Латвия очаква от НАТО историческо решение

Изоставена ракетна шахта в Латвия. Снимка: сталкер

Прибалтика очаква от Варшавската среща на върха на НАТО исторически решения за постоянно разполагане на сили на алианса на своя територия. Някои политици смятат, че тези решения може да бъдат изтълкувани като нарушение на договореностите между Русия и НАТО.

* * *
Това, че Латвия се стреми да получи постоянно присъствие на военни от страните от алианса на своя територия, се знаеше отдавна. С началото на украинската обаче криза тези настроения се превърнаха в лайтмотив на отбранителната политика, на вътрешния диалог в страната, както и на преговорите с партньорите от НАТО. Някои прибалтийски политици открито казваха следното: първо беше Грузия, сега е Украйна, следва Прибалтика.

Преди две години, в навечерието на визита в Латвия на
германския канцлер Ангела Меркел, в процеса на формиране на
отбранителната политика се включи дори местната интелигенция.
Културни дейци и представители на националния елит изпратиха
писмо до Меркел с призив да подкрепи разполагането на военна
база на НАТО в Латвия. В отговора си тя не обеща нито подкрепа,
нито войници.

„Към момента не става дума за дългосрочно разполагане на
военни, но можем да укрепим нашето сътрудничество и в други
посоки“, каза германският канцлер, като обърна внимание на
наличието на договор между НАТО и Русия. „Ще направим всичко
възможно в рамките на договора.“

Изминаха две години и ситуацията стана коренно различна.
През юни на срещата в Брюксел на министрите на отбраната от НАТО
беше прието решение в Източна Европа да бъдат разположени
четири допълнителни батальона: по един във всяка от трите
прибалтийски страни и в Полша. Във всеки от тях трябва да има от
500 до 1000 души. Окончателното решение трябва да бъде обявено
във Варшава.

Директорът на Института по външна политика в Латвия Андрис
Спрудс посочи, че самият факт, че Германия е променила позицията
си, вече прави тази среща на върха историческа.
„Германия винаги е искала да се договаря с Русия дори и
въпреки че Русия не спомага за стабилността в света“, каза той в
интервю за Руската служба на Би Би Си.

Постоянна ротация

За това, че за Латвия настъпва исторически момент, говори и
нейният министър на отбраната Раймондс Бергманис.
„Засилването на присъствието на НАТО на източния фланг е
много важно за нас. За всяка среща на върха се казва, че ще бъде
историческа. Този път срещата на върха ще бъде много важна за
нас и ще окаже дългосрочно влияние върху страната ни“, смята
ръководителят на латвийското министерство на отбраната.

И в момента има военни от съюзническите страни в НАТО, които
са дислоцирани в прибалтийските държави, но на ротационен
принцип. Сега, както заявяват официалните лица в страната, става
дума за постоянна дислокация – същината се крие в разликата
между двете.

„Става дума за постоянно присъствие. Те ще бъдат включени в
отбранителната система на нашата страна, в защитата на нашата
територия“, заяви пред Руската служба на Би Би Си
парламентарният секретар на латвийското министерство на
отбраната Андрей Пантелеев.

Той посочи, че всички детайли (например точния брой на
военните и страните, от които те ще пристигнат) ще станат
известни след приемането на политическите решения, което трябва
да се случи на Варшавската среща на върха.

Но ако действително става дума за постоянна дислокация,
възникват редица въпроси по отношение на договора между НАТО и
Русия, които бяха споменати в Рига от Ангела Меркел.

Андрей Пантелеев казва, че няма действащо споразумение,
което да забрани разполагането на допълнителен контингент, макар
да има някои договорености с Русия по този въпрос.

„От 2014 г., след агресията в Украйна, всички политически
договорености вече нямат политическо значение“, смята Пантелеев.
„И Русия също нарушава, като засилва военната мощ: току-що бе
открита военната база в град Остров (Псковска област).“

Представителят на парламентарната опозиция и член на
комисията на латвийския парламент (Сейма) по отбрана Янис
Адамсонс вижда нещата по друг начин.

„Съгласно договора между Русия и НАТО на територията на
Прибалтика не трябва да има постоянни военни бази. Затова
дислокацията ще бъде временна. Направиха хитър ход, военните ще
се сменят на всеки шест месеца“, каза той пред Руската служба на
Би Би Си.

Андрис Спрудс също напомни за договор (ако става дума за
Основополагащия акт за отношенията, сътрудничеството и
сигурността между Руската федерация и Организацията на
Северноатлантическия договор, подписан през 1997 г.).

„Договорът е в сила, никой не го е отменял“, заяви Спрудс.
„Но в известна степен той подлежи на интерпретации, там не е
указан брой на хората (говори се за голямо разполагане на сили),
не е посочено и какво точно следва да се разбира под
разполагане на сили. Вероятно са прави онези страни, които
казват, че Русия не е спазила буквата на този договор,
включително агресията в Украйна и разполагането на силите в
Остров. И ако някой не е спазил договора първи, то това е
руската страна.“

Четири срещу тридесет

Вторият въпрос, който се повдига сега, включително в
латвийските политически кръгове, е за целесъобразността на
увеличението на силите на НАТО: ако Западът обеща да разположи
близо до руските граници около 4000 военни, то Русия обеща да
дислоцира по западните си граници около 30 хиляди.

Янис Адамсонс смята, че политиката на НАТО в Прибалтика само
ще раздразни източния съсед.
„В случай че отговорните лица в Русия си изгубят ума и решат
да окупират Прибалтика, това няма да стане за дни, а за
часове“, заяви политикът. В това обаче няма никакви плюсове: за
да не се допусне изолиране на руския флот в Балтийско море, ще
са необходими военни акции срещу Полша, Германия, Дания и
Швеция.“

„В момента сме свидетели единствено на ескалация на
обстановката, военни игри с цел Русия да бъде поставена на
място. Но да се разговаря с Русия от позиция на силата е
безполезно, с Русия трябва да се преговаря“, смята Адамсонс.
Андрис Спрудс заяви, че самите хипотези за възможни военни
действия в Прибалтика вече говорят за рискове, но оставането в
„сива зона“, като Украйна и Грузия, би било още по-лошо.

В латвийското министерство на отбраната обаче не допускат
вероятността за открита агресия. Става дума за политика на
сдържане. Андрей Пантелеев, например, смята, че теоретично е
възможно Русия да си помисли, че в случай на агресия срещу
Латвия НАТО няма да приложи Член 5 от Северноатлантическия
договор.

„Присъствието на тези батальони, както и включването им в
нашата отбранителна система, ще означава конфликт със силите на
НАТО. Именно в това според мен се състои политиката на
сдържане“, каза представителят на латвийското министерство на
отбраната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.