Путин отива в Китай да заздрави отношенията, но препятствията остават

Асошиейтед прес

Президентът Владимир Путин тръгва за Китай този уикенд. В същото време официални лица в двете страни тръбят за процъфтяващото „стратегическо партньорство“ между двата бивши комунистически съперника.

Но въпреки стремежа на Москва да засили връзките с Пекин на фона на тежко напрежение в отношенията й със Запада, руско-китайската търговия бележи рязък спад и редица амбициозни проекти си остават до голяма степен само на хартия. Наблюдатели свързват този бавен напредък с възприетата от Пекин линия на яки пазарлъци и с дълбоките подозрения на Кремъл относно растящата мощ на неговия могъщ партньор.

Общо желание да се дава отпор на това, което те виждат като стремеж на САЩ към глобална хегемония, както и силните лични връзки между Путин и китайския лидер Си Цзинпин, които ще се срещнат в събота в Пекин, изглежда са главните движещи сили зад руско-китайското сътрудничество.

Стремежът към укрепване на отношенията с Китай получи нов
импулс, след като САЩ и ЕС наложиха поредица от тежки санкции
срещу Русия заради анексирането от нея на Кримския полуостров
през март 2014 г. Те прекъснаха достъпа й до световните
финансови пазари и блокираха трансфера на модерни технологии.
Москва бе също така отлъчена от Г-8 – групата на водещите
индустриални държави.

За да покаже на Запада, че връзките с Китай могат да бъдат
реална алтернатива, Путин посети Пекин през май 2014 г. и в
негово присъствие бяха подписани поредица от сделки, включително
грандиозен 30-годишен договор за доставки на природен газ на
обща стойност 400 млрд. долара.

По-късно се стигна и до сделка, според която клон на
китайската държавна енергийна компания CNPC купи дял в проект за
изграждането на гигантски завод за втечнен природен газ на
полуостров Ямал в руската Арктическа зона. През декември м.г.
китайската компания „Синопек“ купи дял от руската енергийна
компания „Сибур“. Китай обеща също така многомилиардни доларови
кредити за изграждането на високоскоростна железопътна връзка
между Москва и град Казан на Волга.

Има очаквания и за други амбициозни сделки, но повечето от
тях зациклиха заради икономическата несигурност в Русия.

Ключов фактор за спада в руско-китайската търговия от близо
100 млрд. долара през 2014 г. до малко над 60 млрд. миналата
година е рязката девалвация на руската валута, двойно пострадала
от ниските световни цени на петрола и от западните санкции. Тъй
като на енергийните ресурси се падат около две трети от руския
експорт за Китай, обемите на търговията естествено се свиха с
падането на цените на петрола.

Девалвацията на рублата стресна китайските инвеститори, а
ниските цени на горивата направиха някои перспективни енергийни
проекти неизгодни. Плановете за разработка на нови петролни и
газови полета в Сибир и за изграждане на повече тръбопроводи към
Китай, изискващи големи инвестиции, бяха блокирани.

Китайските компании и банки също така са предпазливи относно
развиването на техен бизнес в Русия, опасявайки се, че това
може да се отрази негативно върху техните операции другаде
заради нарастващото напрежение между Русия и Запада и заради
западните санкции.

Плановете за инвестиции от китайски компании в гигантските
петролни и газови полета Ванкор в източен Сибир затънаха в
ценови спорове. Надеждите на Русия да използва Китай като
алтернатива на европейските финансови пазари също не се
осъществиха, а проектите за транспортен коридор между Китай и
Европейския съюз остават обвити в несигурност.

Амбициозният проект на Пекин за икономически пояс по Пътя на
коприната, който има за цел да насърчи развитието на
инфраструктурата в бившите съветски републики от Средна Азия,
които Русия разглежда като своя „домашна“ територия, предизвика
безпокойство в Москва. Китай обеща да координира проекта с
доминирания от Москва Евроазиатски икономически съюз, но
очевидно постави ударението върху двустранни сделки с Казахстан
и други членове на (проруския) блок.

„Москва не може да запази икономическата си хегемония в
Средна Азия“, коментира Александър Габуев от московския „Карнеги
център“.

На състоял се неотдавна руско-китайски форум в Москва
официални лица приветстваха „безпрецедентната“ близост, но
бизнесмени и експерти посочиха редица проблеми. Руският магнат
Виктор Векселберг изрази недоволство от „катастрофално ниското“
равнище на руско-китайското сътрудничество във
високотехнологичната сфера, като посочи, че китайските компании
показват слаб интерес да инвестират в (съответните) руски
отрасли.

За разлика от амбициозните проекти за по-тясно икономическо
сътрудничество, които засега не се материализират, Русия и
Китай дадоха тласък на военните си връзки със съвместни военни
учения и контакти по въпроса за противоракетната отбрана.
Износът на руски оръжия за Китай, който достигна рекордни
стойности през 90-те години и спадна драматично през следващото
десетилетие, неотдавна отбеляза нов ръст.

„Ние имаме общи интереси, особено сега, когато САЩ оказват
натиск както върху Русия, така и върху Китай“, каза Ли Фънлин,
бивш китайски посланик в Москва, който оглавява спонсориран от
правителството мозъчен тръст. Той призова Москва да сътрудничи
по-тясно с Пекин, като отбеляза, че някои в Русия все още се
страхуват от Китай и търсят начин да контрабалансират неговото
влияние.

Някои руски военни и политически инсайдери гледат с
безпокойство на растящата китайска мощ, страхувайки се, че
гигантският източен съсед един ден може да се опита да диктува
своите условия.

Изгледите за потенциална китайска експанзия отдавна тревожат
жителите на слабонаселените далекоизточни региони на Русия.
Мнозина възроптаха срещу решението на Кремъл да отстъпи
значителни ивици територия покрай 4200-километровата граница с
Китай съгласно демаркационно споразумение от 2005 г.

Като отражение на тези страхове руската държавна телевизия
неотдавна излъчи предаване, водено от известния кинорежисьор
Никита Михалков, което съдържаше видео, описващо хипотетична
китайска инвазия. Видеото приключи с това, че Китай бързо
завладя целия руски Далечен изток и Сибир, за да установи нова
граница (с Русия) по Урал – планинската верига, традиционно
смятана за граница между Европа и Азия.

Мнозина в Русия също така са ужасени от факта, че китайски
фермери арендуват руска селскостопанска земя, и ги смятат за
„преден отряд“ за потенциална експанзия, а също и за екологична
напаст заради агресивното използване (от китайците) на токсични
изкуствени торове.

„Китайските фермери тровят нашата земя. Нищо не расте след
тях“, прокламира в бомбастично изказване по време на
неотдавнашен дебат в парламента ултранационалистическият лидер
Владимир Жириновски.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.