Във Венецуела хора ровят в боклука, за да намерят храна

Асошиейтед прес

Опашка за тоалетна хартия в Каракас. Снимка: от тв екрана

Доскоро Хулио Ногера работел в пекарна. Но сега прекарва вечерите, като търси храна в боклука. „Идвам тук да търся храна, иначе ще умра от глад“, каза Ногера, докато ровеше в купчина плесенясали картофи. „В сегашната ситуация никой не помага на никого и никой не подарява храна.“

В друга част на града безработни хора се събират всяка привечер при купчина с отпадъци на тротоар в центъра на Каракас, за да преровят изгнилите плодове и зеленчуци, изхвърлени от
близки магазини. Към тях често се присъединяват собственици на малки фирми, колежани и пенсионери – хора, които се смятат за част от средната класа, въпреки че стандартът им на живот отдавна е съсипан от трицифрената инфлация, недостига на храна и сриващата се валута.

Бедността във Венецуела беше намаляла при управлението на покойния президент Уго Чавес. Но проучване на три водещи университета в Каракас установи, че 76 процента от венецуелците сега са под прага на бедността в сравнение с 52 процента през 2014 г.

Основни продукти като царевичното брашно и олиото са
субсидирани и са евтини при най-високите нива на два официални
обменни курса. Но плодовете и зеленчуците се превръщат в
недостъпен лукс за много венецуелски семейства.

„Виждаме, че много хора правят ужасни жертви“, каза
преподавателят по социология в Централния университет на
Венецуела Карлос Апонте. „Преди няколко години във Венецуела
нямаше такава крайна бедност, която да принуждава хората да ядат
от боклука.“

Някои се ровят в купчините с отпадъци, търсейки храна, която
могат да изядат, но много повече хора са привлечени от
възможността да изкарат няколко боливара, като спасят и
препродадат натъртена продукция.

Неотдавна една вечер Ногера успял да изрови няколко картофа.
„Аз съм професионален пекар, но точно сега никъде няма
работа. Затова се справям по този начин“, каза той.
В боклука ровят не само хора, които са останали без работа.

Хосриана Капоте, която учи в професионално училище, идва
при купчината с отпадъци, за да си попълва провизиите. Наскоро
изкарала стаж във филиал на „Кока-Кола“.

„Преди успявах да намеря храна, но вече не. Всичко е въпрос
на късмет“, каза тя след вечерното претърсване на отпадъците.
Ровенето в боклука не е ново явление във Венецуела, но
става все по-широко разпространено. Някога Венецуела беше
най-богатата държава в Южна Америка, но падането на цените на
петрола в съчетание с други икономически проблеми породи
отчаяние.

Почти половината венецуелци казват, че вече не могат да си
позволят да ядат по три пъти на ден, сочи неотдавнашно проучване
на местната фирма „Венебарометро“. Анкетата беше проведена сред
1200 пълнолетни граждани в техните домове през първата седмица
на април, със статистическа грешка от плюс-минус 2 процентни
пункта.

Правителството обвинява политическата опозиция, като твърди,
че тя води „икономическа война“ с цел да предизвика безредици и
да свали от власт президента Николас Мадуро. То предприе
активна програма за построяване на градски стопанства в опит да
се справи с недостига на храна.

Една нощ наскоро две малки момичета намерили кориандър,
лимони и остатъци от зеле в боклука. Майка им Моника Еспиноса
каза, че търсенето сред отпадъците им помага да преживяват някак
си, откакто съпругът й изоставил семейството. Еспиноса каза, че
все още притежава два апартамента, но свързва двата края, като
готви сосове от зеленчуците, които намира, и ги продава на
магазини, печелейки по около 6 долара на седмица.
„Аз съм самотна майка с две деца и това ми помага да
преживявам някак си“, каза тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.