Един китайски град е открил бъдещето

Ройтерс

Шънджън през нощта. Снимка: интерчайна

Китайският президент Си Цзинпин обяви, че иска Китай бъде сред най-иновативните страни в света до 2020 година и да оглави класацията до средата на века. Като се има предвид създалата се практика това най-вероятно означава да се налеят много повече пари в съмнителни стартиращи компании и недообмислени високотехнологични схеми. Може обаче да се открие по-добър модел, намиращ се съвсем наблизо: южния град на икономическия подем Шънджън.

Кварталът Наншан, където се намира огромен индустриален парк, в момента е най-богатият китайски район с по-голям брутен вътрешен продукт (БВП) на глава дори от капиталистическия Хонконг от другата страна на границата. Всъщност бързият успех на Шънджън би могъл да бъде далеч по-удивителен, отколкото на Хонконг. Когато през 1979 година Дън Сяопин решава да започне китайските реформи в специална икономическа зона тук, Шънджън е само едно рибарско селце. Оттогава се разраства в огромен град снад 11 милиона жители с БВП, който е пет пъти по-голям от БВП на Макао. Средната цена на недвижимите имоти тук е 727 долара на квадратен метър и е по-висока откъдето и да е в САЩ. Скоро в града ще се появи четвъртият по височина небостъргач в света.

Никак не е чудно, че през 1992 година, когато подкрепата за
реформаторската му програма отслабваше, Дън Сяопин се върна в
града, за да напомни на китайците за достойнствата на
предприемачеството и частната инициатива.

Днес около 8000 технологични компании са установили бизнеса
си тук, включително интернет гигантът Tencent и
телекомуникационната компания Huawei Technologies, както и
най-големият в света производител на дронове. Фондовата борса в
Шънджън с пазарна капитализация 3 трилиона долара е насочена към
бързо растящи стартиращи компании в технологичния сектор.

Публично-частното партньорство Beijing Genomics International
предоставя бързи ДНК данни, които могат да бъдат свалени
навсякъде по света чрез облачните услуги на Amazon. Компанията
за осветителни тела LEDSFilm произвежда най-малките и най-ярките
в света лампи за студио и за места за развлечение.

Разбира се, не всеки град в Китай може да стане Силициевата
долина. Шънджън има много добра основа, върху която да гради,
като се има предвид, че делтата на Перлената река е дом на
хиляди умели производители, които сглобяват по-голяма част от
потребителската техника в света. Самият град обаче схвана
правилно някои ключови принципи.

Преди всичко той е наистина място на смесване и сливане на
различни социални и културни групи. Шънджън в много по-голяма
степен от другите китайски мегаградове е облекчил процедурата, с
която работниците мигранти да стават пълноправни граждани.
Всеки, който си купи апартамент, получава пълните права на
жителство. Амбициозни авантюристи от цялата страна се стичат
в града, за да забогатеят, необременени от историята.

За сравнение, Пекин остава запазен за партийния елит, а
Шанхай е известен с това, че „избягва“ външни хора. И в двата
града бюрократичните търкания и съпротивата на средната класа
продължават да пречат на усилията за либерализация на системата
„hukou“ – регистрация по местоживеене. Това обрича
нискоквалифицираните мигранти на нелегален статут в области като
образованието и ограничава притока на работна ръка към местата,
на които тя най-ефективно би помогнала за растежа на
компаниите. Ако китайските градове искат да развият
амбициозна, трудолюбива и предприемчива работна сила, те трябва
да направят повече за по-доброто посрещане на новодошлите, които
притежават тези черти.

На второ място, Шънджън създаде най-благоприятната бизнес
среда в Китай. Сравнително лесно е да създадеш компания и да
прехвърляш средства в чужбина. Световната банка оценява, че са
необходими над 31 дни и 11 различни процедури, за да откриеш
фирма в Китай. Представителите на икономическата зона Цянхай в
Шънджън се хвалят, че могат да регистрират чуждестранна
инвестиционна компания за осем дни. Процъфтяващи компании за
рискови и преки инвестиции изпълват сега града, който поощрява
предприемането на рискове.

Тъй като не разполага с природни ресурси, Шънджън се
съсредоточи върху предоставянето на възможности за иновации:
правителството и местните компании инвестираха над 3 милиарда
долара в проучване и разработване миналата година, което е близо
6% от БВП. Средно за страната процентите са 2,3. Навсякъде из
града има плакати с надписи, подчертаващи, че се „насърчават
иновациите и се позволява неуспех“. Представители на градските
власти активно насърчават по-отворените финансови пазари, така
че предприемачите по-лесно да си набавят средства.

Най-важното – вместо да обръща внимание на правителствения
диктат за това как и колко трябва да произвеждат компаниите,
процъфтяващият частен сектор в града се конкурира много усърдно,
за да разработи продукти, които могат да оцелеят на един
безпощаден пазар. На други места в Китай правителството все още
ухажва държавните компании въпреки изключителната им
задлъжнялост, неблагоприятната статистика в създаването на нови
работни места и цялостната им неефективност.

В заключение, за да процъфтяват, новите компании се нуждаят от
солидна регулаторна структура, която последователно налага ясни
правила. Много местни адвокати са лицензирани както в Шънджън,
така и в Хонконг, което улеснява трансграничните споразумения.
Местна зона за свободна търговия сега предлага на Хонконг
решаване на съдебни спорове за компании, които се опасяват от
по-своенравните съдилища и регулаторни органи на континента.

Реформите на Дън Сяопин през 1979 се основават на една
основна идея: те дават възможности на отделните личности и
насърчават предприемаческия дух, а не укрепват статуквото,
доминирано от държавата. Ако Китай наистина иска да изгради
икономика на 21-вия век, което е задължително като се има
предвид свиващото се население и повишаващите се разходи за
труд, ще трябва да направи същото. Шънджън е доказателство, че
формулата работи.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.