Плевнелиев като Поли Генова, Eвропарламентът като Eвровизия
Хвалебствията на феновете на Плевнелиев за речта му в Европарламента могат да се сравнят само с възторзите от представянето на Поли Генова пред Евровизия. Ах и ох, нашето момиче пя най-добре.
Европарламентът, обаче, не е Евровизия.
По принцип, да се възторгваш от реч на президента, която не казва нищо ново, а повтаря добре известни постулати, които е изричал и преди, е някаква глупост. Така хвалеха речите на Живков навремето. Забележителна реч на другаря Живков. Какво каза другаря Живков пред конгреса…
Български медии излъгаха, че едва ли не цял свят е смаян от речта на Плевнелиев. Представиха кой какво цитирал от речта му тук-там като световно постижение. Някои я наричат историческа!
Мартин Шулц, председателят на Европарламента, който похвали нашето момче, че било смело, не е председател на журито на Евровизия. Нито група държави са гласували за Поли Генова.
А Плевнелиев щеше да бъде смел, ако беше казал нещо против конюнктурата. Например, вместо да зове за втвърдяване на отношенията с Русия, да призове за обратното. Не става дума дали е прав или не е прав за политиката към Русия, ами просто дали е конюнктурно или не е конюнктурно изказването му. Например да каже нещо за двойните стандарти в ЕС – защо спряха газопровода Южен поток, а започнаха да строят Северен поток, както се изказват представители на някои страни в ЕС. При все санкции и прочие. Примерно.
Ако човек се вслуша в речта на Плевнелиев, ще види един рецитатор, който чете добре заучен доклад, репетиран. Оратор, който не говори свободно, а рецитира по написан текст (виж тук видеото). Дори Тодор Живков често изнасяше дълги речи без да чете. Наследникът му в българското съзнание Борисов също говори без да чете, колкото и смешни речи да произнася. Това очевидно е непосилно за Плевнелиев. При това Плевнелиев рецитира неща, на които от много повтаряне сам започва да си вярва, но пее фалшиво. Претоплени постулати на Иван Кръстев, красиви приказки, съчинени от пиар екипи. Горкият смел Плевнелиев. Как хубаво си изпя песента, на английски, без грешка. Ръкопляскаха му.
Въпросът за отношенията с Русия не е еднозначен, има различни мнения в различните страни в ЕС и в различни групи в Европарламента по въпроса за санкциите. Но въобще не става дума за това, а за изпълнението на нашето момче – дали беше смело и забележително или просто конюнктура?
Привържениците му ще повторят като Борисов „Плевнелиев е класа”. Защото говори на английски и я как му ръкопляскаха. Така Борисов се е изказвал за Цветелина Бориславова, за Калфин и др. – тя (той) „е класа”… Плевнелиев е класа. Сега ще го предложим за еврокомисар. А от САЩ ще го подкрепят за по-висок пост в ЕС. Защото…
Всъщност обърна ли някой внимание в речта на Плевнелиев, че той завоалирано защити TTIP – спорното споразумение за търговия със САЩ, което предизвиква протести в много страни в Европа? Което и в момента предизвиква гнева на евродепутати, за начина при който им разрешават при пълна секретност и разни ограничение да се запознаят с проектодокумента.
Ето какво казва Плевнелиев в речта си: „Трансатлантическите отношения са много важни. Едно добро бъдеще за Европа е нов икономически модел, който да се възползва от новите възможности. Не бива да се страхуваме от електронната търговия, от споделена търговия.”
Да му ръкопляска за смелостта и да го гали по главицата кой както иска.
Но Плевнелиев, чийто портрет скандално скъсаха в едно шоу, трябва да покаже отношение и по този въпрос. Например да даде за пример Щатите, страна доказана демокрация. Да защити правото в шоу да правят такива неща, независимо дали са грозни, нелепи и т. н.
Да каже например, че в американски шоу програми комици си позволяват най-груби гаври с президентите. Да даде пример как през 1990 г. Върховният съд на САЩ обявява, че не могат да бъдат съдени хора, които горят американския флаг. Преследването от закона на такова действие е обявено за противоконституционно.
Да цитира Кърт Вонигът, който пише, че американският химн е „чиста глупост”, нарича го още „каша от дивотии, размесени с въпросителни знаци” и т. н.
Десният президент, въпреки миналото си на комунистически активист, сега трябва да даде пример за демокрация, нали?