Право на отговор: Нецензурно е да защитаваш Русия от Плевнелиев

Иво Инджев

Ползвам правото си на отговор на статията на моя приятел Иван Бакалов (Плевнелиев като Поли Генова, Eвропарламентът като Eвровизия – б. р.), защото съм от онези, които, според него, са проявили глупост, подкрепяйки речта на президента Плевнелиев в Страсбург. Нищо чудно да съм бил дори сред първите, реагирали в публичното пространство- веднъж да похваля един политик и веднага „глупак”…

Да, смятам Иван за приятел и няма да обяснявам (отново) защо. Светът не е черно-бяло обиталище. Нюансите са важни. В света на опрасканата българска журналистика Иван Бакалов има своето отличително място. Уважавам независимата му позиция – независимо от факта, че (често ) се разминава с моята.

Обаче…

Иван не е прав преди всичко с основната си теза – че Плевнелиев бил следвал в речта си конюнктурата и не бил казал нищо ново. Това е абсолютно невярно. Ако беше истина, Иван трябваше да посочи поне една подобна реч на един подобен български политик от последните …много години.

В България няма жив човек, който да е чувал в съзнателна възраст остра критика от овластен българин на висок пост към СССР и Русия, които се оказват все повече едно и също в своята имперска мания за уникална „алтернатива” на САЩ (не само признати, но и дадени за пример за подражание от Иван Бакалов в статията му). Нима това е конюнктурно събитие?

Конюнктурата в говоренето за Русия от българските високи камбанарии през последните много години е тъкмо обратната: подмазване, солидарно лъготене, шикалкавене и в краен случай, когато няма как иначе – премълчаване на всички безобразия с Кремълски адрес, извършвани прямо България, както и спрямо други апетитни хапки за руската агресивност.

Конюнктурата и днес е такава в България. Тя се определя от автократа – популист Бойко Борисов. Тъкмо той не само прилича, но и се кланя откровено на Тодор Живков. Да се вменява нещо подобно на Плевнелиев и на онези, които го подкрепят в нарушаването на тази конюнктура, е …няма да използвам квалификации, за да не прозвучи като размяна на обидни реплики по повод определението „глупост”, използвано от Иван.

Освен това, да се пледира за нещо ново (проявено от Плевнелиев в речта му), но да се припомня заклеймяващо нещо толкова старо, като някаква негова комунистическа активност, е логическо противоречие с правото на Плевнелиев да бъде нов човек, изградил през десетилетията своя мироглед, различен от онзи, насаждан на милиони българи по време на комунизма, известен още с по-широкото понятие тоталитаризъм именно заради факта, че насаждаше тотално и брутално несвободата на избора на хората още от мига на тяхното осъзнаване като подрастващи поданици на един затворен свят.

Слаба позиция в критиката на речта на Плевнелиев е да му с вменява вина за нещо, което не е казал. Не е казал милиони неща. Но онова, което каза, достатъчно ядоса онези, които не го понасят. И това е вече показателно, че е бръкнал в гнездото с осите, за да не кажа – търтеите. Срещу” нищонеказването” никой не скача, нали.

Колкото до претенцията, че Плевнелиев трябвало да даде пример за демократичност във връзка със скъсаната му снимка (както се правело в САЩ при подобни случаи), тук Иван направо се проваля с фактологията. Не заради аналогията със САЩ (този път). А заради факта, че Плевнелиев нито за миг не е дал основание на простаците да се жалват, че с нещо ги притиска. Е, било просташко (както намеква самият Иван) да се скъса снимката му в ефир, но не било наказуемо. Ок, кой спори? Най-малкото Плевнелиев не спори. Тъкмо по този начин дава примера, за който чука на отворената врата Иван.

А и не само е просташко в конкретния случай спрямо конкретния човек, с чиято семейна лична трагедия в същото шоу се подиграха. Недостойно е поради обстоятелството, че простаците много добре знаят, че нищо не ги заплашва от страна на един политик, който никого не е уволнявал или притискал заради простащините му, а още по-малко заради политическите му пристрастия. Това е било известно предварително на борците срещу правото на президента да сезира Конституционния съд.

Да се перчиш с безнаказаната си простащина, бронирана откъм ответна реакция, какъвто е доказаният случай с Плевнелиев, не е признак на храброст, а на бабаитлък от мутренски вид.

И накрая, за да се върна към същностния въпрос, цитирам Иван, който казва, че въпросът с отношението към Русия не е еднозначен в Европа. Така е. Вярно е. В Европа днешна Русия на Путин се харесва на крайно десните, някои от които са буквално на хранилката на Москва.

В България пък крайно десните и традиционно левите, сред които Иван е голямо, да не кажа единствено изключение (видно от факта, че е публикувал многократно мои критични статии за политиката на Русия), са направо в телешки възторг от Путин – такъв, какъвто тук никой не проявява към Плевнелиев, макар на Иван да му се привижда тъкмо това (пишещият тези редове е писал доста критични статии за президента Плевнелиев по отделни аспекти от дейността му).

При тази нееднозначност, при която фашизоидите от Европа се обединяват еднозначно около настъпващия евразийски шовинизъм, не е грях да заемеш еднозначно позиция срещу тази опасност. Това направи Плевнелиев в Страсбург.

Това правя и аз в три поредни книги и стотици статии по темата. Заради този сблъсък с конюнктурата си нося последиците, както Иван отлично знае. Писал съм тези книги и статии доста преди речта на Плевнелиев.

Няма как да съм глупак, последовател на някакъв политик, пък бил той и уважаваният (извън България) български президент за тази реч, която (Иване!) ни най-малко не бе хвалена от българските медии, а бе премълчавана конюнктурно. Само този факт щеше да е достатъчен да ти кажа, че си в голяма грешка, заставайки на страната на цензурата с твърдението (в друга твоя статия), че някой се опитвал да цензурира… ”Шоуто на Слави”.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.