Лили Маринкова – бюлетин за нивото на свободата на словото

Лили Маринкова. Снимка: от тв екрана

Българското национално радио имаше само две неща, с които не можеше да се похвали никоя друга медия – бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри и Лили Маринкова. И ги изхвърли в един и същ ден. Интернет отдавна замества радиото в предоставянето на информацията за речното ниво – това е аргументът за премахването на бюлетина и той е съвсем правилен. Кой обаче ще замести Лили Маринкова като присъствие в ефира?

Журналисти като Лили Маринкова са рядкост навсякъде по света, камо ли у нас, камо ли пък точно сега. Българските читатели, слушатели и зрители започнаха да отписват журналистиката още във времето, когато я сравняваха със сивата икономика по похвати и авторитет. Сега тя се срина до нивото на криминалната престъпност и ако все още можем да говорим за журналистика, то е заради случайността, че има няколко имена, които олицетворяват тази професия. Първото, за което се сещам, е Лили Маринкова.

Случайно да знаете какви са политическите пристрастия на Лили Маринкова? Да сте наясно кой й е симпатичен и кой не? Аз лично – не. Слушам я от години редовно и в това, което съм сигурна е, че Лили Маринкова е образец за интервюиращ. Тя пази хладната професионална дистанция, без която интервюто би приличало на всичките останали бръщолевения, които сме принудени да слушаме и гледаме. Тя умее да слуша, да чува събеседника – рядко умение в България дори и сред журналистите. Тя има търпението да изслушва, да не прекъсва събеседника – още по-рядко българско качество. Но това, което Лили Маринкова може по-добре от всички, запазената й марка, недостигнатото от друг можене – тя знае да пита. Знае точно какво, знае точно как и знае точно кога. Няма в българската журналистика по-кратки коментари от нейните въпроси.
В журналистиката има христоматиен пример за задаване на въпроси при интервю. Дава го Джеръми Паксман, когато на 13 май 1997 г. задава 12 пъти един и същ въпрос на гостуващия в студиото му Майкъл Хауърд, бивш секретар на британското Министерство на вътрешните работи, който увъртал отговора. Паксман има поне няколко подражатели и у нас.

Не знам колко души си спомнят какво направи Лили Маринкова в подобен случай – тя направи точно обратното. Млъкна. И остави Иван Костов, който показа явно раздразнение от въпросите ѝ и се опита да я поучава,  да говори 20 минути в ефир, без тя да се обади. Отдръпна се от сцената, за да стане още по-ясно видима суетата и високомерието на говорещия. Тогава тя направи най-трудното – коментар от тишина. И не вярвам, че това се учи – него или го има, или го няма.

А има ли Лили идеологически пристрастия и какви са те – наистина не знам. (Затова не бъркайте нейния случай със случая Петър Волгин). Но пък знам какво Лили Маринкова умее по-добре от всички – да пита. Заради това тя имаше огромна аудитория в неделя – защото питаше от името на слушателите. Значи това е целта на нейното махане от ефир – питането. Истинското питане. Винаги когато Лили Маринкова я уволняват – а това е ставало няколко пъти – това значи, че времето е натежало от въпроси, които не бива да бъдат задавани.

И друга причина явно има зад това уволнение от ефир. Ето, това ще се случи с всеки друг, ако не сте послушни. Щом можем да го направим с човек, когото всички познават, слушат и уважават, какво би ни спряло да го направим с всеки останал.

С печатната журналистика нещата са уредени: няма вестници – няма проблеми. С общественото радио също се уреждат – скоро съвсем няма да има нищо за слушане. Що се отнася до телевизиите – частните сами се предлагат и подлагат, обществената БНТ винаги е била по-лесна от БНР. Всичко това на фона на безличен, суетлив, безсмислен Съвет за електронни медии. Еееех – казва си някъде някой наполеончо, – ако не беше интернет, съвсем щях да успея да потуля какво става на Ватерлоо.

От reduta.bg

e-vestnik се присъединява към призива на reduta и др. колеги, които отправиха апел Лили Маринкова да бъде върната на работа.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.