Може ли Германия да води сама Европа?

Анна Зауербрай. Снимка: от тв екрана

Независимо дали решението на Великобритания да напусне Европейския съюз ще се окаже бедствие или само неравност на пътя за поела към обединяване Европа, едно следствие от него вече е безкрайно и обезпокоително ясно: Брекзитът ще бетонира ролята на Германия като лидер на континента – роля, в която нито Германия, нито който и да било друг се чувства достатъчно комфортно.

Рядко е било толкова самотно в центъра на Европа. С напускането на Великобритания Германия губи важен партньор в ЕС, както и във външната политика извън съюза. Това не значи, че Великобритания бе лесен партньор в последните години. Свят му се завива на човек, като си представи какво си е мислела германската канцлерка Ангела Меркел, известна с предпазливостта и постепенността в политиката си, след като британският премиер Дейвид Камерън заложи на игралната маса европейското членство на страната си в опит да изнудва ЕС.

Меркел е убеден европеист, а Камерън нарече съюза „твърде раздут, твърде авторитарен и прекалено намесващ се“. При все това, предвид нативистичния натиск, който е в подем практически във всяка страна в Европа, Камерън минаваше за доста добър партньор. Той беше ревностен поддръжник на оглавената от Берлин политика на строги икономии по време на финансовата криза и последвалата гръцка криза.Той защити съчиненото от Меркел споразумението за бежанците с Турция. А когато лидерите на Германия, Франция и Италия призоваха руския президент Владимир Путин да престане да подкрепя сирийския президент Башар Асад, Камерън се включи с жар.

Освен това Камерън сложи на масата нещо много повече от
личната си подкрепа. Великобритания разполага с най-големия
военен бюджет в Европа и с дипломатически корпус от световна
класа, да не говорим за икономиката, която може да не работи
точно с пълна пара, но е много динамична в сравнение с доста от
останалите страни на континента.

Излизането на Великобритания е особено тежък удар за
Германия, тъй като другите й партньори са слаби или все
по-дистанцирани. Някога силните германско-полски отношения се
влошиха след идването на власт в Полша през 2015 г. на
националистическата партия „Право и справедливост“, а Австрия
едва не избра за президент крайнодесния Норберт Хофер.

Колкото до Франция – тук нещата са сложни.
На пръв поглед германско-френската ос, действала като
стоманен гръбнак на Европейския съюз в течение на десетилетия,
изглежда по-силна от всякога. Само часове, след като бе обявена
победата на британската кампания за напускане, германският в.
„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ цитира пространно общо изявление
на френския външен министър Жан-Марк Еро и германския му колега
Франк-Валтер Щайнмайер за бъдещето на Европа. „Сега Европа се
нуждае от водачество. Отговорност на Германия и Франция е да
осигурят това водачество“, се казваше в общия документ.

Франция обаче също е труден партньор. Президентът Франсоа
Оланд не се ползва с доверие нито сред сънародниците си (само 13
процента го одобряват според допитване от юни), нито в своята
Социалистическа партия. Той е подложен на огромен натиск от
крайнодeсния Национален фронт, който се надява да спечели около
една трета от вота на президентските избори догодина, както и от
могъщите френски профсъюзи, които са против скромните трудови
реформи в английско-германски стил на Оланд. Всичко това, наред
с постоянно слабата икономика, го прави неспособен да осигури
силно водачество вътре в Европа и самотен извън нея.

Вярно е, че Брекзитът не изисква прекратяване на
британско-германското сътрудничество. Великобритания обаче е
изправена пред продължителен период на политическо обръщане към
себе си, докато се опитва да се справи с имплозията във водещите
политически партии, все по-влиятелната крайна десница и
възможността за отделяне на Шотландия. В близко бъдеще Германия
ще бъде сама – роля, която не само не е искала, но и на която на
моменти енергично се съпротивляваше.

В есе за сп. „Форин полиси“, публикувано около две седмици
преди британския референдум, германският външен министър
Щайнмайер отрече страната му да проявява какъвто и да било
интерес към водаческата позиция на континента. „Обстоятелствата
я принудиха да поеме централна роля. Запазването на единството и
споделянето на бремето на лидерството са главен приоритет за
Германия“, писа той.

Проблемът е, че основна причина за създаването на
Европейския съюз на първо място бе да се ограничи мощта на
Германия, като се разпредели ръководната роля между членуващите
страни. Какво става обаче, когато бъдещето на съюза зависи (по
окето може да се спори) от ново налагане на германска власт?

Непосредствената реакция на Германия след референдума за
Брекзит беше да призове за споделено решение с онова, което
остана от старата банда. В съботата след британския вот външните
министри от страните основателки на ЕС – Белгия, Франция,
Германия, Италия, Люксембург и Холандия – се събраха във вила
„Борзиг“, бранденбургската резиденция на германското
правителство. В понеделник Меркел събра на среща в Берлин
президента на Европейския съвет Доналд Туск, италианския премиер
Матео Ренци и френския президент Оланд.

Многозначителността на факта, че тя свика колегите си на
собствен терен, за да обсъдят как да споделят току-що
отхвърленото от Великобритания бреме, не убягна никому. Водачът
на полската партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински
нарече идеята да се събере само „старата гвардия“ на съюза
„недообмислена“, а на срещата на върха на ЕС миналата седмица
бившият премиер на Люксембург Ксавие Бетел се оплака, че в съюза
се оформят „клубчета“.

И тук идва дилемата. Германия не може да се справи сама, а
и не иска. Без силен партньор, с който да подели водачеството,
тя има неприятния избор да остави властта в ръцете на сбор от
ненадеждни партньори или да създаде нов вътрешен кръг. Никой не
би искал да се даде на „Право и справедливост“ място на масата,
но отказът само ще засили националния нарцисизъм в страни, вече
белязани от евроскептицизъм, предизвиквайки по-нататъшно
раздробяване на континента.

Това означава, че може да се наложи Германия в крайна сметка
да поеме водачеството. Задачата е деликатна, но след като сега
Германия се оказва в центъра на сцената, може да се наложи и да
изиграе ролята.

БТА

* Анна Зауербрай е редактор в коментарната рубрика на в.
„Тагесшпигел“ и автор на коментарни статии във в. „Ню Йорк
таймс“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.