Манастирска бира

Кои са видовете трапистка бира и как се е появила

Трапистка бира (в средата) и абатска вляво и вдясно. Снимка: e-vestnik

„Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи”, е казал  Бенджамен Франклин.
Много преди него монаси в Европа са разбрали това и са се заели с богоугодното дело да произвеждат бира.
Оказва се, че монасите са тънки майстори не само на шампанско.
В някои български манастири по традиция правят ракия. В Европа в манастирите правят всичко – вина, ликьори, високоалкохолни местни специалитети. И бира.
Става дума за манастири на Цистерцианския монашески орден, за които е известно, че правят бира от средата на 17 век. Орденът е известен също като Трапистки.

Абатска (вляво) и трапистка бира в бутилки с тапи като шампанско. Снимка: e-vestnik

Всъщност от Цистерцианския монашески орден се е зародил и отделил Трапистки орден в абатството в Ла Трап, Франция. Цистерцианския орден се отличава със стриктно спазване на монашеските правила на Св. Бенедикт, аскетичен живот, но и с образование и академични занимания. И като част от тези занимания се установило по традиция производството на бира по свои рецепти.

В цистерцианското абатство в Ла Трап обаче решили, че орденът се е поразпуснал в нравите си и възприели по-строги правила на монашески живот. Това са трапистите, които били признати като отделен орден от Цистерцианския. Но очевидно варенето на бира било богоугодно, защото и досега точно в трапистките манастири се установила традицията за варене на бира. И досега се спазва правилото манастирите да се самоиздържат. В наши дни това става и чрез бирено производство.
Така тази манастирската бира станала известна като трапистка. Макар че в манастирите на различни религиозни ордени са произвеждали бира, като традицията започва от Франция и се разпространява из Европа.

Белгийските трапистки бири. Снимка: Трапистка асоциация

В миналото много манастири са произвеждали трапистка бира. Сега са останали 6 в Белгия, два в Холандия, един в Австрия и един в Италия. Има и един в САЩ, но, както се казва, той е друга бира. Получил е разрешение да вари трапистка бира през 2013 г. Австрийският манастир е основан през 13 век, но възражда традицията да вари трапистка бира и получава разрешение през 2012 г. През 2014 г. получават разрешение да варят трапистка бира италианската манастирска пивоварна и една холандска, и т. н., бизнесът си е бизнес, уж традиции, но някои производства и пивоварни са съвсем нови, а всичките са със съвременна техника.

Австрийска трапистка бира. Снимка: Уикипедия

В последните 300 години 9 манастира са произвеждали трапистка бира във Франция, но по време на революцията и световните войни повечето са разрушени и в нито един не е останало бирено производство. Трапистка бира в миналото е правил и един манастир в Германия, един в Босна и др.

Трапист бира е вид бира, а марките са различни. Различават се значително по вкус, цвят, рецепти за производство. Общото между тях е, че са тип ейл, белгийски ейл, с горна ферментация, различно от масовите бири лагер на континента, които са с долна ферментация и по-леки. Ферментират при по-висока температура, отлежават обикновено в бъчви и бутилки. И всичките са с по-високо съдържание на алкохол – между 5-6% и 10-12%.
Вкусът на трапист бирите е по-плътен, по-наситен, някои напомнят на вина. Дори някои видове се продават в бутилки с тапа като шампанско. По рецептите на някои манастири дори технологията напомня на шампанско, защото се добавя захарен сироп в бутилката и се получава вторична ферментация.

Трапистка бира Рошфор. Снимка: Уикипедия

Трапистката бира е била толкова търсена, че след Втората световна война различни пивовари, главно в Белгия започват да продават марки с указанието „Трапист бира”. Манастирите започват съдебни дела, които печелят с променлив успех през 60-те години, но към 80-те съдилищата окончателно им присъждат първенството на наименованието „Трапист”.

Девет манастира основават през 1997 Международна трапистка асоциация, която бди за злоупотреби с марките на манастирската бира. Освен нея по подобни рецепти се прави и абатска бира, бенедиктинска бира, в различни манастири в Европа. Те не използват наименованието трапистка бира, но са подобни.
През 2000 г. в сайта ratebeer.com пиячите на бира с гласуване определили трапистката бира Westvleteren „Вестфлетерен“ на абатство Синт Сикстус, Белгия, като най-добрата бира в света. Тогава абатството произвеждало ограничени количества, и след неочакваното обявяване за най-добрата бира, бираджиите я изкупили без остатък, изкупили в аванс дори продукцията за следващата година. Сега абатството е разширило производството до около половин милион литра годишно, което пак е малко и не достига.

Трапистка бира Orval „Орвал“. Снимка: Уикипедия

Повечето манастири имат малко производство – по няколкостотин хиляди да 1-2 млн. литра годишно. Най-големи производители са белгийските манастирски пивоварни Westmalle („Весмале“) и Chimay („Шиме“), които правят по около 12 млн. литра годишно.

Трапистки бири се продават и у нас, намират се поне 4-5 вида в Метро и др. на цена около 3 лв. малка бутилка 330 мл, до 8-9 лв. бутилки 500 мл, като шампанско.

Ето ги марките трапистка манастирска бира, всяка от които има разновидности – светла, тъмна, с по-висок алкохолен градус и др.

Achel „Ахел“ – абатство Ахел, Белгия

Chimay „Шиме“ – абатство Скурмон, Белгия

Orval „Орвал“ – абатство Орвал, Белгия

Rochefort „Рошфор“ – абатство Рошфор, Белгия

Westmalle, „Весмале“ – абатство Нотр Дам дьо Сакре Кьор, Белгия

Westvleteren „Вестфлетерен“ – абатство Синт Сикстус, Белгия

Mont des Cats „Мон де Ка“ – абатство Нотр Дам де Скурмон, Белгия, произвежда се от името на абатство Сан Мари дю Мон де Катс, Франция

La Trappe „Ла Трап“ – абатство Кьонингсхьовен, Нидерландия

Zundert „Зюндерт“ – абатство Abdij Maria Toevlucht, Нидерландия

Engelszell „Енгелсцел“ – абатство Щифт Енгелсцел, Австрия

Spencer „Спенсър“ – абатство Св. Джоузеф, Спенсър, Масачузетс, САЩ

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.