България има самостоятелна политика – командва я самостоятелно едно лице

Иво Инджев

Въпреки прословутите „специални отношения” на Германия с Русия в Берлин все по-ясно разбират, че дружбата с руската мечка, въпреки необятните простори на изгодната търговия с недоразвития гигант и суровинен придатък, е опасно заиграване с агресивността на Москва.

Поводът, разбира се, е преливането на чашата на международното търпение спрямо руската агресия в Украйна. Светът и Германия в частност (за България – да не говорим) преглътнаха прелюдията към днешната ситуация, когато през август 2008 г. Путин брутално се разправи с Грузия от позицията на силата. Той схвана това като поощрение, но сгреши и днес бере плодовете : дори безкрайно толерантната към него Германия вече няма намерение да му прощава провокативното поведение.

Това се вижда от публикация на „Ди велт”, в която се цитира преосмислянето на германската политика спрямо Русия, разглеждана вече не като партньор, а като съперник и противник в дългосрочна перспективна. „Ди велт „ изпреварващо цитира промените в концепцията за националната сигурност на страната на министерството на отбраната, която предстои да бъде преформулирана и одобрена от правителството до няколко седмици с отчитане на становищата на други силови структури в държавата.

Освен на употребата на сила за постигане на целите си в разрез с установения в Европа и света ред след Втората световна война в документа се обръща голямо внимание и на руската държавна пропаганда, която в перспектива заплашва Германия.

Това би трябвало да породи някои въпроси в България, в която си имаме открито прогерманско правителство на ГЕРБ, която дължи много на германската подкрепа са своето раждане и съществуване.

Питам: защо в обременената от историята Германия е възможно да преодолеят своя руски комплекс, а в малка България, която не е най-големият инвеститор в Русия (какъвто е германският случай) и няма основания за тревога в икономическо отношение за някакви фатални пропуснати ползи в търговията с Русия (видно от нищожния ефект на руското ембарго върху български стоки), руският натиск не получава никакъв друг отпор, освен мълчаливото съгласяване на Борисов – с въздишка на съжаление при това-, когато трябва да се подкрепят европейски санкции срещу Москва?

Отговорът не е толкова лесен, колкото изглежда оправдателната фраза „защото България не е Германия” с подтекста на самоопределянето ни като малки, незначителни и боязливи нищожества.

Отговорът всъщност е още по-лесен и се сдържа в един цитат с малко перифразиране на субекта в него: защото такъв ни е ма’тряла, който ни управлява.

Това е същият този ма’трял, който в качеството си на кмет на София не допусна софийският парламент да гласува декларация за признаване на арменския геноцид в Османската империя в угода на Анкара, а след това, в присъствието на пишещия тези редове, се похвали на среща с американския посланик Джон Байърли, че за награда е получил бонус от турските служби за преминаване на контрабандна пратка с наркотици в България, за да използва своята осведоменост за политически цели в боричканията си с премиера Станишев (демонстрирайки със сигнала си до полицията за пратката, че все още кара полицейския влак, макар и вече като генерал от резерва на МВР).

Какво общо има това с темата за Германия и Русия ли?

Има и още как, доколкото в сравнението се познава истината.
Германия показа миналата седмица, че е в състояние да предизвика гнева и на Турция. Депутатите й гласуваха признаването на арменския геноцид. Докато миналата година, когато този въпрос беше поставен пред българския парламент, думата геноцид беше старателно заобиколена. Защото Борисов обича да си е добре с всички, включително и с Ердоган, но най-вече с Путин, когото много внимава да не „дразни” (също фраза, която авторът на тези редове чу от Борисов в последния си личен телефонен разговор по негова инициатива през пролетта на 2012 г.).

Борисов успя да избегне думата „геноцид” така, както внимателно избягва и думата „агресия” по отношение на руската политика спрямо Украйна. Ако това е „дипломация”, значи мишката е голям дипломат по отношение на котката.

Ако някой ви каже, че България си няма самостоятелна политика, да знаете, че или лъже, или не разбира : България има самостоятелна политика. Тя се води самостоятелно от едно лице, което популистки е обсебило всичко в държавата, включително и националното ни достойнство, доколкото такова е останало в една държава, в която на окупацията (съветската) й казват декларативно „освобождение” и това се приема толкова спокойно, колкото арменския геноцид или руската окупация на Крим.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.