В Косово – разговор между глухи, под диригенството на САЩ

Албанец протестира в центъра на Прищина. Сърбия отправи сериозни предупреждения към международната общност, че ако Косово обяви независимост, това може да доведе до криза в световен мащаб. Снимка: Ройтерс

Преговорите между албанци и сърби за окончателния статут на Косово наподобяват разговор между глухи. Те продължават, без да се очаква някакъв положителен резултат. Регистрираният от международните медии „напредък“, се свежда да обстоятелството, че двете страни най-сетне говорят директно помежду си, без посредничество.eleytherotypia-logo.gif

Макар че сърбите направиха последен опит за компромис, като предложиха възможно по-голяма автономия без юридическа независимост, албанците го отхвърлиха. Според Белград неотстъпчивата им позиция е продиктувана от две причини. На 17 ноември косовските албанци отварят изборните урни за парламент в Прищина и едва ли някой политик би могъл, дори и да иска, да прояви какъвто и да било компромис. Най-важният фактор обаче е американската подкрепа за пълна и едностранна независимост – акт, който може да бъде изтълкуван по много начини. Става дума за решение, което подкопава устоите на ООН, разединява ЕС и минира стабилността в Западните Балкани.

Ход на този процес вече е даден: на 10 декември, когато тройката посредници на ЕС, Русия и САЩ, ще представи своя доклад на генералния секретар на ООН, със сигурност ще бъде поставен и въпросът за независимостта на Косово.
Най-възможният сценарий е косовският парламент да обяви с декларация независимост на областта, а редица държави да признаят правителството в Прищина, заобикаляйки ООН, тъй като Москва плаши с вето. Вашингтон, Лондон и Париж ще бъдат сред първите, които ще признаят Косово. След тях са скандинавците, начело с финландските съграждани на посредника Марти Ахтисаари, който предложи прословутия план. Словенците и поляците също подкрепят независимостта на областта. Германците и италианците казват „да“ с известни резерви, а от европейските страни само Испания е категорично против заради проблемите си с баските и каталунците.

Към скептиците, които реагират отрицателно на евентуално едностранно и безконсенсусно решение на проблема за независимостта на Косово, се числят по различни причини редица други страни, като Гърция, Унгария, Чехия, Словакия и Румъния.

Европейският съюз се опитва да превъзмогне трудността, наречена Косово, с колективно решение за признаване. То вероятно ще бъде взето от орган, за чиито решения не се предвижда възможност за налагане на вето.

Етнически косовски албанци минават край пътен знак на входа на разделения град Митровица. Те очакват 10 декември, когато в ООН ще бъде поставен въпросът за независимостта на Косово. Снимка: Ройтерс

В трудна ситуация ще се окажат славомакедонците, които ще бъдат заставени от защитниците им във Вашингтон да подкрепят независимостта на Косово. Горчивата чаша изглежда ще бъде допълнена от оказваната подкрепа на Скопие в спора с Атина за името на бившата югославска република, която нагнетява непримиримост и създава условия за криза през март 2008 година, когато Алиансът ще се произнесе по новото си разширяване и по кандидатурата на Скопие за членство в него.

Очаква се сръбският отговор за Косово да бъде суров. Премиерът Кощуница вече разработва пакет от мерки, които включват дори скъсване на дипломатическите отношения със страни, признали измътеното държавно образувание в Прищина. Кризата ще се усложни и от факта, че косовските сърби, които живеят главно на север, няма да вземат участие в изборите за парламент в Косово и няма да признаят албанското откъсване на областта.

Едностранната независимост на Косово ще предизвика и голяма вътрешна криза в Белград, въпреки единодушието, с което партиите отхвърлят независимостта. „Камъчето“, което ще обърне каруцата на правителствената коалиция на Кощуница, ще бъдат суровите дипломатически мерки и евентуалната изолация на страната в момент на очертаващи се за нея европейски перспективи.

Привържениците на европейския път на Сърбия се опасяват, че ако правителството подаде оставка заради вътрешни разногласия и ако бъдат обявени избори, страната ще попадне в ръцете на националистите. Наскоро Кощуница промени позицията на своята партия и вече не подкрепя членството на страната в НАТО. Това се тълкува като жест към Путин. Завоят на изток личи и от разговорите между президента на „Газпром“ Алексей Милер, президента на Сърбия Борис Тадич и премиера Кощуница за покупката на част от петролната компания НИС на стойност 1,2 млрд. долара.

Пред по-малко вътрешни проблеми са изправени косовските албанци. Независимостта на областта ще очертае контурите на новия политически елит на страната. На този фон все по-определяща става ролята на премиера Агим Чеку. За бившия военен има поле за маневриране и той вероятно ще се стреми да бъде компромисната фигура и да се държи като реалист на политическата сцена. За разлика от него умереният интелектуалец Ветон Сурой, любимец на Запада, засили антисръбската си риторика в опит да стане новият външен министър на Косово.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.