Великобритания гласува да излезе от ЕС. Какво следва?

Франк Джорданс
Асошиейтед прес

Британците гласуваха да излязат от ЕС. Безпокойството им от имиграцията и все големите според някои правомощия на 28-членния блок надделя над привлекателността на това да си част от единен пазар от над 500 милиона души и европейския проект, възникнал върху пепелищата на Втората световна война.

Ето какво следва оттук нататък:

ЗА ИКОНОМИКАТА: Британската лира отчете днес един от най-големите спадове в курса си за един ден – за шест часа стойността й се понижи рязко с над 10 процента поради безпокойството, че раздялата с ЕС ще навреди на икономиката на Обединеното кралство и ще подкопае позициите на Лондон като глобален финансов център. Институции като Международния валутен фонд, Управлението за федерален резерв на САЩ и британската централна банка предупредиха, че Брекзитът ще разтърси световната икономика, която се възстановява бавно от глобалната криза, започнала през 2008 г. Сега икономистите ще чакат да видят дали прогнозите им ще се сбъднат.

РЕАКЦИЯТА НА СЪСЕДИТЕ: Европейските лидери ще приемат
Брекзита като опасен прецедент и потенциално фатален удар за
европейския проект. Някои са изправени пред все по-силния
евроскептицизъм на своите граждани и може да сметнат за
необходимо да положат сериозни усилия във вътрешен план, за да
ги убедят, че 27-членният блок има бъдеще. Това може да доведе
до реформи в начина, по който функционира ЕС. Бъдещите преговори
е възможно да бъдат помрачени от чувството за предателство,
както и от виждането, че примерът с Обединеното кралство трябва
да послужи за назидание на други, които също биха искали да
напуснат. Последиците може да се отразят и на крехкия европейски
растеж. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле
наскоро каза, че „ще бъде чудо, ако излизането на Великобритания
не доведе до икономически загуби“. От друга страна Брекзитът
може да тласне ЕС към действие. Откакто се присъединява към
клуба през 1973 г., Великобритания оставяше своя отпечатък върху
блока, основно като спираше натиска към все по-тесен
политически съюз, проект, който сега може да бъде възроден с
ентусиазъм.

МОЖЕ ЛИ ПАРЛАМЕНТЪТ ДА РЕШИ ДА ИГНОРИРА РЕШЕНИЕТО?
Британският референдум не задейства автоматично излизането
от ЕС и затова някои коментатори сопуснаха, че депутатите може
просто да решат да пренебрегнат или да забавят процеса. Но
наистина ли могат да го направят? „От гледна точка на правната
теория това е възможно. Но на практика е абсолютно невъзможно“,
каза Алън Ренуик, заместник-ръководител на катедрата по
конституционно право в Юнивърсити колидж Лондон.

ПЪТЯТ, КОЙТО ПРЕДСТОИ, МОЖЕ ДА НЕ Е ПРОСТ И ЯСЕН
Резултатът ще предизвика нова поредица от преговори с цел
Великобритания и ЕС да намерят начин да разделят икономиките си,
които са тясно свързани, откакто Обединеното кралство стана
член на 1 януари 1973 г. Така както е формулиран член 50 от
Договора за Европейския съюз, преговорите вероятно ще продължат
поне две години, но е възможно да траят и по-дълго, стига всички
останали 27 държави членки да са съгласни. Но часовникът ще
започне да отброява оставащото време на Великобритания в ЕС,
едва когато Обединеното кралство уведоми ЕС, че иска раздяла – а
някои от лагера за излизане заявиха, че това няма да стане
преди 2018 г. Въпреки това ЕС може и да не се съгласи с варианта
за отложено излизане. „Преговорите на Обединеното кралство с ЕС
ще са трудни, тъй като европейските лидери няма да искат да
създават прецедент за лесно излизане, който да бъде използван от
други страни, желаещи да преразгледат статута си, като например
Дания“, заяви Хауърд Арчър от компанията за изследвания Ай Ейч
ЕС. Каквото и да стане, ЕС ще се сблъска с проблеми. Наред с
икономическите беди, проблемите с Гърция и неспособността да
бъде постигнато единомислие как да бъде овладяна извънредната
ситуация с бежанците Брекзитът ще задълбочи екзистенциалната
криза на Европа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.