Сейф ал Ислам, свободен и пораждащ силен интерес

Юсеф Али Акдим
Фредерик Бобен

Сейф ал Ислам след залавянето. Снимка: от тв екрана

Сафия Фаркаш, вдовицата на Муамар Кадафи изглежда получи добри новини в края на Рамазана. Преди два дни, в сряда, френската телевизия Франс 24 съобщи, като се позова на един от адвокатите на Сейф ал Ислам Кадафи, че той вече е на свобода.

Едно време смятан за предполагаем наследник на либийския лидер, Сейф ал Ислам беше задържан от милиция в Зинтан още при превземането на града през октомври 2011 г. след свалянето на либийския режим. Информацията за освобождаването на Сейф ал Ислам беше потвърдена и от Халед Зайди, друг негов адвокат, който уточни, че Сейф ал Ислам е на свобода от април.

Според адвоката бившият министър на правосъдието на
Либия е наредил Сейф да бъде освободен на 10 април. Два дни
по-късно командирът на една от най-големите милиции в Зинтан –
Ал Аджми ал Атрити, е изпълнил заповедта и е освободил ценния
затворник. Той е на свобода, но не мога да ви кажа, къде се
намира сега, казва започнат със случая източник.

Според няколко източника Сейф ал Ислам обикалял всъщност
свободно из Зинтан още от септември миналата година. Други
източници твърдят, че имал хубава къща, в която живеел с новата
си съпруга и с тригодишната им дъщеричка. Според тези източници
той не е бил напълно свободен, но положението му не било и
толкова тежко, както го представяли негови поддръжници.

Изненадващото освобождаване на Сейф ал Ислам, което
засега не може да бъде потвърдено от официален либийски
източник, нито от наскоро направени кадри, припомня какво се
случва в разпокъсаната Либия, разделена между две правителства,
едното със седалище в Триполи, а другото на изток – в Байда,
близо до Тобрук. Изненадващото освобождаване говори и за две
конкуриращи се съдебни системи. Въпреки, че на 30 март бе
обявено, че е сформирано правителство на националното единство,
разделението в Либия, започнало през 2014 г., продължава.

Сейф ал Ислам беше съден заедно с още 37 личности от режима
на Кадафи от специален трибунал в Триполи. На 28 юли 2015 г.
този съд го осъди на смърт, но присъдата не беше изпълнена,
защото милицията в Зинтан, която го държеше в плен без каквото и
да е законово основание винаги е отказвала да го предаде на
правосъдието.

Два месеца след оповестяване на смъртната присъда на
Сейф ал Ислам, парламентът в Тобрук, признат от международната
общност, но не и от конкурентното правителство в Триполи, прие
закон за амнистията. Той се важи и за семейство Кадафи, каза в
края на юни на пресконференция в Хага един от адвокатите на Сейф
ал Ислам.

Мехди Буауаджа, тунизийският адвокат на Багдади Али ал
Махмуди, бившия либийски премиер по времето на Кадафи, осъден на
смърт заедно с осем други либийски лидери от специалния
трибунал в Триполи на 28 юли 2015 г., предупреждава, че новината
за „освобождаването“ на Сейф ал Ислам не бива да поражда
прекалено голямо вълнение. Той не е задържан, но е под домашен
арест и преди всичко е политическа карта в ръцете на зинтанците,
които никога няма да го оставят да напусне града.

В очите на либийските съдебни власти в Триполи това
освобождаване няма никаква юридическа стойност. Правителството
на националното единство, ръководено от премиера Файез Сарадж, е
поддържано активно от ООН и от западните столици. Привърженик
на законността, новият кабинет дойде на власт в Триполи на 30
март.

Според адвоката Мехди Буауаджа министерството на
правосъдието е ведомството, което взима решения във връзка с
присъдата на Сейф ал Ислам, произнесена на 28 юли миналата
година. Присъда между впрочем се обжалва пред Върховния
касационен съд, който все още не се е произнесъл по въпроса,
припомня адвокатът и настоява за освобождаване и на своя клиент
Багдади Али ал Махмуди, премиер по времето, когато започна
гражданската война в Либия.
Ако Сейф ал Ислам е на свобода, моят клиент също трябва
да е на свобода, казва юристът.

Цялата тази история е странна, обобщава Матиа Тоалдо,
специалист по Либия в Европейския съвет за външни отношения.
Сигурно е, че Сейф ал Ислам може да изиграе политическа роля в
евентуално голямо национално помирение между бившите кадафисти и
революционерите, допълва италианският специалист. Той припомня
обаче, че дори властите, било то цивилни, или военни, в град
Мисрата признават необходимостта да се излекуват незарасналите
рани от гражданската война през 2011 г.

Мисрата беше град мъченик по време на войната, а след
това се наложи като съживяващ се град. Относително проспериращ,
свързан с международната търговия и по-специално с Турция, този
пристанищен град осигурява освен това и най-добрите военни,
които се сражават срещу либийския клон на организацията
„Ислямска държава“. Същите тези военни сега са обкръжили в Сирт
свързаните с ИД джихадисти.

Бившите кадафисти не се присъединиха масово към ДАЕШ,
както стана с бившите поддръжници на Саддам в Ирак. Напротив,
някои от тях избраха да се присъединят към Либийската национална
армия в Бенгази, която е под контрола на генерал Халифа Хафтар,
допълва Матиа Тоалдо.

Визитите на представители на противниковите либийски
лагери в Москва подхранват спекулациите за нарастваща роля на
руската дипломация. В края на юни генерал Халифа Хафтар и
вицепрезидентът Ахмед Маитиг посетиха в рамките на няколко часа
руската столица за официални разговори с представители на
министерството на външните работи и на Съвета за сигурност на
Руската Федерация. Първият изпитва яростна ненавист към
ислямистите, в това число и „Мюсюлманските братя“, които
подкрепят втория.

Предприети са няколко международни посредничества, за да
се създадат поради липсата на политическо решение мерки за
доверие, които да сложат край на либийската бъркотия. Саудитска
Арабия, Оман и Катар активизираха опитите си преди началото на
Рамазана, който току-що приключи. Но тези международни
посредничества засега не дадоха видими резултати.

Освобождаването на задържани на теория е част от
жестовете, които биха могли да тласнат към диалога
революционерите и кадафистите. Мнозина приветстват хуманитарния
жест на властите на град Байда, които приеха завръщането на
Сафия Фаркаш. Вдовицата на Муамар Кадафи успя да се върне в
родния си град без дъщеря си Айша, след като живя в изгнание в
Алжир и Оман.

Остава обаче без отговор трънливият въпрос за
международното право. Сезиран от Съвета за сигурност на ООН през
2011 г., Международният наказателен съд издаде заповед за арест
на Сейф ал Ислам заради престъпления срещу човечеството. Съдът
продължава да иска ескстрадирането на Сейф ал Ислам и новините,
дошли от Зинтан, може би ще ядосат магистратите в Хага.

Либийските власти твърдят, че заподозреният не се намира
под техен контрол, а е в ръцете на командира на Зинтан – Ал
Аджми ал Атрити. През май прокурорката от МНС Фату Бенсуда
поиска от Съвета за сигурност на ООН да обмисли санкции срещу
този шеф на зинтанска милиция, както и срещу неговата бригада.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.