Опиянени от властта, президент, парламент и конституционен съд* забравиха за демокрацията

Първата демокрация в света е създадена от Клистен в Атина около 6 века пр.н.е. Нещастникът сваля тирана Хипий, но след като работата е свършена се появява Исагор, който набързо се съюзява със Спартанския цар, завзема властта и прогонва Клистен. Като всеки самозабравил се властник Исагор започва с основната си задача — да преяде с власт. По този повод са прогонени непослушните, а Булето (парламентът на Атина, който от времето на цар Солон е бил съставен от 400 души) дължало подчинение на новия господар. Естествено, Булето отказва и в крайна сметка връщат изгнаника Клистен, а той всички прогонени от злия узурпатор.

Така Клистен има възможност да направи истински реформи в Булето като увеличава членовете му на 500 и определя нов значително по-справедлив начин за избирането им. За пръв път въвежда жребия при попълването на управленските постове (дотогава наследствени). Реформира съдебната система, като увеличава съдиите от 201 на 5001, които се избират всекидневно.

Като форма на борба с бъдещите тирани, Клистен създава остракизма, което по негово време се е изразявало в 10-годишно прогонване, възможно само след гласуване и при запазване имуществото на остракирания. Този пръв в света демократ въвежда най-демократичното правило на света — Булето предлага законите на общото събрание на всичките избиратели, като те могат да бъдат приети, отхвърлени или върнати за поправки. Общото събрание на избирателите се свиквало 40 пъти годишно и реално упражнявало властта.

След Клистен се появили много „реформатори“, които „оптимизирали“ демокрацията, наречена от него изономия (равенство + закон). Първият демократ е управлявал град-държава, но когато последната е надхвърлила рамките на 1 град събирането на всички избиратели на едно място създавало множество проблеми — станало скъпо, времеемко и трудно, откъсвало за продължително време избирателя от ежедневната му работа, от което страдал доходът му, а разходите му се увеличили. Така изономията придобила съвсем различен вид, които вече бил наречен с още валидния термин демокрация.

Задължително трябва да подчертаем, че демокрацията била някакво приближение на изономията, за да се пестят ресурси, но основната идея е запазването властта на народа. Така се появили различните избирателни системи (мажоритарна, пропорционална и др.), различните демократични форми на управление (парламентарна републики или монархии, едно- или двукамарни парламенти и т.н.).

Като далечен отглас от онова Общо събрание на всички избиратели се изобретил референдумът — като израз на най-висш инструмент на демокрацията, който седи на върха на пирамидата и не може да има нищо над него. Референдумът въплъщава в себе си философията за „глас Народен — глас Божи“.

Универсалните ценности

Втората половина на XVIII в. дава мощен тласък на демократизацията на света, с две изключително важни събития — американската и великата френска революции. Като доминиращ (по онова време) континент в света, за Европа по-голямо значение за демократизирането изиграва Френската революция, оставила ни лозунга „свобода равенство, братство“. Това мото не е само на Франция, то е въплъщението на универсалните ценности, които и до днес имат пряко отражение върху демократичните общества.

Предхождащата по време Американска революция, възпламенила французите, оставя с едно от най-значимите произведения на човечеството — Декларацията за независимостта. Там, бащите-основатели (предимно Самюъл Адамс и Томас Джеферсън), вдъхновени от Библията и от Бащата на класическия либерализъм, формулират най-доброто описание на универсалните ценности: „всички хора са създадени равни, те са дарени от своя Създател с някои неотменими права, сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“.

По-неизвестно остава следващото изречение от Декларацията, но точно то препраща към Клистен и референдумите: „И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните“.
Тази универсална ценност много трудно се разбира от облечените с власт. Тяхното символ-верую е: колкото по-рядко се търси съгласието на управляваните — толкова по-добре. Затова прикриват нечистите си намерения зад елейни фрази, институции, конституции и др. „свещени крави“.

В преамбюла на действащата Конституция родните ни парламентаристи казват: „Ние, народните представители…, в стремежа си да изразим волята на българския народ“. Очевидно може и да не изразяват волята на народа, а само да се стремят към това, ама усърдието не е задължително.

Общественият договор

Американската политическа система е съобразена с теорията на споменатия вече Джон Лок, но има още двама големи мислители Томас Хобс и Жан-Жак Русо (без да се връщаме чак до Платон), развили теорията за обществения договор. Щастливият и безгрижен живот в „естествено състояние“ накрая води до сключване на обществен договор, в които жителите преотстъпват част от правата си на някаква централна власт. При Хобс, редът и сигурността могат да бъдат постигнати само със сключване на обществен договор, в който всички граждани доброволно се отказват от индивидуалната си власт за сметка на една централна, в замяна на охрана на живота и имота им. Лок е почти на противоположното мнение, той смята, че трябва да има минимално и отменяемо отстъпване на власт, като договорът трябва да базиран на естествените закони на користолюбието и личния интерес.

Русо смята, че договорът изисква абсолютно равенство и демократично участие, основани на изразена „обща воля“, като тази теория е възприета в повечето европейски демокрации при строежа на техните политически системи. Донякъде тя е възприета и в България, но с нечовешка доза лицемерие. На практика, нормативните актове, осигуряващи действието й, обезсмислят Русо. Като блестящ пример може да бъде посочен законът за референдумите** — претенциозен откъм заглавие и кух откъм съдържание.

Според Лок (САЩ) и Русо (Западна Европа) има задължителен елемент в обществения договор, който сме сключили с властта — съгласие на всички управлявани за определени действия. Това означава в прав текст: питайте ни! Ако допуснем, че българските власти пък са последователи на Хобс, то тяхно задължение е да ни осигурят ред и сигурност, което те не изпълняват. Тогава в прав текст това означава: махайте се!

Самозабравилите се игноранти

Българските властимащи са предимно милиционери, инженери, юристи и няма как да са чували някога за Клистен, Платон, Хобс, Лок или Русо. Те са папагали, които повтарят празни фрази без да имат и най-малката идея за смисъла им. Така някакъв конституционен съд бил над мнението на суверена и някакви си хрантутници, неизбирани от никого и непредставляващи никого, назначени на топла службица с мерцедеси и големи заплати, щели да решат дали можем да бъдем питани или не би могло. Някаква държавна глава така се притеснил да не се наруши някоя демократична норма, че даже сам нарушил най-демократичното си задължение, а именно да съобразява действията си със суверена.

Браво, Филипе! Браво, Станев! Действието на сценариста на Шоуто на Слави с разкъсването на портрета на някакъв подхвърквач-илитерат заслужава адмирации, защото безумното съчетание на превзетост и невежество у президента, може да ядоса всеки грамотен човек и той да предяви не просто правото, а задължението си за революция (по Лок). И да не се заблуждаваме, че е само някакъв си Плевнелиев, в групата задължително трябва да се добавят Бай Ганьо Борисов, Тетка Цачева, целия конституционен съд и 120% от политическата ни класа.

Браво на инициаторите на референдума от Шоуто на Слави и всички подписали се, защото те дават възможност на управляващите да получат съгласието на управляваните за действията си. Всеки опит на властимащите да отблъскват (не)съгласието на управляваните, какъвто е изпращането на въпросите от референдума при някакъв си конституционен съд, респективно акцептът на тази „пратка“, е недемократичен, зловреден и нахален. Оставете ни да преследваме щастието си без мръсни ви номера!
Няма нищо по-висше от решенията на Общото събрание на избирателите!

*) Преднамерена употреба на редовни букви.
**) Точното му наименование е: Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.