Струваше ли си независимостта?

ДПА

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Преди 25 години Словения и Хърватия обявиха независимост и общата държава Югославия престана да съществува. Дали си струваше? Дали цената не бе прекалено висока?

„Независимостта във всички случаи си струваше, можем да се гордеем с нея“, казва бившият хърватски премиер Ядранка Косор по повод 25 години независимост на страната. „Във всички случаи си струваше“, казва и Милан Кучан. Най-важният аргумент в този смисъл за този, както го наричат, „баща на словенската независимост“ и първи президент на независима Словения е следният: „Оттогава можем сами да решаваме бъдещето си.“

Разпадането на Югославия след обявяването на
независимостта на Словения и Хърватия (24 юни 1991 г.), беше
възможно без насилие и в Босна и Херцеговина, където 100 000
души изгубиха живота си, а стотици хиляди бяха прогонени. Това,
поне от днешна перспектива, твърди последният президент на СФР
Югославия и по-късно дългогодишен президент на Хърватия Стипе
Месич. Още през 1991 г. той предложил всички републики на бивша
Югославия веднага да обявят независимост и да формират
конфедерация за „пробен период“ от три до пет години, обяснява
Месич в разговор за ДПА.

Месич казва, че неговото предложение се провалило,
защото му попречил сръбският диктатор Слободан Милошевич.
„Неговата цел беше върху руините на Югославия да създаде Велика
Сърбия“, твърди Месич. Той казва, че Милошевич е подстрекавал
своите сънародници в сръбските части на Хърватия и Босна и
Херцеговина към война и така е предизвикал голямо кръвопролитие.
Независимостта на Словения и Хърватия означи началото на
края на Югославия. Войните, които започнаха през 1991 г.,
приключиха едва през 1999 г., след като НАТО бомбардира Сърбия.

А как изглеждат сега Словения и Хърватия, държавите,
които междувременно станаха членки на Европейския съюз и НАТО?
В Хърватия най-голямата партия Хърватска демократична
общност (ХДО) подтиква към връщане към прастарите идеологически
битки. Политическата десница на ХДО отново кокетира с фашистката
хърватска държава от Втората световна война. В очите на ХДО
социалдемократическата опозиция представлява „децата на
комунизма“.

И в Словения се откриват старите фронтове. Лидерът на
опозицията Янез Янша, който преди 25 години беше първият
министър на отбраната на независима Словения, наскоро заведе
дело срещу своя най-голям съперник Кучан, твърдейки, че той като
някогашен лидер на комунистите, преминал в редовете на
демократите и от 1991 до 2002 г. изпълнявал длъжността
президент, при разпадането на Югославия е извършил
„предателство“.

„Неговата концепция все пак е само реваншизъм. Преди 25
години владееше голямо единство между политици и граждани за
постигане на независимост. Конфронтацията с комунизма, който
вече изобщо не съществува, блокира погледа към бъдещето. Това е
по-лесно, отколкото да предложиш визия за бъдещето“, казва
Кучан.

В този сблъсък между левицата и десницата в Словения,
който постоянно се повтаря, се намесва дори ролята им през
Втората световна война.

Гражданите в Словения са уморени от тази безплодна
дискусия, която според проучванията на общественото мнение, е
увеличила броя на онези, които изпитват неприязън към
политиците. Те са вече 70 процента. „Казах на Янша и Кучан, че
сега трябва да престанат с враждите“, казва Димитрий Рупел,
първият министър на външните работи на Словения. Макар че е
приятел на Янез Янша, Рупел му дава малки шансове: „Неговата
крайнодясна политика никога няма да може да привлече достатъчно
избиратели“. Рупел смята, че кризата на политическата класа, в
която сега има „само второразредни политици“, трябва да се
превъзмогне, като на следващите избори се явят 90 непартийни
кандидати, видни личности в Словения. Те, смята Рупел, трябва да
върнат на гражданите доверието в политиката.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.