Германските депутати искат признаване на арменския геноцид

Франс прес

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

Германските депутати се очаква да приемат в четвъртък резолюция, признаваща арменския геноцид – текст, който предизвиква остри критики от страна на Турция в контекста на вече обтегнати отношения с Берлин.

Резолюцията, озаглавена „Спомен и възпоменание за геноцида на арменците и други християнски малцинства преди 101 години“, е предложена от парламентарните групи на мнозинството – консерваторите от Християндемократическия съюз/Християнсоциалния съюз и от Германската социалдемократическа партия, а също и от опозиционната партия на Зелените. Тя има всички шансове да бъде приета.

В този текст, с който АФП успя да се запознае,
Бундестагът – долната камара на германския парламент, „изразява
съжаление за действията на тогавашното правителство на
младотурците, довели до почти пълно изтребление на арменците“.

Бундестагът изразява също огорчение от „достойната за
съжаление роля на германския Райх, който в качеството си на
основен военен съюзник на Османската империя не е предприел
нищо, за да спре това престъпление срещу човечеството“.

Миналата година по повод стогодишнината от тези събития
германският президент Йоахим Гаук за първи път изоползва термина
„геноцид“, за да определи масовите избивания, извършени от
османските турци и довели до смъртта на 1,5 милиона души в
периода между 1915-1917 г.

Това първо официално признаване на геноцида в Германия
предизвика гнева на Анкара, като турският президент Реджеп Тайип
Ердоган обвини Гаук, че „подкрепя исканията, базирани върху
арменските лъжи“.

Текстът на Бундестага, който представлява нова глава в
процеса на признаване на геноцида, следователно логично дразни
турските власти.

Турският вицепремиер и говорител на правителството Нуман
Куртулмуш изтъкна вчера, че Берлин трябва да е „внимателен към
отношенията си с Турция“, още повече, като се има предвид, че в
Германия живеят близо три милиона граждани от турски произход –
една от най-големите диаспори в света.

Резолюцията рискува да обремени германо-турските
отношения, които вече са засегнати от различни източници на
напрежение.

Президентът Ердоган заплаши да не прилага оспорвано
споразумение с ЕС, поддържано от Берлин и довело до значително
намаляване на потока от мигранти към Европа. Анкара иска отмяна
на шенгенските визи за нейните граждани без обаче да реформира
антитерористичния си закон, за което настояват страните от ЕС.

Канцлерът Ангела Меркел изрази на 23 май своята
„загриженост“ след приемането на реформа, излагаща десетки
депутати от опозицията на съдебно преследване.

Тези разногласия се прибавят към полемика, предизвикана
от сатирично стихотворение на германски хуморист, съдържащо
обиди по адрес на Ердоган, което хвърли сянка през пролетта
върху германо-турските отношения.

Турция в крайна сметка постигна да бъде предприето
разследване за обида към представител на чужда държава срещу Ян
Бьомерман, автора на сатиричното стихотворение, в което Ердоган
е сравняван с педофил и зоофил.

Резолюцията за арменския геноцид буди безпокойство дори
у някои германски отговорни представители като министъра на
външните работи Франк-Валтер Щайнмайер, който изтъква, че
Германия не трябва да се намесва в този исторически спор.

„Надявам се, че германо-турските отношения няма да
бъдат засегнати от тази резолюция и че ние ще можем да продължим
да работим добре заедно“, заяви той миналата седмица пред
в.“Тагесшпигел“.

Според общността на кюрдите в Германия „турското лоби“ –
специално посолството на Турция в Германия и международният
клон на Партията на справедливостта и развитието, партията на
Ердоган, – е положило усилия да упражни натиск върху германските
депутати.

Джем Йоздемир, председател от турски произход на
германската партия на Зелените, сподели пред обществената
телевизия, че е подложен на заплахи по социалните мрежи заради
подкрепата си за текста.
„Това са пак същите изрази: предател, арменска свиня,
кучи син, терорист и дори нацист“, разказа той.

От страна на Ереван за сметка на това има одобрение.
„Признаването на арменския геноцид е важно, за да се
предотвратят други геноциди в бъдеще“, подчерта говорителят на
арменското министерство на външните работи Тигран Балаян в
отговор на въпрос на АФП.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.