www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 11 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Астрономът Веселин Костов: Ако утре нещо се случи, за да оцелеем, ни трябва още една планета

7 Юли 2016

 

В небето нощем виждам …много работа. И бъдещето на човечеството, казва българинът от НАСА

Веселин Костов. Снимка: личен архив

Веселин Костов е 37-годишен български астроном, който работи в НАСА, ръководител на екип, изследващ данните на космическата обсерватория „Кеплер”. Неотдавна екипът на Костов откри поредната планета, подобна на Земята, която обаче обикаля около две слънца.
Костов е от София, родът му е от Харманли, където дядо му е е бил известен учител, математик. Костов е завършил университета Джонс Хопкинс, където получава престижна стипендия на изследователска програма на НАСА. Докторската му дисертация е за планетите с две звезди, заснети от космическата обсерватория „Кеплер”. Данните от 7-те години активна работа на космическия телескоп „Кеплер” са толкова много, че още се обработват. С него са открити засега повече от 2300 планети, подобни на Земята, а телескопът обхваща само една 400-на част от космическото пространство, на разстояние до 3000 светлинни години (светлинна година е разстояние, което се изминава в продължение на година със скоростта на светлината).
Костов е бил на научна работа и специализация и във факултета по астрономия в университета в Торонто.

– Как се вписва един български учен в международен екип?

– Съвременната астрономия е международната наука, екипите са от всички континенти и затова има колегиалност и уважение. Вписването е безпроблемно.

– Какъв е българският принос в това откритие на планета с две звезди?

– Аз ръководя екипа, открил планетата. До момента са открити 11 подобни планети, 1/3 от които под мое ръководство.

Схема на галактиката и обхватът на космическия телескоп “Кеплер”. Илюстрация: НАСА


– Защо ни е да търсим нови планети, не ни ли харесва животът на нашата?

– Изучаването на екзопланети (бел. ред. – екзопланети са планетите, които обикалят около слънце, подобно на нашето, и са подобни на Земята) е важно от гледна точка на три основни въпроса, пряко свързани с нашата собствена планетна система. А те са:
a) какъв е механизмът за образуване на планети във Вселената;
б) какви са звездните системи, които позволяват тяхното формиране;
в) къде има планети в обитаемата зона.
За контекст, само допреди 20 години единствените данни, с които разполагахме, за да отговорим на тези въпроси, бяха базирани на 9-те планети в Слънчевата система. С други думи, бяхме в следната ситуация. Представете си, че се прибирате късно нощем вкъщи и на вратата осъзнавате, че сте си изгубили ключовете някъде по пътя. Навсякъде вече е тъмно и само пред вратата свети уличната лампа. Логично е именно това да е първото място, на което да започнете да търсите. Но както можете да си представите шансът точно там да са паднали ключовете е много малък. Подобна беше ситуацията с въпроса за формирането на планети преди 1995 г. можехме да търсим отговори само в “светлината” на Слънчевата система.

Веселин Костов на работното си място. Снимка: личен архив

Днес, благодарение на огромни усилия, улицата на екзопланетите е доста по-осветена знаем, че всяка звезда има поне по една планета и имаме конкретни доказателства за съществуването на хиляди планети. Знаем, че дори двойни звездни системи притежават разнообразни планети и планетни системи! Това подсказва, че формирането на планети е много, хм, „упорит” процес, който не се предава, дори ако трябва да работи под натиска на двойни звезди.
А колкото и да ни харесва животът на нашата планета, все пак е една единствена. Ако утре нещо се случи, нямаме резервен вариант. Затова споделям мнението на много хора, че, за да оцелеем като цивилизация, трябва да можем да живеем на повече от една планета. Един вид „застраховка живот”, но в глобален смисъл.

– Вече има много открити обекти, които приличат на нашата Земя. Имате ли представа колко може да са в цялата вселена?

– Това е един от най-дебатираните въпроси в момента в астрономическите среди. В момента консенсусът е, че около 10-ина процента от всички звезди, подобни на Слънцето, имат планета подобна на Земята.

– Ако на някоя от планетите има живот, как ще установим контакт с техните обитатели?

– Най-лесно би било чрез засичане на техни радио сигнали, били те умишлено изпратени или случайно минали покрай земята. Програмата SETI „слуша” за такива сигнали от десетки години. До момента няма засечени такива. Разбира се, липсата на доказателство не е доказателство за липсата.

– Дядо ви в Харманли беше почитан като математик. Предполагам, че неговият ген има „заслуги” за вашите занимания. Вие сте астроном. Математиката по-скучна ли ви се видя?

– Напротив! Без математика няма физика! Математиката е езикът на физиката и астрономията – занимавам се с математика всеки ден.

Космическата обсерватория “Кеплер”. Снимка: НАСА

Интересът на дядо ми към математиката се прехвърли на майка ми и оттам на мен.

– Дали според вас има някакви същества в Космоса, които търсят да установят контакт с нас?

– Хм, труден въпрос. Контактът би бил лесен, ако имат желание или интерес. Възможностите са много.

– Защо търсите планета, която да подхожда на нашата. Само в такива с условията като Земята ли може да вирее разум?

– Търсим нещо, което ни е познато, и което можем да разберем, опишем, разкажем. Което разбира се не означава, че само на Земята може да има разум – просто като първа стъпка търсим това, което ни е близко по разбиране.

– Има фантастични филми, в които се разказва за извънземни пришълци, които искат да ни завладеят. Не се ли притеснявате за това?

– Много труден въпрос. Впечатлението ми е, че има два лагера на мислене — половината от хората казват, че няма нищо страшно, другата половина казват обратното.
Втората половина има донякъде право. Когато технологично напредналите европейци откриват Америка, технологично изостаналата местна цивилизация е най-меко казано унищожена. Подобни примери от собствената ни история са много. Но това разбира се не означава, че трябва винаги да се случва при контакта между две цивилизации. Тъй като нямаме пример за контакт между две емоционално, социално и политически “зрели” цивилизации, е трудно веднага да кажем, че изходът ще е фатален за нас.

– Вие продължавате да дешифрирате данните от „Кеплер”. Смятате ли, че те крият още изненади?

– Определено да. Много изненади са вече открити, но данните са толкова огромно количество,  че ще отнеме още доста време да се анализират докрай. Оригиналната мисия свърши 2013-2014 година, но все още продължават да се появяват нови открития.
Според физика Стивън Хокинг пътуването до Марс ще отнеме точно половин час, ако се осъществи идеята на Breakthrough Starshot за лазерни платна. Крайната цел е да достигне най-близката до нашата галактика звезда Алфа Кентавър. Илон Мъск (бел. ред. – милиардер, собственик на компанията SpaceX,  която разработва ракети и двигатели, доставчик на НАСА) също обяви неотдавна, че „се е запътил” към Марс.

– Сътрудничите ли с подобни проекти?

– Не, въпреки че следя с огромен интерес развитието на тези инициативи. Искам само да уточня, че целта на Breakthrough Starshot  и Елон Мъск е да се изпрати “nano spacecraft, или т. нар. “старчип” (starchip), т.е. миниатюризиран космически апарат голям колкото компютърен чип. Изпращането на хора до Марс може би ще се случи в нашия живот, но до Алфа Кентавър е далечно бъдеще. Докато “старчипс” могат да стигнат до Алфа Кентавър в нашия живот!

– Нийл ДеГрас Тайсън (бел. ред. – астроном, водещ на научни тв програми) казва, че като погледне към нощното небе смята, че ние сме част от Вселената, но и Вселената е в нас. Атомите идват от звездите и ние сме свързани с тях. Вие какво виждате, когато погледнете нощем нагоре?

– Предимно работа! Но това е на шега, разбира се. Виждам бъдещето на човечеството.

– Накрая, една препоръка за онези, които искат да дадат своя принос в световната цивилизация. Какъв път трябва да извървят, за да достигнат поне до вашите постижения?

– Всеки от нас допринася към световната цивилизация по един или друг начин. Не само с наука, но и с изкуство, със социален, емоционален, физически или политически принос. За физиката и астрономията, както за всяко друго нещо, трябва желание, упоритост, търпение. И много, много математика…


Интервюто е правено специално за e-vestnik от редактора и издателя на Сакар нюз




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com