Папа Франциск ще посети Армения – страна, родила множество християнски мъченици

Франс прес

Папа Франциск. Снимка: от тв екрана

Папа Франциск ще посети от утре до неделя Армения – една от най-древните и най-изстрадали християнски страни, намираща се в периферията на обхванатия от войни Близък изток.

За аржентинския папа това негово 14-о пътуване в чужбина за малко повече от три години има преди всичко религиозно измерение – поощрение за възраждането на християнството в една страна, понесла много страдания под игото на съветския атеистичен комунизъм.

Въпреки всичко местната християнска традиция е древна и с дълбоки корени – Армения е първата нация, която приема християнството като държавна религия през 301 г. и над 90 на сто от 3,3-те милиона арменци принадлежат към Апостолическата църква, впоследствие отделила се от Рим.

Винаги готов за силни жестове, насочени към сближаване с
източните църкви, Хорхе Берголио ще участва в божествена
литургия, отслужена от Католикос Карекин Втори в арменската
апостолическа катедрала. В събота той ще се срещне с малката
католическа общност в град Гюмри, пострадал от земетресението
през 1988 г.

По-деликатно е политическото измерение на посещението –
Франциск е очакван с ентусиазъм от едно население, дълбоко
трогнато от факта, че преди година той публично спомена
арменския „геноцид“, взел близо 1,5 милиона жертви в Османската
империя през 1915-16 г. Турция обаче остро възразява срещу този
термин, като твърди, че става дума за гражданска война, съчетана
с масов глад, в която са намерили смъртта си стотици хиляди
арменци и турци.

Придружен от Карекин Втори, Хорхе Берголио ще посети
мемориала Цицернакаберд, но наблюдателите очакват, че ще избегне
да произнесе отново думата „геноцид“, за да не налива масло в
огъня и да не поставя в трудно положение християните в Турция.
През 2001 г. Йоан Павел Втори посети Армения за 1700-ата
годишнина от покръстването на арменския народ. В писмена
съвместна декларация с Карекин той заклейми „първия геноцид на
20 век“, с което си навлече гнева на Анкара. Освен това полският
папа отправи от Армения призив за мир в региона и Франциск
възнамерява като него да направи нови жестове в този смисъл.
Така например в Ереван е предвидена молитва за мир с участието
на десетки хиляди вярващи.

В края на своето пътуване папата ще посети храма Хор Вирап
близо до турската граница, откъдето ще пусне два гълъба по
посока на Арарат – планинският връх, висок 5160 м, който до 1915
г. е арменски, а днес е на територията на Турция.

Аржентинският папа имаше идея по време на това пътуване да
посети и Грузия, друга страна с древна християнска традиция,
както и Азербайджан – република с мюсюлманско мнозинство, която
е в конфликт с Ереван заради анклава Нагорни Карабах. Но бе
принуден да отложи тези две посещения за края на септември,
макар че те „са част от едно цяло“, както подчерта тази седмица
говорителят на папата Федерико Ломбарди.

Според отец Ломбарди папското пътуване е било разделено на
две, защото грузинският патриарх е ангажиран в момента с
Всеправославния събор на остров Крит.

Според осведомен арменски източник обаче местните църкви са
се противопоставили на слята визита заради конфликта между
Армения и Азербайджан.

В Армения темата за мъченичеството, преследването на
християнските малцинства, прокудени от родните им земи в Близкия
изток, ще бъде водеща. Част от местните жители са потомци на
арменци, станали жертва на кланета и принудително депортиране,
особено в Русия и Турция.Това преселение продължава и до днес:
през последните месеци Ереван е приел сирийски арменнски
семейства, бягащи от Алепо и други градове, засегнати от
сражения.

Мъченичеството, като свидетелство, укрепващо вярата, е сред
любимите теми на Франциск, а Карекин Втори през 2015 г. извърши
масова канонизация на мъченици, загинали през през геноцида.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.