Великобритания не е така стабилна, както искаме да мислим

Резултатът от референдума във Великобритания за членството в Европейския съюз изложи на показ слабости в нашата парламентарна система, конституция и демокрация

Брекзит. Илюстрация: Бизнес ъф фашън

В една от може би последните си за известно време напред речи на националната арена, Борис Джонсън каза, че сега „не е време да се свиваме от страх, не е криза, нито извинение за колебание или за съмнения в себе си“. Това беше едно много британско мнение, изразено със стискане на уста, запазване на самообладание и призив да се продължава напред.

Депутатът и бивш кмет на Лондон обаче греши напълно, какъвто изглежда бе случаят, когато прогнозираше победата на своя лагер (в референдума) или своите шансове да наследи Дейвид Камерън.

От една седмица Великобритания е в криза, която има последици, далеч надхвърлящи нашите брегове. Някои правят сравнение с несигурността и рисковете, съпътстващи падането на Берлинската стена. Други се връщат още по-назад, като дават за пример решението на Великобритания да влезе в конфликта, превърнал се във Втора световна война.

За мен лично по-подходящият пример е Берлин, или месеците
преди и след рухването на Съветския съюз. Определящо за онова
време бе усещането, че всичко бързо се мени без ясна посока, че
всички правила и структури, определящи стабилността, която
смятахме за даденост, изведнъж се оказаха илюзорно почиващи на
тресавище. Витаеше усещане, че не знаем какво ще се случи или на
другата сутрин, или след месец, или година по-късно.

След лятото на 1989 г. обаче имахме и вдъхващото увереност
усещане, че нашите национални лидери поемат своята отговорност в
такова смутно време и действат спонтанно по възможно най-добрия
начин, за да ни превеждат през този опасен, но и пълен с добри
надежди свят. Налице беше, най-вече, и общо признание, че не
може да има връщане назад.

Все още не ми е ясно дали последствията от резултата от
референдума са осъзнати (поне не тук, където това фактически се
случи). Да, има гняв в лагера на привържениците на оставане в
ЕС, до голяма степен зад закрити врата. Имаше и спорадични изяви
на недоволство, на масови събирания, при които се развяваше
знамето на ЕС на Трафалгарския площад или пред парламента. Но
това бе по-скоро проява на съжаление (за резултата), отколкото
бунт.

Като цяло реакциите бяха спокойни. Макар че резултатът бе с
малка разлика, нямаше формално оспорване и той бе веднага приет
и от двата лагера. Премиерът, оказал се начело на губещата
страна, постъпи достойно, като оставката му ще влезе в сила,
когато бъде избран нов лидер. Надпреварата за нов лидер вече
също има своите перипетии и изцепки, но всичко засега върви,
както си му е редът – в съответствие с традицията и партийните
правила – и добре, че е така.

Бихме изпаднали в самозаблуда обаче, ако не признаем, че
резултатът от референдума извади на показ пробойни – огромни
пробойни – в нашите институции и в начина, по който се прави
политиката у нас. Обединеното кралство е известно в света със
своята стабилност, със своята конституционност и със спазването
на върховенството на закона. Нашите министри и нашите
неправителствени организации обикалят света да поучават други
хора как се постига това. Сега изглежда е моментът да спрем за
известно време и да насочим вниманието върху себе си.

Банк ъв Ингланд и финансовото министерство може би са
правили извънредни планове в случай на вот за напускане на ЕС –
има си хас да не са, но лидерите на кампанията за излизане явно
не са (правили такива планове). Откликът от всички страни е: да
изчакаме, да не бързаме, да огледаме нещата. Имаше вот, има
мандат за напускане (на ЕС), останалите страни от Европейския
съюз ни казаха да се задействаме, но изведнъж виждаме изненадващ
вакуум в Обединеното кралство, където би трябвало да има власт
и ръководство.

Нашите вътрешнополитически институции, оказва се, не могат
да поемат такова напрежение. Парламентарните групи на двете
основни партии са тотално разцепени. Те, изглежда, са си
мислели, че депутатите ще се върнат в пленарната зала и просто
ще продължат работа оттам, откъдето са спрели. Но въпросът,
който чука на вратата – във или извън ЕС, е такъв, който
предопределя цялата същност и бъдещето на страната. Как може
традиционната партийни лоялност да бъде съчетана с разрива по
въпроса за ЕС?

В Лейбъристката партия настъпи разрив, защото мандатът на
лидера, избран с масов общопартиен вот, се разминава с мандатите
на нейните депутати. В много случаи се разминават и вижданията
им за бъдещето. Сега фактически има две партии отляво, както и
две – или дори три, ако броим и ЮКИП (антиевропейската партия на
Найджъл Фараж) – отдясно, дори и ако кандидатите да наследят
Камерън успеят да изгладят на хартия огромните си различия. Ще
оцелее ли (и дори трябва ли да оцелее) нашата партийна система?

А какво ще стане с нашия съюз? Кошмарът – че Шотландия и
Северна Ирландия ще гласуват за оставане (в ЕС), а Англия и Уелс
ще гласуват за напускане – се сбъдна. Дали това разминаване е
достатъчно дълбоко, за да доведе до развод – приятелски или не?
Има ли основания, както твърди Шин Фейн, да се тръгне към
обединена Ирландия?, Ако не, не трябва ли да има истинска
граница (между Северна Ирландия) и Ейре? А какво означава
британският вот срещу членството в ЕС за Гибралтар, чиито жители
в голямото си мнозинство гласуваха за оставане?

Ние бързаме да търсим кусури в качеството на демокрацията в
други страни, грубо клеймим други бивши имперски сили заради
несвършената работа, която оставят за гърба си. Но нашите
неуредени проблеми са също толкова нечисти, колкото и техните, а
и потенциално също толкова дестабилизиращи.

Обединеното кралство, за щастие, се отличава със сдържания
характер на политиката и на самия народ, с висока степен на
установеност и спазване на правилата. Ако страстите бяха
по-разгорещени, а правилата – по-слабо установени, или пък ако
бяхме ангажирани в по-пресни или по-явни конфликти, днес можеше
да говорим за за нещо близко до граждански безредици.

Тази близост до ръба на нестабилността следва да подтикне
следващото правителство да помисли дали Обединеното кралство не
трябва да има модерна писана конституция, избирателна система,
даваща на по-малките партии съответно представителство в
парламента, и по-ясно очертана федерална система.

Смущаващият вакуум на властта, последвал нашия референдум,
трябва да внуши малко повече скромност у онези, които поучават
другите, че стабилността произтича от демокрацията и
върховенството на закона. Нещата са доста по-сложни.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.