Най-голямата IT-полиция в света дебне в Китай

Президентът на Китай Ху Дзинтао изнася реч на 17-ия конгрес на Китайската комунистическа партия. Обръщението “г-н Дзинтао” е забранено в Интернет в Китай, защото се очаква да е свързано с жалби или петиции на гражданите. Снимка: Ройтерс

Китай поддържа най-голямата Интернет-полиция в света. Тя контролира мрежата и проверява всяко търсене. Наскоро анонимен блогър публикува списък с понятия, които са строго забранени по време на конгреса на Китайската комунистическа партия. И ако човек ги потърси в Интернет, попада на празни страници.

Китайското понятие “Ксианфа Фаюан” звучи безобидно и означава “конституционен съд”. Въпреки това най-големите търсачки в Китай като Baidu.com и Sohu.com не дават резултати при търсенето му, а отговарят със съобщението “Съжаляваме: не открихме уебстраници с подобно съдържание.” Което не е вярно, защото достъпът до тях просто е забранен.

Конституционният съд, какъвто не съществува в Китай, е институция, която гарантира правовата демократична държава, която също не съществува в социалистическата народна република. През 2003 г. в град Кунгдао беше организиран симпозиум за реформа в конституцията, на който се събраха известни пекински юристи, икономисти и социолози. Тогава властите в Пекин отхвърлиха исканията им да бъде съставен конституционен съд. За провеждащия се в момента 17-ти конгрес на Китайската комунистическа партия дебатът беше пресечен предварително. И понятието беше включено в списъка със забранените в Интернет думи.

Целта на правителствената офанзива е да се попречи да се водят нежелани дискусии за политически реформи, да се изпращат отворени писма до партийните лидери и да се подават оплаквания. Затова системните инженери инсталираха в софтуера на китайските търсачки специален филтър, който проверява всяко запитване за тези 25 понятия. Програмите ще работят шест седмици – от началото на октомври до 15 ноември. Търсенията на изрази като “жалба до 17-я конгрес” или “подписано от група лица писмо” остават без резултат и се появяват празни страници. Дори и в отделни търсачки да излизат единични резултати, те не могат да бъдат разгледани.

172 млн. интернет потребители в Китай са обект на системна и изтънчена цензура в мрежата. За тях са забранени 400-500 ключови думи, които властта приема като особено опасни. Снимка: Ройтерс

Забранени са и имена на политици

В списъка е включено и понятието “черен затвор”. Така в Китай наричат на жаргон предприетите от властите за масови арести, осъществени непосредствено преди конгреса. При тях полицията задържа много протестиращи срещу режима, за да им попречи да организират групови акции. Понятието “армията на протестиращите” е обобщаващ израз за хилядите недоволстващи от управляващите, които подават жалби и идват в Пекин от цялата страна, за да връчат в съда или в държавните институции искове срещу несправедливости в своите градове. Затова в Интернет са забранени дори на пръв поглед безобидните обръщения “г-н Ху Дзинтао” или “г-н Вън Дзябао”. Логиката е, че който се обръща към другаря и лидер на партията Ху Дзинтао или към другаря и министър-председател Дзябао по подобен начин, най-вероятно ще иска да му изпрати жалба или отворено протестно писмо.

През миналата седмица неправителствената организация “Репортери без граници” писа, че контролът се осъществява чрез “перфектно съчетание от филтриращи технологии, наблюдение от IT-полицаи и пропаганда”. Организацията публикува доклада “Пътуване в сърцето на Интернет-цензурата”, в който китайски компютърен специалист цитира отделни случаи и обяснява как се осъществява контролът. Пекинските власти, свързани с пропагандата, не само блокират достъпа да отделни уеб-страници чрез изтънчени филтриращи техники. Те са забранили и 400-500 ключови понятия, използвани в онлайн-дебатите. Много от тях са думи, свързани със забранената група Фалун гонг.

Контролът става все по-труден

В края на септември в Китай е имало 172 млн. интернет потребители, които публикуват в повече от 20 млн. блогове. Затова на цензурата й е все по-трудно да налага всеобхватен контрол. Блогърът, който разкри 25-те забранени по време на конгреса в Пекин понятия, се беше прикрил зад ненатрапчивото заглавие “Минаха 96 години”. Той прави асоциация с 1911 г. – годината на китайската революция. Тогава Китай за кратко се обяви за република с конституционна демокрация. Днес изразът “конституционна демокрация” е на първо място в списъка със забранените 25 понятия. В него влизат и “китайска масова петиция”, “жалба срещу извършена несправедливост”, “армията на протестиращите”, “писмо до 17-я конгрес”, “предложение до 17-я конгрес”, “подписана от група лица жалба”, “потисничество на жертви на несправедливост”.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.