Писател? Книги в България? Невъзможно. Не се смейте на Калин Терзийски

Да си автор и да живееш от книги в България е невъзможно. Въпрос не на талант, а на проста, елементарна сметка. Най-продаваните романи, разкази, литература от български автори са с тиражи от по няколко хиляди броя. Е стига ли това да издържа един писател? Дори да струват по 20 лева. Всеки може да сметне сам, 20% ДДС, 35-40% разпространителска отстъпка. После да извади печатни разходи, дизайн, редакторски, коректорски и да види какво остава за автора.

Ами нали и издателството трябва да спечели нещо, нали не е благотворителна организация, трябва да поддържа хора на заплата, структура, която професионално да издава книги. Впрочем, издателствата живеят, благодарение на това, че издават стотици заглавия годишно в символични тиражи по 500-1000 броя. Все пак, като събереш бройката от триста издадени заглавия, се получава нещо.

Напоследък медии се упражняват да се гаврят с писателя Калин Терзийски. Автори се упражняват в публицистика, пишат за неговото его и алкохолизъм. Ами опитай се да живееш от писателски труд, и ти ще се пропиеш, и ти ще се разкрещиш, че си писател, а се подиграват с труда ти.

Един писател, ако пише за българска медия, вестник, интернет сайт – есета, коментари, колонка с публицистика – ще го възнаградят с хонорар между 40 и 100 лева. Не повече. Живее ли се от това? Живее ли се от хонорар за книга от 2000 лева? Айде, 5000 лева да са. Можеш ли да пишеш по 3 книги годишно, за да си гарантираш що годе прилични доходи? Това да не е занаятчийство, лепене на фаянсови плочки?

Ама има печеливши книги, ще каже някой. Да, най-тиражната книга от български автор в последните години е „Дневникът на една курва”. Сигурно има продадени 30 хил. броя вече, за 2 години. Ами, който иска да смята, дали и от такова четиво може да се забогатее. Да получиш хонорар от 30-ина хил. лева за две години не е кой знае колко. А и не могат всички да пишат за курви, нали?

Издателство „Сиела” също се разсърди на Терзийски, недоволно от поведението му (сигурно е било обидно) и от това, че им дал за публикуване вече излезли текстове в интернет. Ами те какво очакват? Да снася шедьоври всеки ден?
Но драмата всъщност е на Терзийски.

Издателството не му е виновно. Просто трябва да си направи сметката,че от писателски труд не се живее. И да си намери работа, от която да си осигури прехраната. А писането е хоби за извънработно време. Това е у нас. Така е било и преди 100 години, и преди 50 години.

Може да изглежда смешно, но точно при соца писателите бяха най-добре. Имаше цели творчески колективи от некадърници, сивото поточе и прочее. Но и за талантливите имаше хляб. И работа на заплата. Няма как това да продължи. Не е за съжаление. Но никой не трябва да храни надежди, че в страна с малък пазар като България някой може да живее от писателски труд.

И въобще, сега автори много, всеки пише книги и му ги издават, продават се по 300-400 броя. Но истинските писатели са малко. И ще стават все по-малко. Чете се все по-малко, каквито и оптимистични теории да развиват някои. Сега най-много се четат заглавията на някой линк, статуси във Фейсбук, цитати с картинки.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.