпутинска Русия ще може да постигне траен мир с Украйна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.