Ще постигне ли арменската резолюция на Германия желания ефект?

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

В обосновката, представена от германски депутати, включително от турски произход, в подкрепа на необвързващата парламентарна резолюция на Бундестага, която се отнася за
масовите убийства на арменци през 1915 г. като геноцид, е посочено, че тя ще допринесе за излекуване на раните между турци и арменци, и ще помогне за нормализирането на връзките между Турция и Армения.

Това показва липса на разбиране за това как мисли обикновения турчин или за това как е бил накаран да мисли, след като е бил подхранван с едно единствено повествование по темата
в продължение на десетилетия. Ние намираме сходни реакции на германската резолюция у турци с различни убеждения, независимо от религиозните им вярвания или политически и идеологически пристрастия.

Да вземем за пример заглавията на два турски вестника, след
като Бундестагът прие арменската резолюция. Това са вестниците
„Стар“ и „Сьозджю“ – два агитаторски вестника, които са на двата
края на дълбоко идеологическо разделение. „Стар“ раболепно
подкрепя президента Реджеп Тайип Ердоган и управляващата Партия
на справедливостта и развитието, докато „Сьозджю“ работи
усилено, за да хули Ердоган и да разклати основите на Партията
на справедливостта и развитието.

След като бе приета резолюцията за арменския геноцид и двата
вестника публикуваха голяма снимка на канцлера Ангела Меркел с
мустачки кто на Хитлер.

И двата вестника разкритикуваха германците като „внуци на
Хитлер“ и „убийци на народа Хереро в Намибия“, твърдейки с
толкова много думи, че германците се опитват да прикачат марката
геноцид върху Турция с цел да смекчат собственото си чувство
за историческа вина.

И двата вестника писаха също, че това развитие ще навреди на
връзките между двете страни – линия, която Ердоган също
прокарва. Но сигналите от Анкара за това какво ще направи, за да
отговори на Германия, са смесени. Наскоро назначеният премиер
Бинали Йълдъръм например, намеква, че Анкара не може да си
позволи да изложи на риск турско-германските връзки с оглед на
дълбокото взаимодействие между двете страни на много нива.

Най-важното обаче е, че Анкара няма политическо или
икономическо влияние, да си отмъсти на Германия, дори и да
искаше. Посланикът на Турция бе отзован в знак на протест, както
се очакваше, но може да се очаква, че след известно време той
ще се завърне на поста си.

Редица визити на високо равнище може да бъдат отменени от
Анкара, но 3,5 милиона турци в Германия и огромният икономически
интерес на Турция в тази страна ще направят така, че
официалните контакти ще продължат на почти всички нива,
независимо от това за какво призовават турските националисти.
Предположението, че резолюцията, одобрена от Бундестага, ще
помогне за излекуване на раните между Турция и Армения е
заблуда. Тази резолюция вероятно само прави нещата още по-лоши.

За повечето турци сега е въпрос на чест повече отвсякога
Турция никога да не се огъва на външен натиск по арменския
въпрос. Междувременно правителството ще наблегне още повече
върху традиционното турско тълкуване на събитията от 1915 г. и
също повече отвсякога ще отказва да нормализира отношенията си с
Армения, като същевременно подкрепя Азербайджан повече
отколкото го прави сега.

Друга заблуда е, че тази резолюция бе подготвена и приета с
благородната цел да се опита да постигне мир между турци и
арменци. Мнозина смятат, че на германските депутати са им
омръзнали антизападните и антидемократични политики на Ердоган и
пътя, по който води Турция, и просто са искали да накажат
Анкара за това.

Ако е вярно, това ще бъде само в полза на турците, които
вярват, че всички са против Турция и ще засили тяхното чувство
за национална изолация. Германия е страна, която знае от своята
история, докъде могат да доведат такива чувства. Гневна Турция,
която навсякъде вижда врагове, надали е рецептата за
стабилизиране на един кризисен район, който е сериозна грижа за
Европа.

Като оставим настрана историческите и етническите аргументи,
човек не може да не се запита доколко е полезна тази резолюция
за решаването на реалните проблеми, пред които днес е изправен
светът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.