Германия обяви убийствата от 1915 г. за геноцид: защо сега?

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

Реакцията на турското правителство на вота от 2 юни в германския парламент, описващ убийствата през 1915 г. на арменци под османско управление като геноцид, не бе толкова силна, колкото реакцията срещу подобни решения, взети от други парламенти.

Отговаряйки на въпрос по време на посещението си в Кения, президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че турският посланик в Берлин е бил повикан в Анкара за консултации, след което ще бъдат предприети други стъпки. Протестна нота бе връчена също на германския шарже-д-афер в Анкара, а външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че не е правилно една страна да се опитва да прикрие тъмните страници от собствената си история като се
прицелва в други страни с „неоснователни обвинения“.

Турският парламент не можа да излезе с обща декларация на всичките четири партии, тъй като фокусираната върху кюрдския проблем Демократична партия на народите в изборния си манифест обеща, че се застъпва за признаването на катастрофата през 1915 г. като геноцид. В крайна сметка парламентът на Германия гласува единодушно да осъди убийствата през 1915 г. като геноцид със само едно възражение и един въздържал се.

Но защо сега? Нито правителството на Ангела Меркел, нито
Бундестагът не направиха нищо през 2015 г. на стотната годишнина
от масовото депортиране на арменците в Османската империя,
колективно обвинени, че помагат на руските завоеватели, което
доведе до убиването на стотици хиляди. Германия досега не бе
предприемала стъпки по въпроса, въпреки настоятелните призиви от
арменското правителство и организациите на арменската диаспора
по света.

Има ли внезапно събуждане в Бундестага за дистанциране на
Германия от нейните съюзници от Първата световна война, давайки
на Турция урок да се изправи пред собственото си минало, точно
както Германия направи във връзка с убийството на шест милиона
евреи по време на Втората световна война. Или пък това е нещо,
свързано с общото негативно отношение в Германия, а и в Европа
като цяло, по отношение на настоящата външна политика на Турция,
някои изказвания на президента Ердоган, ескалацията на делата
за обида срещу него и вярата, че е подходящо време на Анкара да
се нанесе удар?

Струва си да се отбележи, че законът бе представен в
разгара на дебати, тъй като Турция и ЕС работят по споразумение
да спрат наплива на бежанци в ЕС, предизвикан от гражданската
война в Сирия. Турският премиер Бинали Йълдъръм заяви преди
вота, че изходът няма да засегне становището на Анкара по
отношение на споразумението за бежанците, като добави, че това е
„тест за приятелство“ за Германия.

Но какво точно ще направи Турция в отговор на гласуването
на Бундестага, остава отворен въпрос. Предишни опити да бъде
бойкотиран вносът от Франция и Италия в подобни обстоятелства не
доведоха до резултат. Турското правителство също не би искало
да бъде обвинявано в това, че възпрепятства антитерористичната
борба с Ислямска държава, като налага ограничения на
използването на нейните военни обекти, когато тя самата е
анажирана в антитерористичната борба срещу ИД и забранената
ПКК.

Германското правителство изглежда не е много засегнато от
предупрежденията от Анкара, отнасящи се за почти четири милиона
души от турски произход, живеещи в Германия. Всъщност
населението с турски произход в Германия отразява и увеличава
политическата раздробеност в Турция. Резултатът дори бе
отпразнуван от някои турски граждани от кюрдски произход пред
Бундестага, а един от подписалите закона е Джем Йоздемир,
съпредседател на Зелената партия, от турски произход.
Изглежда, че този вот по някакъв начин е резултат от
насъбралите се реакции срещу Ердоган и Меркел в германската
политика.

Това съображение би могло да бъде една от причините защо
Анкара реши да не реагира твърде много на решението на
германския парламент, макар че вотът вероятно ще остави траен
белег върху отношенията между двете страни.

Още по темата: Германия разгневи Турция с приетата резолюция за арменския геноцид

Германският парламент определи избиването на арменци в
Османската империя като геноцид – решение, което може да навреди
на отношенията с Турция и да затрудни справянето с мигрантската
криза в Европа, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Депутатите приеха резолюцията въпреки резервите на
правителството, което от месеци се опитваше да постигне отлагане
на гласуването, страхувайки се от реакцията на турския
президент Реджеп Тайип Ердоган, който често е критикуван за
авторитаризъм. Турция веднага повика посланика си за консултации
след приемането на резолюцията, която турското правителство
определи като „недействителна“.

Преди гласуването турският министър-председател Бинали
Йълдъръм каза, че тези дебати са „проверка за приятелство“.
Спорът се разрази, след като неотдавна ЕС и Турция
постигнаха крехко споразумение, подкрепяно от германския канцлер
Ангела Меркел, което засега спира бежанския поток през Егейско
море. Сделката може да рухне, защото стремежът на Ердоган за
безвизово пътуване на турските граждани се сблъсква с пречките
на политиките на ЕС и едва ли ще постигне някакви резултати
преди октомври, коментира „Файненшъл таймс“.

Приетата от германския парламент резолюция изостря
напрежението с Турция в деликатен от дипломатическа гледна точка
момент, отбелязва и в. „Ню Йорк таймс“.

Германия има нужда от помощта на Турция за изпълнението на
споразумението с ЕС за справяне с бежанската криза. В същото
време Меркел се намира в трудна ситуация, при която от нея се
очаква да покаже, че не се поддава на натиск от Анкара за
допускане на компромиси със западните ценности, особено след
разправиите напоследък за свободата на словото, предизвикани от
сатирата на германски комик, оскърбила Ердоган.

За Турция едва ли има по-деликатна тема от избиването на над
един милион арменци и други християнски малцинства от властите
в Османската империя през 1915-1916 г., за което говорят
историците. Турското правителство отдавна отхвърля определянето
на тези събития като геноцид, посочва американското издание.

Въпросът е труден и за Германия. По времето, когато са
извършени убийствата, Германия, водена от кайзер Вилхелм Втори,
е била съюзник с Османската империя през Първата световна война.
Приемането на германската отговорност за зверствата през
Втората световна война се е превърнало в утвърден елемент от
културата на страната, а според историци и активисти резолюцията
за арменците е важна стъпка за признаване на косвената роля на
Германия за убийствата през 2015 г., изтъква „Ню Йорк таймс“.

Дали е работа на един парламент да определя каква е
историческата истина? И може ли една страна да се меси по такъв
начин в работите на друга държава? Разбираемо е, че сега Турция
поставя този въпрос. И е разбираемо от психологическа гледна
точка, че турското правителство има усещането, че е наранена
националната му гордост, пише германският „Зюддойче цайтунг“.

Въпреки това е правилно, че Бундестагът най-накрая определи
масовото изселване и избиване на арменците за геноцид. Това не
противоречи на международноправния принцип за ненамеса във
вътрешните работи на друга държава. Турция е кандидат за
членство в ЕС и води преговори с Брюксел, а уважението към
малцинствата и тяхната защита са едни от най-важните изисквания
за присъединяване към общността, отбелязва вестникът.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.