www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 30 май 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Георги Константинов: Понякога говорехме с езоповски език; Сега партокрацията е умножена многократно

20 Юни 2016

 

Георги Константинов. Снимка: от тв

Не всеки може да знае поета и писателя Георги Константинов, но мнозина са чували песента на ФСБ „Обичам те дотук”, която е с негов текст. Или хитът от 1986 г. „Миг като вечност”, който и сега има над 1 млн. гледания в различни изпълнения в YouTube. Понякога поетите са по-известни с някоя песен, а не със стихосбирките си. Константинов е имал съдбата да бъде известен и със скандали по времето на Тодор Живков. Неговото стихотворение „Квартално събрание” (виж по-долу) предизвиква необичаен отзвук. В протоколите от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП години по-късно се вижда, че са го обсъждали и срещу автора са се чули гневни заклинания дори от Петър Младенов, който малко по-късно заменя Тодор Живков на пленума на 10 ноември 1989 г.
Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен. Завършва „Българска филология” в Софийския университет. Бил е зам.-главен редактор на в. “Народна младеж” (1972-1973), гл. редактор на сп. “Родна реч” (1973-1983), гл. ред. на сп. “Пламък” (от 1983). През 1990 г. става народен представител в VII Велико Народно Събрание от коалицията на БСП, в която са поканени множество критици на режима на Живков, известни писатели. Така е определен за стилистичен редактор на конституцията, заедно с Валери Петров.
Константинов пише поезия, която е превеждана на няколко езика, автор на множество стихосбирки, издадени между 70-те и 90-те години и много от стиховете му са се превърнали в естрадни песни.
Константинов е известен и с книгите си за деца, книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и др. езици.
Автор на мемоарната книга в две части „Човек за споделяне“.


– За пръв път вие написахте стихотворение за мерцедесите в България, по времето на Живков, стихотворението „Квартално събрание”*, което предизвика скандал?

– За „Квартално събрание“ се знае. Винаги съм имал социална чувствителност, искал съм да изразя това, че докато някои хора се блъскат да изкарат хляба си, други имат големи палати, сменят си мерцедесите и така живуркат във своето измамно превъзходство. Тогава това беше вик срещу партокрацията. Сега като си помисли човек, че тази партокрация е умножена многократно повече, успоредно с увеличение на партиите, може би стихотворението не е загубило своето значение.

– Тогава като че ли са чули стихотворението, а сега като че ли сме свикнали с критиката?

– Тогава стихотворението отекна, защото малко хора се осмеляваха да пишат, да говорят на тази тема. Между другото, румънската поетеса-дисидентка Анна Бландиана веднъж ми каза следното: „Оказва се, че свободата на словото намалява стойността на свободното слово“. Нейните стихове се носеха като легенда в родината и, а в днешно време, доколкото знам, тя не е най-популярната поетеса. И въобще поезията не е най-популярното нещо – и в други страни, и у нас. Аз си спомням как самото появяване на Радой Ралин по улиците беше събитие. Хората очакваха и знаеха, че той ще каже нещо дръзко, и той го осъзнаваше. Същото беше и когато имаше среща на поет с читатели. Читателски срещи с поети като Валери Петров и Павел Матев, с по-млади автори. Срещи на Багряна, Леда Милева, Дора Габе, Станка Пенчева. Такива срещи бяха събитие. Идваха да пипнат Багряна. Дори едно детенце каза: „Аз мислех, че Багряна е книга“.
Аз не съм имал тази популярност, но младите хора знаеха мои стихове. Имал съм случаи, в които рецитират мое стихове, но не знаят, че аз съм ги написал. те са имали своя съдба. Разказвал съм много пъти за следния случай. Беше вече излязло стихотворението „Квартално събрание“, 1988 г. Аз бързам към влака. В последния момент се качвам. Стихотворението беше отпечатано в „Литературен фронт“.  И въпреки че вестникът не беше в голям тираж,  беше обиколило цялата страна. Та качвам се аз и срещу мен един възрастен човек ме запитва къде отивам. Отговарям, че пътувам към Плевен. „С какво се занимаваш, какво работиш?“. Понеже обикновено не казвам, че съм поет, казвам, че съм журналист. „Пишеш, сигурно на гаргите очите пишеш, ще пишеш ето като този!”  И извади от портфейла си, изрязано от вестника, стихотворението „Квартално събрание”: „ Е, като Георги Константинов ще пишеш!“. Това съм го разказвал много пъти, но случаят е повече от вълнуващ.
Друго стихотворение, в което не съм визирал определен човек, се казва „Скица от натура“ и излезе в „Стършел“. В него не съм имал предвид конкретен човек, рисувах образа за самозабравилия се партократ. Обаче най-високият човек в държавата се припозна в него. То излезе от печат в една година с „Квартално събрание”. И започнаха моите сериозни неприятности. Такива неща се случваха с мен тогава. Иначе аз съм човек, който не е с железен характер, не съм роден борец. Повечето ми стихове са лирични, много от тях за любовта.

– През май представихте две от новите си книги, излезли последните няколко години – „Вълнение в Константинопол“ и „Вечно подранил“. Какво значение имат за вас?

– Това са стихосбирки, показващи, че все още има диалог между мен и хората, живеещи в трудното ни време. Случва се много често значителна част от моите читатели да не са пишещи хора, а инженери, преподаватели и студенти и др.

– Това спонтанно ли става или е търсено като общуване с тях?

– За мен това винаги е било знак, че поезията не е само за литератори, че тя е твърде просторно и сериозно нещо, за да занимава само пишещи. Обикновено хубавите стихове докосват хора от всички слоеве на обществото. Въпреки че има автори, които считат, че трябва да бъдат припознати само от специалистите. А за по-широкото популяризиране на стиховете ми спомага и фактът, че десетки мои стихове са вдъхновили композитори да напишат песни - и поп музика, и симфонични песни. Мнозина знаят „Обичам те дотук”, „Миг като вечност” или „Вземи се в ръце”. А композиторът Александър Йосифов е написал над 70 песни със симфонично звучене по мои стихове. Всичко това увеличава възможността поетическото слово да стигне и до хора, които, примерно, рядко разтварят стихосбирка.

Георги Константинов. Снимка: личен архив

– Вярвате ли значението на поета в обществото? Какво трябва да е то?

– Започвам да мисля, че понятието поет-общественик постепенно си губи смисъл в днешно време. Но вярвам в обществената роля на поезията. Самата поезия въздейства на хората, обществото, извисява духа. Позволява им да не мислят само за хляба, а да вдигнат очи към звездите, да осмислят чувствата си. Българската поезия е свързана с историята ни, манталитета, националната ни неповторимост. За много от историческите събития, станали на наша земя, научаваме, и ги тълкуваме, чрез поезията и въобще чрез литературата. Не четем така усърдно исторически книги, както четем „Епопея на забравените“, или „Под игото“, стиховете на Христо Ботев или „Записки по българските въстания“… Друг е въпросът, че невинаги ценим по достойнство участието на поета в отразяването на съдбата на народа. Помислете си откога е така, още от Кирило-Методиево време. Още от първите творби в областта на поезията като „Проглас към Евангелието” на Константин Преславски или например житията, написани от Григорий Цамблак, от Киприян или Софроний Врачански. Всички тези творци са свързани със съдбата на българския народ. Тук бих сложил непременно и народната песен, която винаги е осветявала народната душа и националната съдба.

– А вярвате ли, че има кой да оцени българската поезия?

– Споменах, че живеем в твърде недуховно време. Аз съм минал през няколко сезона на поетическото съществуване. Живял съм и във време, в което стихотворенията ми бяха възприемани твърде противоречиво от някои схоластични кръгове. Но всеки истински поет е намирал начин през тези времена да каже вълнуващото го – понякога с езоповски език. И затова имаме много добри поети и през тези догматични времена - Веселин Ханчев, Валери Петров, Александър Геров, Павел Матев, Радой Ралин, Константин Павлов, Христо Фотев и поне още толкова. Да не говорим за кралиците на българската поезия – Багряна и Дора Габе. И днес, когато практицизмът завладява делничното мислене на мнозина, намалява броят на хората, които протягат ръка към стихосбирка, не винаги се изпълва залата на една поетическа вечер. И въпреки всичко, поезията има свое място, свой живот. Нашата поезия все още устоява на това пренебрежение. И даже мисля, че по-малкото хора възприемат по-дълбоко поезия количеството се е превърнало в качество. Това го усещам и по своите книги.

– В книгата „Човек за споделяне” разказвате за множество забележителни срещи, като например за тази с папата.

– Едноминутен разговор беше. Тогава му казах, че съм щастлив, че се запознавам както с един духовен водач на вселената, така и с един голям писател. И че наскоро са излезли няколко негови книги в България, а той ми отговори: „Аз се радвам, че разговарям с писател, дошъл от родината на Кирил и Методий“. Този кратък диалог беше разпространен веднага от посланика ни във Ватикана. Беше нещо важно, което потвърждаваше, че България е родина на Кирилометодиевото дело.

Тези мои споменни книги минаха някак тихомълком. Сигурно читателите са очаквали от мен стихотворения, а не да им разказвам спомени. Има читатели, не толкова много на брой, които ми се обаждат с мнение за „Човек за споделяне” и това ми служи за ориентир. Проза съм писал и преди -особено за деца. Ще спомена само хумористичния роман „Туфо рижия пират”. Весели истории, които се завъртяха около съдбата на един котарак. Книгата имаше много голям успех у нас, бе преведена на около 10 езика в Европа. Даже и днес немалко хора ме знаят като автор на „Туфо Рижия пират”.

– Книгата е преиздадена три пъти в последните четири години. Издателствата ли ви потърсиха?

– Не, след промените аз я занесох в издателство „Хермес” леко преработена, накрая с нова глава. И книгата се появи в няколко издания и се изчерпа - за сегашните условия може да се каже, че се разпространи много бързо. Е, тиражът и не беше огромен няколко пъти по 2000.А в миналото тя излизаше в десетки хиляди тираж, може би стигна двеста хиляди бройки. Купуваше се, търсеше се. Беше рядко явление за детската литература. Беше нещо друго, по-различно…

– А как дойде идеята за Туфо?

– Започнах да я разказвам на сина ми, който тогава беше малък. Преди това започнах да му разказвам едни приказки, влезли в „Папагалчето Браво”. А Туфо вече го пишех със съзнание, че е четиво не само за сина ми, а за много български деца.

– Името откъде идва?

– Ами Туфо… аз имах такъв котарак, риж. Но името на самия котарак го измисли един художник. Дойде на гости. Туфо, Туфо… Завъртяха се много асоциация, на английски Уфо е извънземно, туфа е храст, който е особено наесен – риж, много неща се завъртяха. И художникът ми каза да го кръстя Туфо. А вече в книгата влезе като герой. Много е хубаво френското издание, разпространи се в около 10-хиляден тираж. Изобщо, това ми е най-известната книга, нищо, че съм поетът Георги Константинов. И на немски излезе, и на полски. В Русия излезе в 100-хиляден тираж, в Украйна – 60 хиляден.

(следва – Сред новите писатели не се родиха Радичков, Валери Петров, Станислав Стратиев)

— —– —-
*
Квартално събрание

Ораторът

на гласност пак ни учи,

но свойто аз

зад думите е скрил,

защото  той

дори за свойто куче

широк апартамент е построил,

защото в гласността

усмихнат  влиза,

тъй както влиза в своя мерцедес…

Ще стигнем ние утре комунизма.

А той живее в комунизма днес.

Досадно

мисълта му лъкатуши

или просветва от изкуствен плам …

А хората се правят, че го слушат

и той се прави, че си вярва сам.

(публикувано в „Литературен фронт”, 1988 г.)





Етикет: , , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com