Кирил Биков: Оборудвам си студиото от кофите за боклук

Кирил Биков – автопортрет. Снимка: Студио нула

Кирил Биков е 21- годишен. Работи като концептуален фотограф и артист със студио „Вампила” – на модните дизайнери Кристина и Константин. Учи в Нов български университет „Кино и телевизия”. В сътрудничество с фотографката Таня Колева, която в момента живее в Швейцария и работи оттам, основават „Студио нула”. Организират изложби, пърформанси, инсталации. Последното им участие е в съвместна изложба в Милано с още 12 автори. Във фото-форумите в Интернет Кирил Биков е известен с провокативните си фетиш-фотографии и нестандартни художествени решения.

– Какво да разбираме под фетиш-фотография? С какво се различават вашите снимки – твоите и на Таня, от стандартните фотографии?

– Това си е художествена фотография, а фетиш я правят дрехите и аксесоарите, които участват в снимките. Най-общо казано, снимките ни са вдъхновени от еротоманските френски автори-символисти от началото на 20-и век (Жорж Батай, Гийом Аполинер и др.), както и от всичко в съвремието, което се случва на улиците в големите градове по света.

Кои са задължителните символи и аксесоари – забелязвам противогази, латекс, бинтове?

– Точно тези, които каза – латекс, противогази, но много зависи каква е идеята, защото в една снимка най-важното е да има някакво послание. Оттам нататък аксесоарите влизат като допълнителни компоненти и помощни средства за начина на изразяване.

Къде откриваш предметите и аксесоарите, с които да си оборудваш студиото?

– Моето студио е оборудвано основно от кофите за боклук, от Женския пазар и от дизайнерите Кристина и Константин. Последното ми попадение е портрет на Георги Димитров, който е стоял в кабинета на Вълко Червенков. Аз обичам да си събирам разни интересни предмети, които ми правят впечатление, а по-късно им намирам приложение. Щом нещо ми е харесало, знам, че все някога ще го използвам. Целият бивш Източен блок и България са много характерни на Запад с комунизма, с консерватизма, с бедността и отчаянието, така че Георги Димитров и всички портрети на комунисти, които съм събрал вкъщи, отразяват точно духа на Източна Европа.

Как гледат родителите ти на творческите ти занимания, на ексцентричния ти външен вид и на начина ти на живот?

– Те са интелигентни хора и приемат всичко това за нормално. За мен е по-нормално да изглеждам по начина, по който се чувствам, отколкото да се чувствам по един начин, а да изглеждам по друг и непрекъснато да съм в противоречие със себе си.

Каква техника използвате с Таня за снимките си?

– Всичко правим на ръка и експериментираме върху снимките с хранителни продукти, алкохолни напитки и всякакви неща. Всичко, което може да погълне човек, го използваме в процеса на обработване на снимките, но не мога да кажа как, защото ни е патент. Една от най-силните страни на нашите снимки е, че като ги видиш, не можеш да разбереш как са направени. Всичко се прави на ръка и си развиваме индивидуални техники. Не използваме фотошоп.

Какъв е идеалът ти за модел и за жена?

– Имам цяла любима епоха с идеални жени – 30-те – 40-те години на 20-и век. Харесвам по-северен тип жени – Марлене Дитрих, жените-вамп от типа на Теда Бара. От сегашните жени харесвам Дита фон Тийз (бившата съпруга на Мерилин Менсън), която си е типична бурлеска. Обичам жени, които отразяват времето, в което живеят, както са в момента пластмасовите кралици с големите силиконови гърди, с изкуствените мигли, с перуките, с ненормално високите обувки. В момента жената е изкуствена и това е нормално, защото тя отразява точно сегашния живот и време. Ако се замислиш, ние сме заобиколени от изкуствени неща и непрекъснато поглъщаме всякакви изкуствени храни – аз например ям картофено пюре на прах, супа на прах, всичко се превръща в химикали и изкуствени вещества.

По какъв начин тези пластмасови жени допринасят за посланието на снимката. Не изглеждат ли изпразнени от съдържание?

– Времето, в което живеем, също е лишено от съдържание, така че снимката е нещо като символ на това време и отразява действителността. Ако някой види нашите снимки след 40-50 години, искам да разбере какво се е случвало, както аз, докато гледам първите порнографски снимки от началото на миналия век, усещам типичната атмосфера. Нашето време според мен е много изкуствено, с ужасно много синтетика и самите хора изглеждат по този начин – празни и без емоции. Самата визия на жените е пластмасова и това се превръща в идеал.

Снимка: Кирил Биков и Таня Колева
Снимка: Кирил Биков и Таня Колева
Снимка: Кирил Биков и Таня КолеваКирил Биков - автопортрет. Снимка: Студио нулаСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Снимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков - автопортрет. Снимка: Студио нулаСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Снимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка: Кирил Биков и Таня КолеваСнимка:

Как си представяш, че ще изглеждат жените след 40-50 години?

– Според мен в момента тече претопяване на половете и не след 40-50 години, но след повече време предполагам, човек ще е съзрял достатъчно, за да може да живее без емоции и да се размножава сам като хермафродитно същество.

Случвало ли ти се е да имаш интимни отношения с някой от моделите си?

– Не, това е абсолютно забранено, защото снимките пропадат веднага. Колкото и сексуални внушения да имат някакви снимки, те трябва да си останат само като символи. Въпреки че всеки път правя секс в мисълта си, докато снимам, до действителен акт не се стига никога.
Не само в творческия процес, но и в живота, според мен идеалните отношения са, когато между хората има лека дистанция. Не е добре да допускаш някого прекалено близо до себе си, за да може по-дълго време да сте си интересни. По този начин работим и с Таня и това ме провокира да правя по-интересни неща.

Кои са любимите ти фотографи?

– Давид Лашапел, Хелмут Нютън, Небуйоши Араки. Небуйоши Араки непрекъснато е снимал съпругата си, докато е била жива и последните му снимки са от погребението й. Той казва, че е убил жена си с фотоапарата си, защото постоянно я е снимал – от сватбата до погребението й – в тоалетната, с други мъже, как яде, как готви – всичко. В тези снимки може да се види цялата японска култура – там жената е последният род след влечугите, единственото й значение и призвание в живота е да се подчинява на мъжа си.

Наскоро се върна от Берлин. По какъв повод беше там и какво ти предстои?

– Бях на преговори за бъдеща изложба на „Студио нула” с една от най-големите фотографки в Европа – Тина Касати. Имам възможност след Нова година да замина и да поработя в Берлин в нейното студио, така че в момента обмислям предложението.

Няма ли достатъчно възможности за теб тук, в България?

– В България нищо не е както трябва. Аз много пътувам и имам възможност да наблюдавам и да сравнявам. Наскоро за пореден път се убедих, че България няма нищо общо с останалата част от Европа. Хаосът тук може и да ми е помагал през годините досега, но напоследък започна да ми идва в повече.

Ще дам един пример – наскоро спешно трябваше да получа 2 600 лева чрез пощенски запис. Беше платена допълнителна такса за това парите да бъдат преведени от Бургас до София за 2 часа. Предстоеше ми пътуване до Швейцария, имах самолетен билет и исках да си купя нов обектив за фотоапарата и направо да излетя. Когато отидох в пощенския клон, служителката ми съобщи, че всичките ми пари вече са раздадени за пенсии на пенсионерите, така че да отида някой друг ден да си ги получа.

Кирил Биков – автопортрет. Снимка: Студио нула

Отидох на следващия ден и пак ми казаха същото – нямали пари, защото ги раздали за пенсии. Намерих телефона на някакъв шеф в Български пощи, обясних му ситуацията и той обеща да ми съдейства. В резултат на неговата намеса, отнякъде пристигна шофьорът Жоро с един камион, пълен със стотинки. Изплатиха ми цялата сума от 2 600 лева в монети от по 50 стотинки и 1 лев. Монетите бяха наредени в голям и ужасно тежък кашон, в подобни на конфети кутийки, за да не се разпиляват. Естествено, не ми платиха никакво обезщетение за забавянето или заради насипното състояние на парите – едва ли не трябваше да съм благодарен, че изобщо съм си ги получил.

Освен че подобно нещо не може да ми се случи в Германия, за мен Берлин е много специален град. Хората там са събрани от цял свят и нямат никакви комплекси. Виждал съм например много дебела жена, която отива гола на парти, без да се притеснява и без никой да я оглежда. Тук си мислим, че германците се забавляват по странен начин, но това не е така – те приемат правото на другия да бъде свободен и да изразява себе си както намери за добре, стига да не нарушава закона.

По света много нашумя един случай, при който германски канибал изяде партньора си – един мъж пуска обява, че иска да бъде изяден, друг мъж влиза в Интернет, прочита обявата и решава, че иска да го изяде. Уговарят си среща, канибалът нарязва човека и го изяжда. Впоследствие го хващат, но двамата предварително са подписали договор, че всичко се случва с взаимното съгласие и на двамата. В момента канибалът е нещо като суперзвезда в Германия – дава интервюта, снимат го по списания.

Преди да изяде човек, той не е бил регистриран нито веднъж за нарушаване на закона или за противообществени прояви. Там хората наистина много държат на личната свобода и това го приемат като част от правата си – щом има взаимно съгласие, значи не се е случило нищо нередно. Аз също смятам, че така е правилно.

По централните улици в Берлин има кабинки, направени от стъкло като в полицейските участъци – отвън навътре не се вижда нищо, а отвътре навън се вижда всичко. В тези кабинки хората може да се затворят и да правят секс, а движението навън да им създава усещането, че правят секс на обществено място. По подобие на Амстердам, и в Берлин има и магазини, от които легално може да си купиш наркотици на природна основа – марихуана, гъби и др.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.