Дизелгейт – само завой на пътя на Volkswagen

Завод на „Фолксваген-Ауди“. Снимка: фирмен сайт

Съдебното споразумението за 15 милиарда долара, което Volkswagen постигна с клиентите и регулаторните органи в САЩ може да се окаже най-голямото досега в страната, но това е само първата стъпка в една продължителна, болезнена борба за преодоляване на последиците от скандала с манипулираните данни за емисиите на вредни газове от дизеловите двигатели.

Това че Volkswagen задели над 17 милиарда долара за разходите по скандала, може да навежда на мисълта, че компанията е  затворила една ужасна глава в историята си с малка отстъпка в цената. Ръководството обаче едва ли празнува. Окончателната сметка на Volkswagen вероятно ще излезе с милиони повече.

Компенсирайки американските клиенти сравнително щедро, VW започна да се справя със скандала на пазара, където манипулациите на автомобилопроизводителя бяха установени за
първи път и първоначалният медиен изблик на гняв беше изключително силен. На хоризонта обаче се задават граждански и наказателни дела – включително гражданският иск за 45 милиарда долара, внесен от името на Агенцията за защита на околната среда на САЩ, тъй като министерството на правосъдието посочва, че споразумението разсейва само „частично“ притесненията, свързани с нарушенията на американския Закон за чистия въздух, и не
обхваща по-големите дизелови двигатели на Фолксваген. Още глоби за десетки милиарди долари могат да се появят в бъдеще.

Същевременно в Европа, където дизеловите автомобили
представляват далеч по-голям дял от бизнеса на VW, все още не е
обявена програмата за компенсации на клиентите и народният гняв
срещу автомобилопроизводителя продължава да „къкри“.

Еврокомисарката за вътрешния пазар, индустрията,
предприемачеството и малките и средните предприятия Елжбета
Бенковска призовава VW споразумението със САЩ да обхваща и
европейските потребители. Като се има предвид, че в Европа са
засегнати около 8,5 милиона дизелови автомобила спрямо 475 500 в
САЩ при средна сума за обезщетение 5100 долара на клиент
крайната сметка ще нарасне с поне още 43 милиарда долара.
Тези усилия могат да бъдат възпрепятствани от
по-амбициозната законова позиция на ЕС за „манипулиращите
устройства“ за контрол на емисиите, а да не говорим, че
Европейската комисия очевидно е пренебрегнала предупреждения на
собствените си експерти преди пет години. Ако обаче VW реши, че
трябва да предложи същото споразумение като американското, за
да си върне доверието на европейските потребители и регулаторни
органи, разходите могат да бъдат съсипващи.

Не само потребителите очакват компенсации: Инвеститори от
цял свят са внесли един куп искове в качеството си на акционери
и държатели на облигации с твърдението, че не са били достатъчно
информирани по скандала от борда и ръководството на VW. Освен
това може да има и още искове. В отговора на Volkswagen на един
от исковете на акционерите се посочва, че компанията не очаква
разходите, свързани със скандала, да достигнат такива висоти и
усърдно отбягва да потвърди колко точно са знаели висшите
ръководители на компанията за скандала.

Не само само жалбоподателите ще опровергават версията на VW
за случилото се: германската прокуратура разследва бившия главен
изпълнителен директор Мартин Винтеркорн и сегашния директор на
марката Херберт Дис за евентуални манипулации на пазара под
формата на недостатъчно оповестяване на информация. Ако тези
разследвания доведат до обвинения, инвеститорските дела ще
попаднат на мощен попътен вятър.

Дори ако Volkswagen успешно се справи със съдебните
предизвикателства, групата я чака друг наложителен разход, който
може да има дългосрочен и опустошителен ефект: упадъкът на
дизеловата технология. Под натиска на природозащитни групи,
обезпокоени от задържащото се високо равнище на замърсяване с
азотен оксид в европейските градове и подразнен от протакането
на германското транспортно министерство, германският министър на
околната среда започва собствено разследване за реалните
дизелови емисии. Германските градове преминават към забрана на
дизелите според плановете им за чист въздух, а дълго
съществуващите данъчни облекчения за дизеловото гориво в Европа
са критикувани.

Вълненията в Европа вече засегнаха продажбите на дизелови
автомобили, но истинските последици остават неизвестни. Да се
произвеждат дизелови двигатели, чиито системи за обработка на
газовете функционират при всякакви условия, а не само при
официалните тестове, ще повиши значително разходите, което
неотклонно ще предизвика извеждане на технологията от пазара.
Почти всички европейски автомобилопроизводители са на мнение, че
това вдигане на разходите ще изтласка от пазара малолитражните
дизелови двигатели в много кратък срок, а средно големите
дизелови двигатели няма да чакат дълго, за да ги последват. Като
се има предвид, че регулаторните власти в Европа и на други
места разработват планове за тестване на емисиите, за да се
отчита по-добре реалното шофиране, дизелите ще се отнасят към
високия сегмент на луксозния пазар.

За Volkswagen, както и за другите европейски
автомобилопроизводители, които сериозно инвестираха в дизелови
двигатели с десетилетия, този преход ще бъде скъп и травмиращ.
Докато основният бизнес на автомобилопроизводителя върви
ефективно, глобите могат да бъдат платени, а потребителите и
акционерите да бъдат компенсирани. Когато обаче значителна част
от интелектуалната собственост и капацитета за масово
производство трябва на практика да бъдат изоставени, последиците
от един такъв скандал като Дизелгейт стават по-фундаментален
проблем.

Едно по-слаба утеха: VW далеч няма да бъде единственият
европейски автомобилопроизводител, който ще се сблъска с тази
дълбока дестабилизация. И въпреки драмата VW всъщност е на път
да изпревари Toyota като автомобилопроизводител с най-големи
продажби. Дизелът може да е поел към бунището на историята, но
това не означава, че взима със себе си и Volkswagen.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.