Новият Път на коприната: защо Китай се насочва на Запад

Московски център „Карнеги“

„Нека светът разбере мощта на Китай“ – пародийна реклама, дело на агенция в Гуанджоу. Снимка: данвей

В Пекин все повече осъзнават, че макар страната им и да е станала икономически гигант, тя рискува да бъда свързана със света само чрез търговията. В политически смисъл Китай остава
изолиран и зависим от глобалната система, създадена от други страни и извън контрола на Пекин. За да разшири международното си влияние, на Китай са му необходими нови политически концепции, които да могат да се конкурират със западните.

Хоргос е китайски град на границата с Казахстан и засега не може да бъде намерен на хартиените карти: строителството му започна само преди три години. С широките си булеварди и тротоари, покрай които са засадени дървета, Хоргос донякъде напомня на градовете в Калифорния. Строителните дейности все още са в разгара си – над града един след друг се издигат небостъргачи. Уличното осветление все още не работи навсякъде, но населението на града вече превишава 100 00 души.

За китайските власти Хоргос е градът, който съединява Изтока и Запада, той е брънката от новия Икономически пояс на Копринения път, който ще свърже Китай със Средна Азия и Европа чрез транспортни артерии, търговия, финансови потоци и културен обмен. В града прииждат млади хора от западния автономен район Синдзян, но и от по-отдалечени части на Китай. В един от магазините в Хоргос, където се продава грузинско вино, надписите са на цели пет езика: изписани с китайски йероглифи, на кирилица, латиница, на грузински и арабски.

Откъм казахстанската страна на границата настроенията са
по-сдържани. Казахстанският Хоргос все още представлява само
няколко стари къщи около красива джамия. На новата железопътна
гара Алтинкол няма оживление. От едната страна се виждат дюни, а
от другата – пасе стадо овце. Новата гара и съвременното шосе
не се връзват с усещането за пълен пущинак.

Зад завоя на пътя се забелязват три гигантски жълти крана. В
Хоргос кипи мащабен строеж: тук ще се появи едно от
най-големите в света сухо пристанище. На него бързо ще се
претоварват и преопаковат стоки според пункта на предназначение.
Огромните кранове позволяват товар да бъде преместен от един
влак на друг само за 47 минути.

Когато пристанището заработи с пълна мощност, покрай
търговския път ще започнат да никнат нови промишлени зони и
градове. Крайграничната територия привлича китайските
производители: напоследък те се установяват в Казахстан, за да
не плащат мита на руската граница.

Белгиецът Карл Гейзен ръководи строителството на сухото
пристанище. Преди това той е работил в Дубай. Гейзен разказва,
че един от проблемите на проекта е слабо развитата
инфраструктура. Има обаче и психологическа бариера и това е
голяма разлика между Изтока и Запада, между Китай и Европа,
която се отразява на работата и на бизнесмените, и на държавните
структури. Някога тази бариера ще рухне, убеден е Гейзен, и
тогава всичко ще се промени. И континентът вече няма да се дели
на Европа и Азия.

На пръв поглед строителството на мрежи от железопътни линии,
автомагистрали, енергийна и цифрова инфраструктура, която ще
свърже Европа и Китай, е изключително полезно занятие. Днес за
доставките на стоки от китайските пристанища до Европа са
необходими 36 дни, а новият маршрут ще намали този срок до 10
дни.

Проектът обаче ще има и други последици. Новият път на
коприната може да взриви обичайното геополитическо разпределение
и да ни върне в 19-и век, в епохата, когато великите държави са
си съперничели за властта над Евразия. Да вземем например
логистиката, чиито проблеми неотдавна обсъждаха няколко китайски
чиновници на дискусия в Астана. Как инвеститорите да бъдат
убедени, че проектът не е подвластен от политически рискове?

Някои от участниците в обсъжданията говориха за нова архитектура
на сигурността, за това, че за защитата на строящите се
транспортни и комуникационни мрежи ще бъдат необходими специални
военизирани подразделения. Чен Фуде, бизнесмен от китайската
държавна корпорация Датан, предложи да бъдат задействани
международни миротворчески сили, но уточни, че не говори от
името на китайското правителство.

В Казахстан нарастват опасенията, че китайското присъствие в
страната ще се засили. Протестите, предизвикани от тези
страхове, подкопават режима на (Нурсултан) Назарбаев. В Москва
също има безпокойство от появата в Средна Азия на такъв мощен
конкурент като Китай.

Потенциалните изгоди от новия Път на коприната са огромни,
но и рисковете са много големи. Интересно е например защо
Евросъюзът и досега избягва да участва активно в този проект.
Според логиката Европа би трябвало да бъде заинтересована от
възстановяването на сухопътните артерии в Азия. Засега обаче
новият Път на коприната се създава от Китай заедно с Казахстан,
Иран и Турция.

Някои историци доказват, че Пътят на коприната – системата
от пътища на кервани по Средна Азия, просъществувала няколко
столетия, е била важна не толкова за търговията, колкото за
културния обмен. Икономическата активност покрай Пътя на
коприната била ограничена и най-вече локална, но пък движението
на идеи, религии и хора по тези маршрути променило световната
история и то не веднъж.

Възможно и новият Път на коприната или Пояс, както
предпочитат да го наричат китайските власти, да изиграе същата
роля. Той ще бъде плътно заселен от икономически коридори,
активизиращи развитието на търговията, промишлеността и
движението на хора. А свързаните с това промени в областта на
политиката, културата и сигурността няма да бъдат съпътстващо
следствие от проекта, а негова фундаментална специфика.

Под ръководството на Си Цзинпин Китай се променя. Китайските
власти все повече осъзнават, че страната им, макар да е станала
икономически гигант, рискува да бъде свързана със света само
чрез търговията. В политически смисъл Китай остава изолиран и
зависим от глобалната система, създадена от други страни и извън
контрола на Пекин. За да разшири международното си влияние, на
Китай са му необходими нови политически концепции, които да
могат да се конкурират със западните. Китайските власти искат
политическото и културното им влияние да нараства пропорционално
на икономическата мощ и това да стане като начало в Югоизточна
Европа и Средна Азия. Студенти в Пекин всеки път ми повтарят:
Китай иска да даде на света, това, което е получил по времето на
икономическите реформи, започнати от Дън Сяопин преди почти 40
години.

Чрез проекта „Един пояс – един път“ китайските власти искат
да променят имиджа на Китай, да покажат, че страната им не
просто участва в световната икономика, но и активно й влияе и я
формира. За да разшири международното си влияние, Китай се
нуждае от нови политически концепции, които могат да се
конкурират със западните. Някога в степите на Средна Азия са се
раждали нови цивилизации и са умирали стари. И в Хоргос днес
също се усеща историята. Това обаче не е товар от миналото, не е
почитане на руини, гробници или мавзолеи, а път към бъдещето.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.