www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 29 март 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Проф. Валери Стефанов: Политическата коректност иска да заживеем в рамките на език скопец

5 Юли 2016

 

Проф. Валери Стефанов. Снимка: от тв екрана

Проф. Валери Стефанов е доктор на науките, професор по история на българската литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, автор на учебници по литература, научни и публицистични статии. Бил е декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет (1999-2007 г.)

– Проф. Стефанов, в социалните мрежи предложихте една тъжна гротеска, редакция на българската литература, която илюстрирахте с примерен текст на част от стихотворението на Ботев „Елегия”. Докъде може да стигне политкоректната инерция, която обхваща като вирус всички страни на обществения живот, водеща до брутални последици за паметта и християнските ценности?

– Литературата е емоционална версия на историята. Тя е фундамент на колективната памет. За разлика от историята литературата е ангажирана и реторична, тя борави с експресии, търси силни внушения. Националната литература е създала митовете на модерната нация. Сега искаме да разбутаме и „разобличим” митовете, без да имаме кой знае какво да разположим на тяхно място. Така наречената „политическата коректност”, в най-уродливите си подходи и комични версии, е принуда към един емоционално обран, пресметлив и лицемерен език. Бавно, но сигурно тя е на път да организира мащабна кастрация на националната памет, на експресиите на миналото, на словесните екстази. „Историческата наука” била самата обективност и тръбач на истината. Не е така, историческата наука е интерпретативна наука с идеологически и ценностни залози. Затова с ирония, но и с предупреждение, предлагам една неотложна и всеобхватна работа. Всички думи и „опасни” словесни експресии, които съставят фонда на световната словесност и подтикват към някаква форма на дискриминация, следва да бъдат премахнати, заменени със стилистично неутрални или подчертано дружелюбни словесни конструкции. Тъй като настървено ни убеждават, че думата „робство” е исторически неточна, политически некоректна и емоционално обременена, предлагам да се редактира цялата българска литература. Да се приведе в съответствие със световните политкоректни стандарти. Само преди няколко дни братският канадски народ ни показа, че е готов да промени дори националния си химн, за да го направи „полово неутрален”. Време е и ние да затвърдим нашия „цивилизационен избор”! Можем веднага да започнем от книгата, която е родила колективната идентичност на модерните българи – „Славянобългарска история” на атонския монах Паисий. Той би трябвало да всява истинска паника в ушите на политически коректните пазванти, понеже непрестанно заявява, че пише „на пакост” на гърци и турци. Така пише атонският монах, тъй като те от векове задушават паметта българска и са затрили народностното самосъзнание. След като се справим с Паисий, следва да продължим през Чинтулов, през Ботев, през цялата словесност на българското Възраждане. И по-нататък… Иронично предложих една редактирана версия на последната строфа на „Елегия”, написана от политически некоректния поет Христо Ботев. Примерно, стиховете „…без срам, без укор, броиме време,/ откак е в хомот нашата шия,/ откак окови влачи народа…”, могат да станат „…без срам, без укор, броиме време,/ откак е с проблеми нашата шия,/ откак резигнация мъчи народа…”. Не е имало „хомот”, нито пролята кръв, имало е цивилизаторско „присъствие” и неизбежни здравословни проблеми за българското население. С опита си върху Ботевата „Елегия” не подканям към разпалване на вражда и не искам да възпитавам в омраза, а създавам гротеска. Гротеската изкривява, за да покаже някаква скрита същност, да проговори някаква дълбинна тревога. Подобна провокативна версия е подкана за размисъл върху далечните последици от зле разбраната „политическа коректност” и за опасната работа на политкоректните редактори и хирурзи.

– Тези лъжезнаци за толерантност и „висока култура” защо не срещат спирачки сред хората на изкуството и хуманитарните науки?

– Хората са охотно склонни да предават свободата си. Да кастрират чувствата си. Да предават миналото си. Миналото не е пациент на клиника по пластична хирургия. Не можем да го направим нито по-красиво, нито по-младо. То е такова каквото е. Хората от миналото са живели в достъпния им хоризонт от думи, представи, знания, емоции… Да се намесваме в този хоризонт, да го редактираме според собствените си разбирания и пристрастия, е интелектуално немощно начинание. Утре някакво лудо бъдеще ще започне да ни редактира и нас, да ни обезобразява, според актуалните си норми за красота и толерантност.

– Пораженията върху българската история вече са в ход в учебниците. Много са примерите на манипулиране на фактите, на премълчаване на събития и на принизяване на светли и трагични страници от нея, а тази процес е с активната роля на чиновници от образователното министерство. Всичко това само политика ли е?

– Нямам конкретни впечатления за облика на учебниците по история. Но ние трябва да покажем на децата, че живеем в сложен свят, който не се нуждае от лицемерни препаски, а от извличане на поуки и формиране на хуманитарна култура. Който обезобразява миналото си, унищожава бъдещето си. Да уважаваш другия, да зачиташ чуждите ценности, не означава непременно да обезличиш себе си, да кастрираш езика си. Младите хора трябва да знаят, че езикът назовава света по много сложен начин. Думите са резервоари на значения, експресивни машини. Политическата коректност иска да опразни резервоарите, да ни принуди да заживеем в рамките на един език скопец.

– Днешните ученици и студенти дали са жертви на глобален процес или са обучени да следват консуматорските страсти на чужд на природата ни модел, удобен за външни на страната ни интереси? Защо няма съпротива?

– Днешните млади хора са влачени от мощните ефекти на глобализацията. Не казвам, че те са само негативни. Светът наистина се смалява, но проблемът е, че и способността за ориентация в него се смалява. Хората с настървение пасат из полята на Гугъл, но това не е сигурен белег за нарастваща грамотност, нито е най-ефективната рецепта за идентификационно оцеляване. Миналото е далечна и „чужда страна”, която не бива да се редактира, а да се разбира. Само когато се научим да се ориентираме из сложните пътища и кръстопътища на историята и на съвременността, ще можем да кажем, че мъдростта, човешката зрялост и толерантността ни принадлежат истински. Всичко останало са деяния на невежи хора, на отмъстителни хирурзи и самонадеяни арбитри.

– Казвате, че общественият договор за българското образование е разписан фалшиво. И се възмущавате, че варварството шета по улиците на Европа, крещи от екраните и е заседнало до болка в главите ни. Къде е спасителният бряг, възможно ли е персонално бягство от тази матрица?

– Фалшив е, защото договарящите се са се подписали под клетвата да се лъжат взаимно. Варварин се става лесно, трудно се става Сократ и Платон. Варваринът е човек, който не само говори неясни езици, той живее в семпли, битово ориентирани езици. Варваринът не знае, че има мълчание, което не можем да чуем. Че някъде има страдание, което не сме способни да усетим. Че съществуват тайни, които не можем да разберем. За мен спасителният бряг е брегът на умните хора, на хората, познаващи опита на болката, на съмнението, на духовното съсредоточаване. Не ми се иска да живеем в свят на лъчезарни инфантили. Не ми се иска децата ни да четат само политкоректни версии на „Червената шапчица”, където никой никого не изяжда и ничий търбух не се разпаря. И всички мирно и дружелюбно се разделят в гората-райска градина. Иска ми се да помним, че приказките са механизми за социализация, че огнищата, където са се разказвали приказките са хилядолетната класна стая на човеците. Там се преподава не само красотата на доброто, но и мощта на злото. /БГНЕС

От bgnes.com





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com