Господари на халтурата и лакеи на властта

Любомир Нейков, Евтм Милошев и Димитър Митовски с Бойко Борисов. Снимка: Бупфото

Недоумение първо: частен театър, който се хвали, че не е взел или ползвал „дори половин стотинка държавни пари“, се хвърля на амбразурата в защита на Вежди Рашидов.

Недоумение второ: в трупата на този частен театър се оказват популярни лица от тв екрана като актьорите Любомир Нейков и Димитър Рачков.

Недоумение трето: в защита на Рашидов се обявява и тв продуцентът в частна телевизия Магърдич Халваджиян.

Недоумение четвърто: шоуто му „Господари на ефира“ раздава златни скунксове за гафове на политици, но този път Халваджиян наритва критиците на министъра и възмутено възкликва: „Ей, изядоха го този Вежди!“…

Ако тези хора зависеха от Рашидов, някак да разбереш страха и раболепието им. Те обаче не са „на яслата на държавата“ (по самия Вежди), а са се наложили на свободния пазар – къде с талант, къде с търговски нюх и тарикатлък. Независимо как, те сами са си направили имената и биографиите, т.е. не дължат дан на министъра. А дойде ли друг на негово място, пак нямат причини да треперят, че ще останат без работа.

Оттук би следвало да заключим, че защитата изхожда от принципни позиции и искрено „несъгласие с поредните опити да се дискредитира неговото име и стореното за развитието на българската култура от най-успешния министър на културата в демократичната история на България.“ В писмото на частната театрална формация „Мелпомена“ даже се подчертава, че дейността му е „без аналог в последните 25 години“ и се дават конкретни примери за „непоклатимата му воля за популяризиране и опазване на българското културно наследство не само в България, но и навсякъде по света.“ Точно от тези дитирамби обаче на читателя му става едно такова шербетено, чак до погнуса, което прави искреността на съчинителите твърде съмнителна. Все едно си гледал скеч на „Комиците“, който по замисъл е трябвало да те разсмее, а ти е оставил единствено усещането за насиленост и пошлост.

Халваджиян (вляво) с Бойко Борисо, Левон Хампарцумян и Веселин Методиев. Снимка: Бупфото

Впрочем да сте забелязали шоумените да се бъзикат с властимащите и да ги преследват със скунксове?

Повечето „смешки“ са на битова основа, а смрадливите статуетки се връчват на министър от рядко до никога. Като изключим незлобливите шегички с „ФейсБойко“, всичко останало се върти около дребни нарушения на възможно най-нисшия административен ешелон и съвсем баналните обществени недъзи. Хуморът, ако въобще можем да говорим за такъв, се изчерпва с кривене и лигавщини без мярка; в името на халтурата „за кинти“ иначе талантливи хора го удрят през просото. Даже на публиката взе да й става неудобно от тежката излагация, но очевидно на самите изпълнители хич не им пука да се правят на гламави шутове.

Впрочем навремето придворните шутове поне били смятани за символични близнаци на царя и затова, наред с причудливите шапки със звънчета, носели скиптър. Те не се плашели да се подиграват на самия владетел, нещо повече – това им влизало в длъжностната характеристика. Ян Лакоста, шутът на руския император Петър Велики, бил толкова умен, интелигентен и добре образован, че с часове можел да води беседи на всякакви теми, включително и библейски. През 1717 г. императорът му възложил и високата чест да бръсне брадите на непокорните боляри и попове, което той правел с извънредно усърдие. За награда Петър Велики му дал титлата крал на самоедите и му подарил безлюден остров във Финския залив.

Дали по същество така не се е отървал от него, историята мълчи. Но във всеки случай осмиването е много трудна работа, особено в двора на един умен владетел, пък какво остава за такъв, който не е чак толкова умен, но е страшно чувствителен. Уж частници, уж не зависят от държавата, ама знае ли човек какво шубе ги гони да не разсърдят властта? „Не зная друга дреха, по-почетна от шутовската, княже!“, възкликва един герой на Шекспир в „Както ви харесва“, но нека не се заблуждаваме, че на някои князе никак не им се харесва да се бъзикат с тяхното величие по телевизията…

„Разбирате ли, аз ще имам нужда

от неограничена свобода,

каквато само шутът притежава;

от волно пълномощие да духам

против когото искам като вятър!“

Е, в случая шоумените ни просто духат на властта, пардон!, в посока на властта. Подкрепата не е (само) за Рашидов, това е съвършено ясно. Бидейки олицетворение на текущата власт, Рашидов служи единствено като повод да се подмажат на нейния върховен представител. Него ласкаят те с патетичните думи „Успех, какъвто не сме имали никога!“, че иначе току виж се появили проблеми с рекламодателите, а театър „Мелпомена“ видял зор с наемането на сцени за представленията си…

Донякъде ги разбирам, но демонстративното слагачество щеше да бъде само жалко, ако тези нямаха и претенцията да го играят свободомислещи и критично настроени към обществените неправди. Тъкмо тя е особено нахална и неприятна, а като добавим и разпищолването поради липса на достатъчно култура – и изключително неприлична. „Търговките у нас намятат често княжески коприни на недостойните си рамене“, пише Шекспир, но същото изглежда се отнася и за шутовете им. Затова и халтурата е вече повсеместна, а господарите й в телевизиите подкрепят господарите й в управлението.

Едно обаче им признавам – ако се погледне на одичните им писания в защита на Рашидов като на пародия, този път наистина им се е получило смешно. Накрая даже се подписали с „г-н“, има и една „г-ца“, което допълнително подсилва комичния елемент в твърденията за „непоклатимата воля“ на „най-добрия министър на културата“. Изиграят ли го и като скеч, в който Любо Нейков надува бузи, докато Рачков се кикоти в характерния си разпасан стил, ще постигнат и успех в самоиронията, какъвто действително не са постигали никога.

Всъщност не съм съвсем права – постигнаха го, но с тази подробност, че не го осъзнават. Самонакиснаха се като слагачи и се самонатопиха като най-обикновени лакеи на властта. Да си бяха сложили поне шапките със звънчета, та малко от малко да им прикрият срама…

––
от reduta.bg

БългарияМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.