Дилемата за долара

Централната банка на САЩ отдавна трябваше да повиши лихвите, но междувременно винаги нещо се случва. Това показва колко много се е променила ролята на централните банки и колко нестабилна е цялостната икономическа ситуация.

По-рано нещата бяха прости – централните банкери вземаха решенията. Ясен курс, предвидим за гражданите, политиците, компаниите и спекулантите – водещите централни банки определяха парично-политическите рамки за останалата част от икономиката.

През 80-те и 90-те години Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и Bundesbank във Франкфурт насочваха лихвите нагоре или надолу според състоянието на икономиката. Поведението им трябваше да излъчва надеждност, спокойствие, сигурност.

Сега положението е съвсем различно – централните банки
управляват така, сякаш някой ги гони. В сряда (15 юни) УФР,
най-могъщата парична институция в света, ще вземе решение за
водещите си лихви. Точно преди една година централната банка
обяви, че планира постепенно да затегне кранчето на парите.
Оттогава обаче бе направено малко. Веднъж, през декември
миналата година, след години на политика на нулеви лихви,
лихвата бе повишена с 0,25 %. А сега?

Винаги нещо се случва – веднъж са борсите в Китай, друг път
– неочаквани икономически данни от самата Америка. Така е и този
път – от седмици различни представители на УФР в публични
изявления предвиждат скорошно повишаване на водещите лихви. Сега
обаче изглежда ръководителката на централната банка Джанет
Йелън отново прави крачка назад.

В реч във Филаделфия миналата седмица тя отдели много време,
за да изброи различните „фактори на несигурност“ – от
разочароващите данни за трудовия пазар в САЩ през май, през
цените на петрола, инвестиционната динамика в САЩ, растежа в
Азия до евентуалното излизане на Великобритания от Европейския
съюз след референдума на 23 юни. Всичко това може да бъде
разтълкувано така: очакваното утре повишение на лихвите отпада.
Все пак „следващи постепенни повишения“ остават на дневен
ред, обаче УФР няма да следва предварително определен курс,
каза Йелън.

И сега какво? Дали решение за следващото увеличаване на
лихвите ще бъде взето на заседанието на централната банка в края
на юли? Или още по-късно? Или изобщо няма да се случи?
Спекулациите продължават.

През 80-те и 90-те години УФР се нуждаеше от близо година,
за да вдигне лихвите чрез серия малки стъпки при растяща
икономика, отчетоха икономисти на Commerzbank. През
десетилетието след 2000 година реакцията вече бе по-бавна – след
подема от 2004 година на УФР бяха нужни две години, за да
нагоди лихвения си цикъл. Този път нещата са различни.
Примерът на УФР показва колко много се е променила ролята на
централните банки от избухването на финансовата криза – колко е
нестабилна цялостната икономическа ситуация, колко са силни
политическите влияния.

В Германия може и да е популярно убеждението, че италианецът
Марио Драги е виновен за политиката на крайно ниски лихви на
Европейската централна банка (ЕЦБ), която вреди на германските
вложители и дестабилизира спестовните каси. Погледът към САЩ
обаче показва, че това просто не е вярно.

Америка отдавна е много по-напред от еврозоната,
Безработицата е намаляла наполовина спрямо периода на голямата
рецесия от 2009 година. Опасността от дефлация е минало –
потребителските цени (без отчитане на енергията и храните)
отново се повишават с темп от над 2 %. Цените на жилищата,
които бързо се сринаха в периода на кризата, според изчисленията
на Международния валутен фонд (МВФ) от 2010 година са нараснали
с 20 %. Банковият сектор изглежда е сложен в ред. Като цяло
икономическите показатели са значително по-добри отколкото в
еврозоната.

Всъщност вече е крайно време чрез постепенни повишения
лихвите да бъдат върнати на нормално равнище. Действително,
Йелън и останалите гуверньори на УФР като цяло се надяват в
дългосрочен план водещата лихва да нарасне до 3,25 %, както
сочат прогнозите. Ръководителите на паричната политика на САЩ
обаче отдавна имат подобни очаквания, а всъщност нищо не се
случва.

Повишенията на водещите лихви, особена когато става дума за
водещата световна валута – долара, имат огромен разрушителен
потенциал. В световен мащаб дълговете на частния сектор и
държавите като цяло са високи и продължават да се увеличават.
Ако УФР действа твърде бързо, това заплашва да събори глобалната
къщичка от карти.

От друга страна, ако централната банка на САЩ се движи
твърде бавно или изобщо не действа, светът няма да може да
намери изхода от икономиката на дълговете. Защо да спестяваме и
да изплащаме задълженията си, ако лихвите останат толкова ниски?
Играта с евтините пари има своя край. Ако продължи както
досега, нови тежки финансови кризи са необратими.

Това е дилемата, с която се борят Йелън и колегите й.
Има обаче и друг фактор на несигурност – в момента много
неща в икономиката не вървят според очакванията.
Производителността е в застой, въпреки че икономиката нараства.
Инвеститорите не се активизират, макар че лихвите са толкова
ниски, възнагражденията едва се повишават, въпреки че в САЩ
господства почти пълна заетост. Какво всъщност става? Дали
структурите не са се променили и ако да, защо – заради
глобализацията, цифровизацията, финансовата криза или заради
самата свръхлиберална парична политика на централните банки?
Икономистите имат множество отговори, но не могат да постигнат
единодушие. Също толкова неясно е и поведението на централните
банкери.

Несигурността се разпространява. Изглежда вече самите
институции, определящи паричната политика, не знаят какво да
правят. Много граждани недоволстват. Някои – защото
спестяванията вече не им носят почти нищо, други – защото нямат
работа или имат лоша работа, а от подема, захранван с паричното
изобилие, изглежда печелят най-вече богатите.

Политиците долавят критичното настроение и съответно
засилват натиска. В САЩ републиканците искат да поставят УФР под
контрола на парламента, което е огромно посегателство срещу
независимостта на централната банка.

Доналд Тръмп заяви неотдавна, че ако стане президент, ще
изхвърли шефката на УФР Джанет Йелън, чиито мандат изтича през
2018 година. Ще го направи като в телевизионното си шоу
„Стажантът“, изкрещявайки й „Уволнена си!“, каза той в интервю
за телевизия CNBC. Не че е недоволен от трайно ниските лихви,
обаче Йелън все пак не е републиканка.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.