Обама и радикалният ислям – президентът поднесе на Тръмп силен аргумент

Барак Обама. Снимка: Белия дом

Клането в Орландо в неделя обори множеството опити на президента Обама да омаловажи заплахата, тегнеща от Ислямска държава над Съединените щати, и затова не е чудно, че той се стреми да смени темата с нещо по-благовидно. А именно, с презрението си към Доналд Тръмп и републиканците.

„Напоследък главният принос на някои мои приятели от другото крило (на парламентарната зала) в борбата срещу ИДИЛ е да критикуват правителството и мен, че не изричаме фразата
„радикален ислям“, каза Обама вчера, използвайки предпочитаното от него съкращение на Ислямска държава (Ислямска държава в Ирак и Леванта – ИДИЛ). „Това е ключът, казват ни те. Не можем да победим ИДИЛ, ако не ги наричаме „радикални ислямисти“. Какво точно ще постигнем, ако използваме този етикет? Какво точно би променил той?“

Тъй като президентът зададе този въпрос, позволете ни да отговорим. Не ни е известно досега Америка да е водила война с враг, който да е било неприлично или вредно да бъде назован.

Дуайт Айзенхауер редовно наричаше враг „международния
комунизъм“. Франклин Делано Рузвелт произнесе „Япония“ и
„японците“ 15 пъти в декларацията от 506 думи, с която обяви
война на Япония. Ако Съединените щати са нападнати, американците
заслужават да чуят своя президент да каже кой точно ни е
нападнал и защо. Не може да се води война, още по-малко да се
преценят силите на врага, ако нямаме ясна представа с кого се
бием.

Отказът на Обама да говори за „радикален ислям“ освен това
издава неспособността му да разбере къде се корени легитимността
на Ислямска държава и следователно с какво съблазнява младите
мъже мюсюлмани. Заплахата е религиозна и идеологическа.
Ислямска държава смята себе си за авангард на религиозно
движение, опиращо се на буквална интерпретация на ислямските
свещени книги, която смята за задължителна за всички мюсюлмани
по света. Малка, но важна част от мюсюлманите приемат тази
интерпретация, поради което правоналагащите агенции на Запад
трябва да следят по-внимателно какво се случва в джамиите,
отколкото в християнските храмове.

Отказът на Обама да говори за „радикален ислям“ води до
други аналитични провали, например определението „доморасъл“,
което той даде на терориста от Орландо. Заплахата от Ислямска
държава идва по-скоро от вярата, а не от географията, поради
което не е важно дали Ислямска държава е издала пряка заповед
или е координирала нападението в неделя, ако тя го е подбудила.
Това също трябва да ни напомня, че религията е най-важният
фактор за ефикасността на Ислямска държава.

Не е чудно, че правителството бе изненадано от първоначалния
успех на Ислямска държава при превземането на Мосул през 2014
г. – воините на вярата се сражават по-яростно от наемниците –
както и от издръжливостта й въпреки ръководената от САЩ
военновъздушна кампания. Миналия ноември Обама се похвали, че
Ислямска държава е „възпряна“ ден преди нейни агенти да избият
130 души в Париж. Няколко дни по-късно „момчето за всичко“ на
Белия дом Бен Роудс настоя, че „засега няма достоверна заплаха
за нашата страна“. И тогава последва Сан Бернардино.

Обама е прав, че милиони мюсюлмани са патриоти и че ние
имаме нужда нерадикалните мюсюлмани по света да са наши съюзници
срещу Ислямска държава. Освен това ние не сме съгласни с
твърдението на Тръмп, че САЩ трябва да забранят достъп на
всички мюсюлмани на американска земя, макар и временно. Можем да
затегнем изискванията за издаване на визи, без да правим тест
за религия при влизане в САЩ.

Но отказът на Обама да признае истинската същност на
ислямистката заплаха е зелена светлина за искането на Тръмп за
забрана над имиграцията. Този отказ означава за американците, че
президентът до такава степен е заложник на политическата
коректност, че може би не прави всичко по силите си, за да се
бори със заплахата. Докато терористи, подбудени от Ислямска
държава, избиват американци на коледни тържества и в нощни
клубове, американците губят доверие в способността на Обама да
гарантира сигурността им. Когато са застрашени, човешките
същества понякога се привързват към нелиберална политика.

Обама така отчаяно се стреми да възпре Тръмп, че сякаш е
готов да се включи в кампанията на Хилари Клинтън като кандидат
за вицепрезидент. Но може би госпожа Клинтън трябва да му каже,
че с отказа да използва думи като „радикален ислям“ президентът
поднася на Тръмп най-силния му аргумент.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.