Путин – тайната на оцеляването

Восъчната фигура на Путин. Снимка: официален сайт

Анексирането на Крим от Русия бе завършекът на започналия преди десетилетие дълъг период на авторитарно управление и изолационизъм под ръководството на президента Владимир Путин.

Но докато международната общност осъждаше този акт, руснаците демонстрираха, че го адмирират. Наистина, „връщането“ на полуострова към Русия имаше дълбоко въздействие върху общественото мнение, като подсили властовите позиции на Путин, въпреки значителните предизвикателства – политически и икономически, пред които е изправена Русия.

През март 2016 г. 83 на сто от руснаците се обявиха за анексирането на Крим, а „против“ бяха само 13 на сто. Дори и прогресивните – в това число и някои от участвалите в протестните митинги срещу режима в периода 2011-2013 г. откриха в Крим довод, за да подкрепят Путин.

Доводът е прост. За повечето руснаци Крим продължава да е
част от „империята“ в културно и географско отношение. Русия
няма мощта и ресурсите, за да пресъздаде тази империя.
Но, влизайки в Крим режимът на Путин успя да породи едно
усещане за възстановяване на историческата справедливост и да
насърчи надеждите що се отнася до възможността Русия отново да
стане „велика сила“.

Тази реакция може да буди изненада. Тя обаче е отражение на
икономическите санкции на Запада, последиците от които се
влошиха в резултат на рязкото спадане на цените на петрола.
Сантименталният елемент със сигурност играе роля. В
действителност обаче основната причина повечето от руснаците да
стоят зад анексирането на Крим, изглежда е точно тази, а именно:
да подкрепят този акт.

За средния постсъветски руснак, сдобил се с Крим от дивана
вкъщи с дистанционно в ръка, е валидно, че неговото мнение
съвпада с това на повечето от сънародниците му, а това е много
по-привлекателно, отколкото да седне да мъти водите.

Още повече, че голяма част от руснаците до голяма степен
отказват да мислят критично що се отнася до случващото се в
страната им. Това е типичен пример за психологията на масите.

Тази непоколебима подкрепа за „справедливите“,
„отбранителни“ и „превантивни“ военни операции, които започнаха
на Крим, продължиха в Донбас и Сирия. Тя намери израз дори в
търговската война с Турция. Въпреки явните рискове от тези
действия, руснаците приеха тезата, че те са нужни за запазване
на стабилността.

Руснаците обаче демонстрират, че даже подкрепят и лошото
управление на икономиката от режима на Путин. Вероятно тази
подкрепа е заради жалкото им финансово състояние. Средният
руснак бързо се върна към навици, имащи връзка с недоимъка от
неотдавнашното минало. Той е насочил вниманието си главно върху
придобиването на основни блага и стоки, като храни и дрехи.
Малцина се интересуват от причините за влошаването на жизнения
им стандарт.

А и кой може да ги обвини за това? В края на краищата онези
руснаци, които си дават сметка за политическите процеси в
страната незабавно се оказват изправени пред зловещата
действителност. Режимът е ликвидирал всички сили на опозицията.
Повечето критици на режима свършиха преждевременно.

И тъй като няма политическа конкуренция, Путин е създал
система за контрол на елита. Група /от верни на Путин/ либерали
са на важни постове във финансовия и банков сектор, играейки по
този начин ролята на балансьор по отношение на ястребите в
армията и специалните служби.

Съвсем естествено представителите на елита трябва
непрекъснато да демонстрират своята вярност към Путин. Тази
система не оставя елита в Русия да предлага промени и не дава
възможност за машинации срещу самия Путин. А режимът изглежда
относително стабилен, поне засега. Наистина, от 2012 г. насам
режимът укрепва, като печели време благодарение на народната
подкрепа и се опитва да се приспособи към съществуващото
икономическо, политическо и социално недоволство.

Но това време е ограничено. Това е и причината, поради
която, преди парламентарните избори през септември, режимът все
повече обръща внимание на гражданите към вътрешните „заплахи“,
сиреч към политическите противници и предполагаеми „предатели“.
Типичен пример за това е бившият шеф на петролната компания Юкос
Михаил Ходорковски, чийто съмнения по отношение ръководството
на Путин го докараха до затвора и след това до заточение.

През 1970 г. съветският дисидент Андрей Амалрик се запита в
едно пророческо есе: „ще доживее ли Съветският съюз до 1984
г.?“. Сега ние трябва да се запитаме колко още ще живее режимът
на Путин. Изглежда вероятно този режим да продължи до следващите
президентски избори през 2018 г. Дали ще издържи до
президентските избори през 2024 г. е въпрос, който
„кремлинолозите“ скоро ще започнат да дискутират.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.