На вниманието на проверяващите прокуратурата – за Бойко Борисов

Сотир Цацаров и Бойко Борисов. Снимки: Булфото

Има няколко случая, в които българската прокуратура си затвори очите и не разследва действия на премиера Борисов при първия му мандат и след това.

1. Първият е казусът с Мишо Бирата. Прословутият запис доказва, че премиерът спира митническа проверка в предприятие, което е длъжник на банката на Цветелина Бориславова, по онова време партньорка на Борисов. Самият Борисов не отрича разговора и признава, че не било редно да прави това. Прокуратурата разследва откъде е изтекъл записа, а не дали премиерът е извършил престъпление. Според НК такова оказване на натиск на длъжностно лице (само оказване, не става дума за последствия от натиска) се наказва до 5 г. затвор.
Мишо Бирата и Ваньо Танов починаха, останаха обаче свидетели – бившият зам.-шеф на минтницата Антоний Странджев, и няколко служители на МВР и ДАНС, които са правили и са прослушвали записа.

2. Вторият случай е, когато запис разкри, че бившият зам.-градски прокурор на София Кокинов иска ходатайство от Борисов (към онзи момент бивш премиер) да го преместят на друга служба в прокуратурата. Кокинов „рекламира” желаната от него позиция на апелативен прокурор с думите, че под негов контрол ще са митниците в Кулата и Калотина и Западна България. Това е намек, че може да бъде полезен на Борисов. От думите на Кокинов се разбира също, че главният прокурор Цацаров е избран от Борисов – репликата „Ти си го избра”. Никой не разследва недопустимата намеса на Борисов в съдебната власт и евентуални други престъпления на премиера, каквито подсказва записът. Прокуратурата разследва как е направен записа, а не дали се крият престъпления зад него.

3. Прокуратурата не разследва действията на Борисов като главен секретар на МВР, след като през 2012 г. Европейският съд осъди България да плати 60 хил. евро обезщетение, за това, че по заповед на Борисов е обстрелван с гранатомет и убит барикадирал се във вила край Харманли местен жител, осъден на затвор за сводничество. В решението на Европейския съд се споменава поименно и Бойко Борисов, като главен секретар на МВР.

Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Снимка: Булфото

Версията на МВР беше, че се самоубил – намерен е в разрушената къща обгорял, след 15 изстрела с гранатомет, който е противотанково оръжие и не е на въоръжение в полицията. Въпреки уверенията на полицията, че барикадиралият се бил точен стрелец и изстрелял 150 патрона, няма поражения върху колите, няма и ранен полицай. Близките свидетелстват, че обсаденият е стрелял във въздуха за сплашване. Твърдят още, че той е бил свидетел за замесването на местни полицейски шефове и депутати в канал за контрабанда и вероятно някой е искал да го премахне като свидетел. Борисов неколкократно заяви пред медии, че той е издал заповедта за стрелба с гранатомет и е постъпил правилно.

4. Има още няколко случая, в които прокуратурата си затвори очите пред действия на Борисов. Един от тях описва в писмо до медиите бившият министър Николай Цонев. В писмото се казва:

„На 25 юни 2014 г. лидерът на ПП ГЕРБ и народен представител от 42-то Народно събрание Бойко Методиев Борисов направи публично изказване пред националните медии, в което заявява: „Да признават банкрута и да викат МВФ“. Тези негови думи са отправени в коментар относно банковия сектор и финансовата ситуация в България и са адресирани към действащото тогава правителство на България. Изказването на Борисов е излъчено по телевизии и отразено в печатните издания. (Бел. ред. – това изказване е дни, след като хората масово изтеглят пари от КТБ и банката затваря и иска специален надзор от БНБ).  

Бойко Борисов обяснява в студиото на бТВ през март 2012 г., че предишните похарчили парите на държавата и той я сварил на минус. Снимка: от екрана

В последвалите дни този коментар на Бойко Борисов е допълнен от други негови изказвания пред медиите, чрез които се внушава, че България е изпаднала в състояние на фалит и че е от остра необходимост българското правителство да изтегли 6 милиарда заем от Международния валутен фонд (МВФ).
Борисов злоупотреби със своето обществено положение, спомогна за разпространяването на неверни сигнали за несъществуващ срив на банковата система и създаде паника у българското население и допълнителен натиск върху националния финансов сектор.
Според Наказателен кодекс: „Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя … паричната и кредитната система … се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.“
На 1 юли 2014 г., от името на „Движение за справедливост- РПГ”, аз официално подадох Сигнал до Главния прокурор на Република България– Сотир Цацаров за извършено престъпление от Бойко Борисов. Сигналът е регистриран под номер 5917 от 01.07.2014.
На 27 май 2015 г. аз все още не бях получил каквато и да е информация относно предприетите по него действия. Поради това подадох към Главния прокурор писмено искане за предоставяне на информация.
В отговор на молбата си, получих писмо-отговор от отдел „Специализиран“ на Върховна касационна прокуратура, подписано от прокурор А. Матосян, с което съм уведомен, че за проведените действия по подадения от мен сигнал и резултатите от тях ще бъда уведомен съгласно разпоредбите на НПК.
Днес, 04 юли 2016 г., вече две години, след като съм подал сигнала срещу Бойко Борисов,аз все още не съм получил каквато и да е информация или постановление на прокурора, с което да бъда уведомен за образуване или за отказ от образуване на досъдебно производство по подаденото от мен писмено съобщение.
С настоящото писмо призовавам българската общественост, компетентните органи и по-конкретно – магистратите от европейската мисия за независим анализ и оценка на българската прокуратура да проведат пълна и щателна проверка на описания случай.
С уважение:
04.07.2016 г.  / Н. Цонев/”

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.