Турция надолу по спиралата към нестабилността

След взрива в Истанбул. Снимка: от тв екрана

Турция, някога модел за относително спокойствие в размирния Близък изток, е погълната от несигурност, както жестоко показа това вчерашният атентат с кола бомба срещу полицейски автобус в Истанбул.

Подозренията по всяка вероятност падат върху сепаратистката кюрдска бунтовническа групировка Кюрдска работническа партия (ПКК), която извърши подобни нападения в Анкара през януари и март.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган, както можеше да се очаква, одобри отнемането на имунитета на около 50 прокюрдски депутати в парламента, за да улесни тяхното криминално преследване и евентуалното прогонване от депутатските кресла.

Той ще използва тази трагедия също, за да внуши на турските избиратели, че на кюрдската и ислямистката войнственост може да се противостои само чрез трансформирането на Турция от
парламентарна система в могъща изпълнителна президентска система.

Този аргумент изглежда не е валиден, като се има предвид, че
нестабилността на Турция се увеличава не от вида на
управлението, а от прекалената централизация на власт в
президентските ръце.

Преди почти месец Ердоган свали лично избрания от самия него
премиер Ахмет Давутоглу заради усилията на последния да създаде
свое собствено влияние в правителството.

Нещо повече, идеологическите вътрешни и външни политики на
Ердоган поставиха Турция в сърцевината на фракционната,
сектантска и етническа борба, раздираща региона.

Неговата кампания за налагане на една единствена религиозна
идентичност въз основа на сунитския ислям и за насаждане на
хомогенна турска националност в етнически разделено общество е
рецепта за ескалиране на обществените пропуквания и
политическото насилие.

В крайна сметка кюрдите съставляват 18 процента от населението
на Турция, а преобладаващото мнозинство от тях желае
разрешаване на проблема въз основа на по-голяма демокрация,
човешки права и пълна интеграция в Турция.

По подобен начин Ердоган преследва и твърдолинейна външна
политика, която намали влиянието на Турция в Близкия изток и
Северна Африка.

Неговата враждебност към Русия и недоверието към Иран и Израел
попречиха на възможността на Ердоган да маневрира в Сирия и
спомогнаха за пристигането на близо три милиона мигранти на
турска територия и преливането на насилие от Близкия изток.
Така важните отношения на Ердоган със САЩ са сприхави и стават
все повече делови и все по-малко стратегически.

Тези отношения са усложнени от отказа на САЩ да преустановят
сътрудничеството със свързаните с ПКК Сили за защита на народа
(СЗН) в борбата срещу „Ислямска държава“.

Турция не получава топло отношение и от Европа въпреки
преговорите около сирийската миграционна криза. Ердоган заплашва
да скъса споразумението с ЕС за миграцията, ако не получи още
отстъпки по отношение на безвизовите пътувания в Шенгенската
зона – съвкупност от 26 европейски държави, включително Франция,
Германия и Испания.

Съгласно споразумението „един влиза, един излиза“ сирийците,
които преминат нелегално в Гърция, ще бъдат връщани в Турция. За
всеки сириец, върнат в Турция, проверен сирийски бежанец ще
замине от Турция за Европа, за да се засели там.

Каква е сделката „един срещу един“?

В замяна ЕС обещава да даде на Турция милиарди финансова
помощ, за да й помогне да поеме грижите за мигрантите в нейните
граници, и да й предостави различни политически отстъпки.

Ердоган обаче рискува да разчете неправилно отчаянието на
германския канцлер Ангела Меркел и да надцени картите си, като
издигне исканията до непосилно ниво.

Той не бива да се изненадва, ако един ден Европа покаже към
него почти пълна резервираност и липса на сътрудничество, когато
той има нужда от помощта й по определен въпрос.

Спиралата се задълбочава?

Следователно Турция съвсем не се намира на позитивна вътрешно-
и външнополитическа траектория. Налице е нарастваща перспектива
предизвикателствата на страната от политически, икономически и
външен характер да окажат с времето допълнителен натиск върху
вече стагниралата турска икономика и да въвлекат страната в
спирала надолу към нестабилността.

Ако Ердоган не направи радикален политически завой,
вероятността за какъвто изглежда изключително далечна, Турция ще
се окаже още по-въвлечена в турбулентността на Близкия изток.

БТА

* Авторът е експерт за Турция и сътрудник в Чатам хаус,
Кралския институт за международни отношения в Лондон. Изразените
в този коментар мнения са негови лични. (бел. Си Ен Ен)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.