НАТО – нови инструменти за справяне с новите заплахи

Асошиейтед прес

На срещата на върха на НАТО, наричана от някои най-важната от едно поколение, американският президент Барак Обама и лидерите на останалите 27 страни членки решават как да реорганизират един алианс от времето на Студената война, за да се справи със
застрашителния спектър от съвременни заплахи, включващи враждебен Кремъл, религиозно насилие и кибератаки.

Те се събират в полската столица Варшава за двустранна среща, започваща днес. „Живеем в един по-опасен свят, с тероризъм, объркване и несигурност, най-вече южно от алианса, в Ирак, Сирия, Северна Африка“, заяви пред Асошиейтед прес генералният секретар на НАТО
Йенс Столтенберг. „Но също с една Русия, която е все по-самоуверена и настъпателна, която утрои разходите си за отбрана от 2000 г. насам и използва сила срещу независима държава в Европа – срещу Украйна“.

„Това реално промени обстановката в сферата на сигурността“, заяви Столтенберг. „НАТО трябва да даде отговор. Когато светът се променя, и ние трябва да се променим“.

Неотдавна още един фактор на несигурност се появи в трансатлантическата общност, когато британските гласоподаватели решиха да извадят страната си, главната европейска военна сила на НАТО, от Европейския съюз и то в момент, когато икономическият блок и оглавяваният от САЩ алианс планират безпрецедентно сътрудничество в сигурността и отбраната.

Решението на британския електорат от 23 юни „наистина поставя под въпрос доверието към Запада“, заяви тази седмица Михал Барановски, директор на варшавския офис на мозъчния тръст Джърман Маршал Фонд. „Добрата страна е, че британците може да решат да удвоят приноса си в НАТО и да бъдат изключително полезни в НАТО, след като няма да са в ЕС“.

Държавните и правителствените ръководители, събрани във
Варшава, ще дадат официален старт на най-голямото укрепване на
колективната отбрана на алианса след разпадането на Съветския
съюз, включващо разполагане в Полша и балтийските държави на
четири усилени многонационални батальона, командвани от САЩ,
Великобритания, Канада и Германия.

Новите подразделения с личен състав от общо около 4000 души
ще успокоят съюзниците, чувстващи се заплашени от Москва и ще ги
уверят, че НАТО ги пази. Ще са и предупреждение към Русия, че
всяко военно нахлуване на територията на натовски държави, които
са на предната линия, може да доведе до челен сблъсък с целия
алианс.

„НАТО е основана на фундаменталната идея „един за всички,
всички за един“, заяви Столтенберг.
По на юг, разполагането на командвана от Румъния
многонационална бригада също е планирано като начало на
увеличено натовско присъствие, което да успокои и защити
съюзниците, разтревожени от засиленото военно присъствие на
Москва в Черно море.

Мерките, решението за които ще бъде взето във Варшава, и
които допълват самостоятелните действия от страна на САЩ и някои
други съюзници, представляват „най-значимото постижение на
съюзническото възпиране и отбрана от десетилетия“, заяви
полският посланик в НАТО Яцек Найдер на брифинг в Брюксел преди
срещата на високо равнище.

Руски официални представители вече обещаха да вземат
неуточнени, но подходящи контрамерки.
„Съветският съюз вече го няма, Варшавският договор не
съществува“, заяви неотдавна руският президент Владимир Путин,
имайки предвид бившия военен съюз между Москва и
източноевропейските си сателити, който беше официално създаден в
полската столица. „Но поради някакви причини НАТО продължава да
разширява своята инфраструктура и да се приближава към руските
граници“.

Един независим анализатор във Вашингтон обаче окачестви
действията на НАТО като „твърде недостатъчни и твърде закъснели“
и прогнозира, че те до голяма степен ще бъдат неефективни срещу
въоръжените сили на Москва, наброяващи официално един милион
души.

„Това е едно минимално усилие с бавни стъпки“, заяви пред АП
Хорхе Бенитес, старши научен сътрудник в Центъра за
международна сигурност Брент Скаукрофт. „Малкото, което правим,
бързо бива измествано от това, което правят руснаците“.

Втората голяма група решения, които се очаква да бъдат взети
на варшавската среща на върха, засягат това, което официални
представители на НАТО наричат създаване на стабилност извън
границите на алианса. Тук най-голямо безпокойство буди
групировката „Ислямска държава“, която използва териториите под
свой контрол в Ирак и Сирия за организиране на опустошителни
самоубийствени нападения в столиците на натовските държави
членки – в Париж и Брюксел.

Подозира се, че екстремистката мюсюлманска организация е
организирала и нападението на летището в Истанбул, извършено от
трима атентатори самоубийци миналата седмица, при което загинаха
44 души.

Във Варшава лидерите от НАТО се очаква да се споразумеят
„как можем да направим повече и в борбата срещу тероризма,
включително чрез засилване на обмена на разузнавателна
информация“, заяви Столтенберг.

Разузнавателни самолети на алианса АУАКС вероятно ще бъдат
задействани за мисии над контролираните от ИД територии в Сирия
и Ирак в помощ на оглавяваната от САЩ антиджихадистка коалиция
може би още в началото на есента.

Очаква се също лидерите да одобрят операции на НАТО по
обучение и изграждане на способности на територията на Ирак за
военните от тази страна и да обещаят да възобновят финансирането
и обучението на афганистанското правителство и силите за
сигурност, подложени на все по-голям натиск от страна на
талибанските бунтовници.

НАТО и ЕС ще подпишат също обещание за засилване на
сътрудничеството срещу редица заплахи за сигурността,
включително кибератаките и организираните дезинформационни
кампании. Лидерите от НАТО се очаква също да одобрят създаването
на нов Разузнавателен отдел в централата на алианса, който да
оптимизира събирането и обмена на гражданска и военна
разузнавателна информация, и да позволи на НАТО да бъде
по-ефективна в борбата срещу екстремистките заплахи срещу
съюзническите страни и тяхното население.

„НАТО трябва да продължи да се адаптира, за да бъде способна
да реагира на продължаващата ерозия на европейската сигурност“,
заяви Адам Томсън, британският посланик в НАТО.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.