„Ценната самота“ на Турция

Наистина ли сме се запътили към ново начало във външната политика?

Истанбул. Снимка:форумасил

„Ценната самота“ на Турция – термин, измислен от главния външнополитически съветник на президента Реджеп Тайип Ердоган Ибрахим Калън, за да извърти в положителна посока нарастващата международна изолация на Анкара при управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), започна да се отразява сериозно на правителството.

Както Мурат Йеткин (известен турски анализатор и главен редактор на англоезичния турски в. „Хюриет дейли нюз“, бел.ред.) посочи в „Хюриет дейли нюз“ в събота, тази ценна самота се е превърнала в опасна изолация за Турция. Днес Анкара е губещият по почти всички точки в областта на външната политика.

Политиката й за Сирия е пълна каша, а червените линии,
начертани от нея в тази страна, за да попречи на напредването на
кюрдите, не се спазват. Междувременно отношенията на Анкара със
Запада като цяло остават напрегнати по редица въпроси,
включително заради ежедневното влошаване на демократичните права
в Турция.

Връзките с ЕС също вървят към ново дъно. Не само че сме
изправени пред безпрецедентната оставка на най-високопоставения
дипломат на ЕС в Анкара, последвала неговите несъвсем
дипломатични становища относно положението в Турция, но и пред
един Ердоган, който продължава да размахва заплашително към
Европа своя вербален чук.

Изказванията на новоназначения премиер Бинали Йълдъръм
изглежда показват, че Анкара осъзнава всичко това и търси
възможен изход. Още от деня, когато зае мястото на отстранения
Ахмет Давутоглу, той говори за необходимостта „Турция да увеличи
броя на приятелите и да намали враговете си“.

Това подбуди очаквания сред някои опитни анализатори и
пенсионирани посланици, че се намираме на етап на преориентиране
на външната политика. Фактът, че тонът на Ердоган към Израел,
сирийския президент Башар ал Асад, египетския президент Абдел
Фатах ас Сиси е по-малко критичен от обичайното, също е
използван за подсилване на тази гледна точка.

Разбира се, това, което Ердоган казва, е далеч по-важно от
това, което казва Йълдъръм. В крайна сметка Йълдъръм бе назначен
само за да угоди на обществеността с вежливото си отношение,
изпълнявайки междувременно нарежданията на Ердоган.

Ердоган обаче все още трябва да представи реални
доказателства, а не само да си запушва устата по някои въпроси,
за да покаже, че ние действително сме на прага на ново начало
във външната политика. Той трябва да отстъпи по много въпроси,
за да се случи това, и би било трудно за него – като политик,
който печели точки от популизма – да изглежда добре в очите на
ислямисткия си електорат.

Също така той трябва да промени авторитарния си образ, за да
си спечели уважение и следователно някакво по-значимо влияние на
Запад, каквото сега очевидно му липсва. Това изисква да
възприеме либералната демокрация на Турция, която сега подкопава
ежедневно.

Казано по друг начин, Ердоган трябва да преглътне себелюбието
си по отношение на Русия, Сирия и Египет, да възприеме по-близък
до ЕС подход по редица въпроси и да възстанови доверието, което
днес липсва в отношенията със САЩ. Първият тест ще бъде
резултатът от шумно рекламирания процес на помиряване с Израел,
което все още не се е случило независимо от всекидневните
твърдения, че предстои съвсем скоро.

С други думи, за да се промени външната политика на Турция и в
името на същинските интереси на страната, Ердоган ще трябва да
се отрече от своята основана на исляма популистка персона и да
излезе като нов човек и демократ. Всичко на този свят разбира се
е възможно, но някои неща по-малко от други…

По тази причина изглежда е по-здравомислещо да поддържаме
хладнокръвен, реалистичен подход към темата, а не да отглеждаме
предпазливо оптимистичен подход, камо ли пък да се отдадем на
самозалъгване. Ако обаче Ердоган действително се промени въпреки
всичко, тогава още по-добре. Никой няма да съжалява, че е
сбъркал по този въпрос.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.