Страстта към кафето или чесъна се предава по наследство

Хранителните предпочитания се дължат на генетични дадености

Личният избор на определен вид храна е ограничен, между 41 и 48 процента от предпочитанията към менюто са генетично предопределени. Снимка: Уебшотс

Между 41 и 48 процента от личните предпочитания към определена храна са генетично заложени, доказаха учени от британския Кингс колидж в Лондон. Те изследвали хранителните навици на еднояйчни близнаци и открили, че при тях е много по-вероятно да има съвпадение на хранителните навици – като например предпочитание към кафето или към чесъна – отколкото при други двойки хора. Резултатите бяха представени преди дни в сп. Twin Research and Human Genetics.

Учените са изследвали 3262 еднояйчни близнаци на възраст между 18 и 79 години и са анализирали предпочитанията им към пет хранителни групи: плодове и зеленчуци, алкохол, пържено месо и картофи, нискокалорични продукти, риба и птиче месо. Резултатите са били сравнени с хранителните навици на сестри с различен генетичен материал.

Страстта към кафето се наследява

Най-силно влиянието на гените се наблюдава във вкуса към чесън и кафе. Водещият изследването проф. Тим Спектър твърди: “Досега смятахме, че възпитанието и социалната среда са факторите, които определят хранителните ни навици. Изследването опроверга това виждане. Оказа се, че гените влияят най-много на начина на хранене, а личният избор е ограничен от наследствената информация.”
Учените твърдят, че тъй като явно някои хора са “програмирани” да ядат по-малко плодове и зеленчуци например, кампаниите за здравословно хранене (каквато е инициативата на британското правителство “плод и зеленчук пет пъти на ден”) трябва да бъдат преосмислени. Освен това откритието ще има отражение и в медицината, тъй като отдавна е прието, че определени болести се дължат на хранителните навици.

“Награда” за мозъка

Проф. Джейн Уордъл от University College твърди, че гените имат “умерена” роля в избора на определена храна. Възможно е те да имат връзка с вкуса или с веществата, които се отделят в тялото при консумирането на определена храна като “награда” за мозъка. “Хората винаги са считали, че изборът на храна е въпрос на външни фактори, но това като че ли не е така,” казва тя. “Оказва се, че целенасоченото влияние на родителите върху хранителните навици на децата не е толкова голямо, колкото считахме. Необходими са много повече усилия, за да накараме младите хора, когато стават независими и порастват, да направят правилния избор”.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.