Румъния няма да си тръгне от Варшава с празни ръце

в. Ромъния либера

Румъния ще получи от НАТО подобрен план за непредвидени ситуации

Няколко дни преди срещата на върха на НАТО имаме потвърждението на съюзниците, че Румъния няма да си тръгне от Варшава с празни ръце: ще имаме подобрен план за отбрана. Нещо, което не изглежда голяма работа в сравнение с батальоните, които предстои да бъдат разположени на територията на Полша и балтийските страни, но не е и дребна работа, като се има предвид, че преди две години нямахме никакъв план. Нещо, което казва много за начина, по който в действителност се развиват нещата вътре в НАТО и пред какви трудности трябва да се изправи Румъния.

В продължение на 10 години от присъединяването към НАТО и
до срещата на върха преди две години в Уелс Румъния беше членка
на алианса (почти) само с името си. На Румъния и на България им
беше отказан подробен план за спешна отбрана (т.нар. план за
непредвидени ситуации), защото политическите лидери на НАТО не
сметнаха, че двете страни имат нужда от такова нещо. Дори
поляците и балтийците не разполагаха с такива планове до 2010
г., но знаем от телеграмите на Уикилийкс, че дотогава те са били
осъществени и са включвали девет дивизии на НАТО и значителен
брой военни и щурмови кораби, въздушна подкрепа и т.н.

Поляците са членове на НАТО от 1997 г., значи и те са чакали
доста дълго, докато НАТО се реши да направи планове за отбрана.
Как се обясняват тези закъснения? Казано просто, чрез
политическа директива. От 1991 г. насам абсолютният постулат,
мантрата, повтаряна по няколко пъти на ден от цялото западно
ръководство на външната политика – от Белия дом до Берлин през
Брюксел – беше, че „Русия не представлява заплаха“. Нямаше
никакво значение, че източните страни обръщаха внимание, че
нещата стоят по съвсем друг начин, и дори неутрални, но
запознати с проблема страни като Финландия, дискретно даваха
значими сигнали.

Веднъж прокламиран, принципът, че „Русия не представлява
заплаха“, беше възприет като стратегическа действителност.
Следователно НАТО се намираше в невъзможна ситуация. За да
правиш планове за непредвидени ситуации за източните страни,
трябва като алианс да идентифицираш потенциален агресор, от
който се защитаваш, и тъй като в региона друг потенциален
агресор освен Русия не съществува, НАТО беше длъжна, за да прави
планове за отбрана, да вземе предвид възможна руска агресия. Но
веднъж приета тази предпоставка, би означавала, че НАТО все пак
допуска, че Русия може да представлява заплаха, което
противоречи на официалната политическа линия.

По тази причина в продължение на десет години източните
страни бяха оставени без планове за отбрана. Едва през 2009-2010
г., след руската агресия в Грузия през 2008 г., поляците и
балтийците успяха да убедят съюзниците да изготвят все пак тези
планове. Когато Румъния каза, че и тя иска подобно третиране,
НАТО каза, че не съществува никаква заплаха по адрес на Румъния,
сякаш Грузия се намира на Балтийско море.

Говори се, че на Богдан Ауреску (по това време държавен
секретар във външното министерство-бел.ред.) му е отнело две
години преговори, докато получи съгласието на НАТО за
изготвянето на такива планове за отбрана, одобрени през пролетта
на 2014 г., преди срещата в Уелс, и подозираме, че дори Ауреску
не е сигурен, че тези преговори щяха да бъдат успешно
приключени, ако руснаците не бяха нахлули в Украйна и не бяха
анексирали Крим.

Сега, две години по-късно, имаме потвърждението, че ще
получим „надграден“ план. „Надграден“ по отношение на какво?
Очевидно на променящото се естество на съществуващите заплахи.
Ако вземем предвид, че на съюзниците им отне 20 години да
приемат очевидната реалност на руската заплаха, резултатите не
са за подценяване. Най-накрая натовските стратегии започват да
се адаптират бързо към действителността, без вече да бъдат
сковавани от абсурдни „идеологически“ принципи. Това е добрата
част от новината. Лошата част е, че ако НАТО чувства нужда да
надгражда плановете за отбрана на Румъния, това означава, че от
другата страна руснаците се движат твърде бързо в Крим, където
правят собствените си „надграждания“.

Румънският проект за военноморско сътрудничество между
страните с излаз на Черно море беше подкопан от предателството
на българския премиер Бойко Борисов и сега е на везни.
Многонационалната сухопътна бригада, която Румъния предложи да
приеме и да ръководи, е нещо много добро на хартия, но засега му
липсва „многонационалният“ компонент, защото твърде малко от
съюзниците потвърдиха, че искат да участват. Подобреният план за
непредвидени ситуации е предназначен да компенсира до някаква
степен дисбаланса, който се очертава между решенията, взети от
НАТО за отбрана и обезкуражаване в Полша и балтийските страни, и
тези, които се предвиждат за Румъния. Важно е обаче да видим,
че ще бъдат взети конкретни мерки през следващите години от
съюзниците на първо място спрямо Румъния, защото по отношение на
България вече си изяснихме в кой лагер играе.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.