Каква стратегия след британския референдум?

Франс прес

Европейците се ориентират към ограничени инициативи за изваждане на Европейския съюз от застоя след референдума за членството на Великобритания, тъй като за значителен подем на
европейското строителство са нужни желание от общественото мнение и основополагащо френско-германско споразумение, каквито липсват.

Каквото и да решат британците в четвъртък, но най-вече ако изберат излизане от ЕС, ще са големи очакванията към Германия и Франция, страните основателки на европейския проект, да съживят този проект, пострадал от икономическия застой и от подема на популизма и национализма.

„Съблазънта на статуквото и системната съпротива срещу
обновлението биха били политическо самоубийство“, а референдумът
във Великобритания може да накара и други страни да последват
примера й при липса на подем, предупреди Институтът Монтен във
Франция.

Жаждата за силен сигнал се усеща най-вече от френска страна.
Френският министър на икономиката Еманюел Макрон обеща пред в.
„Монд“, че страната ще подеме „инициатива“, целяща да се
„избегне разпространяването на Брекзита и незабавно да се
поднови динамиката на един положителен проект за Европа“. Той
изтъкна по-специално необходимостта от бюджет, парламент и
комисар за еврозоната.

Германските колебания

Ентусиазмът от германска страна е много по-слабо осезаем.
„Не бихме могли в отговор на евентуален Брекзит да насърчим
засилване на интеграцията. Това би било глупаво, мнозина с право
биха се запитали не сме ли разбрали ние, останалите политически
лидери“, все по-евроскептичното послание на народите си,
предупреди в сп. „Шпигел“ германският министър на финансите
Волфганг Шойбле.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също
смята, че задълбочаване на интеграцията „заплашва да внесе
допълнително объркване“.

Драстичният възход навсякъде из континента на враждебните на
Европа движения, включително в Германия, вече показа това.
„Много страни изпитват голям страх по този въпрос
понастоящем, тъй като нямат подкрепа за тези идеи от
общественото мнение. Всички предпочитат да бъдат предпазливи“,
каза германски правителствен източник, пожелал да остане
неназован.

Разногласията и подозренията между Париж и Берлин по въпроса
за засилващото се евро се запазват въпреки публичните
декларации. Франция се затруднява да контролира своите дефицити
и трудно приема идеята надзорът върху тях да се осъществява от
наднационална инстанция, докато Берлин отхвърля идеята за
обединяване на дълговете.

„Днес сме блокирани от две табута: френско – за
прехвърлянето на суверенитет, и германско – за прехвърлянето на
финансови правомощия или за солидарността. Не може да се
постигне напредък, без да ги разбием“, смята Еманюел Макрон.

Отбрана и сигурност

Внезапно се оказва, че нито един мащабен отговор за времето
след референдума не изглежда добре обмислен. „Германците се
опасяват, че може да се окажат лице в лице с една отслабена
Франция. Няма единомислие каква политика да се възприеме след
референдума“, обобщава Доминик Моизи от Френския институт по
международни отношения (Ифри).

В самото германско коалиционно правителство няма сходство в
позициите на социалдемократите, които по-скоро одобряват
засилена интеграция, и на консерваторите от
Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлерката Ангела Меркел,
някои от чиито членове призовават ЕС да върне част от
правомощия на държавите, за да се дадат гаранции на
евроскептичното обществено мнение.

„Няма план какво ще прави Германия, понеже правителството е
разделено за стратегията след евентуален Брекзит“, посочва
германският консервативен всекидневник „Велт“.

В резултат размишленията се фокусират повече в посока на
ограничени инициативи в по-консенсусните области на сигурността
и отбраната – прерогатив на държавите, отбелязват различни
източници.

„През следващите месеци ще се говори много за европейска
отбрана“, доверява френски правителствен източник. „Има доста
широко съгласие, че може да се направи повече в областта на
външната политика и общата европейска сигурност“, казва
германски източник.

Проучва се например предприемането на повече общи
външнополитически мисии, напредъкът към единодействие в
производството и покупката на въоръжение и окончателното
формиране на истинска гранична полиция на ЕС в отговор на
миграционната криза и на терористичната заплаха.

Колкото до идеята за голям скок към европейска армия, за
която хранят надежди федералистите, тя ще трябва да почака.

Още по темата: Да останем свързани и многообразни, а не гневни и изолирани

Да останем свързани и многообразни, а не гневни и изолирани,
призовава в редакционна статия в. „Гардиън“. Кои си мислим, че
сме, и кои искаме да бъдем? Толкова ли сме различни от
останалите, че не можем да играем по общи правила. Дали сме член
на семейство от нации или страна, която предпочита да бъде
затворена в себе си и да залости вратата. Всички тези въпроси са
на дневен ред преди съдбоносния референдум, но след злобната и
груба кампания изниква и друг въпрос – при всички различия и
цялото разнообразие между нас, хората, които населяваме тези
острови, как ще продължим да живеем занапред заедно? С
приближаването на референдума нещата все повече се свеждат до
общонародно допитване дали имигрантите са нещо добро или лошо,
се казва в редакционната статия на „Гардиън“. Също като
демокрацията, чиито добродетели си припомняме след жестокото
убийство на Джо Кокс, ЕС е просто най-малкото зло. Той въплъщава
най-доброто от нас като свободни хора в една мирна Европа.
Гласувайте за единна страна, която общува със света, гласувайте
против разделена нация, затваряща се в себе си. Гласувайте за
оставане, апелира „Гардиън“.

Водещи фигури от официалната кампания за излизане от ЕС
казваха, че няма да им е нужно да се фокусират върху
имиграцията, за да спечелят дебатите, а преди две години
директорът на кампанията Доминик Къмингс заяви, че нейната
основна задача е да успокои избирателите, че напускането няма да
се отрази негативно на заетостта и стандарта на живот. За тяхно
съжаление всички водещи британски и световни икономически
авторитети предупредиха още в началото на кампанията, че
евентуално излизане от ЕС всъщност ще нанесе икономически
поражения. Така стратегията на този лагер се промени, пише в.
„Индипендънт“. На дневен ред отново излезе имиграцията, това
беше пресметнат ход, но много от твърденията на кампанията в
подкрепа на Брекзита са неверни, подчертава вестникът и
представя контрааргументи.

В отворено писмо до „Индипендънт“ ръководствата на 100
престижни британски висши учебни заведения изразяват дълбоко
безпокойство и предупреждават за сериозните негативи на
Брекзита. Великобритания ще изгубя позицията си на световен
лидер в областта на науката и иновациите, ако избирателите
обърнат гръб на ЕС. Сред подписалите се са ректорите на
университетите в Оксфорд, Кембридж, Дърам и Бристол и на всички
британски висши учебни заведения, класирани сред най-добрите 50
в света. Авторите на писмото изтъкват, че университетите
генерират над 73 милиарда лири годишно за британската икономика,
като само от студентите от страните в ЕС идват 3,7 млрд. лири.
Членството в ЕС помага на британските университети да привличат
най-блестящите умове от цяла Европа, а това стимулира
университетската научна дейност и преподаване и допринася за
икономическия растеж, подчертават те.

Развод на Великобритания с Европа? Още Хенри Осми постави
началото, пише в. „Ню Йорк таймс“. Както и някога, според
привържениците на Брекзита отвъд Ламанша господства голяма и
непреклонна сила, отричаща правата на Лондон. Уж суверенната
държава изобщо не е суверенна, внушават дни преди референдума
тези, които са за Брекзита. Англичаните обаче вече са
преживявали това. Преди пет века крал Хенри Осми се разгневи на
теологичното и финансово влияние на папската власт, скъса с Рим,
отведе поданиците си в новосъздадената Англиканската църква и
стана неин глава. Тази стъпка промени християнството, оформяйки
вярата и идентичността на около 85 милиона англикани в света.
Лесно е да се правят исторически паралели, но те са и
подвеждащи, а разликите между двете епохи са големи, не на
последно място по отношение на демократичността на британското
решение днес, посочва „Ню йорк таймс“.

Брекзитът отваря полезни дебати за Европа, отбелязва
френският в. „Монд“. Какъвто и да е резултатът, успехът на
кампанията в полза на излизането на Обединеното кралство от ЕС
трябва да накара проевропейците да се запитат защо се стига
отхвърляне и да не повтарят грешките от миналото. Реакцията на
Брекзита или на скромна победа на лагера за оставане вероятно
няма да доведе до засилване на интеграцията, а по-скоро ще
постави отново под въпрос начина на функциониране на Европа,
подчертава всекидневникът.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.